През март пристига за концерти у нас, а след това вдига сватба в Австрия
Васко Василев е на 24 години и тъкмо е станал най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон, когато се ражда най-малката от трите му сестри - Виви Василева. Днес тя също е световна звезда на музикалната сцена, но не с цигулка като прочутия си брат, а с перкусии. Има концерти по цял свят на всички големи сцени. Популярни композитори пишат музика специално за нея.
Виви е артистичният псевдоним на Вивиан Василева, израснала в Хоф, Германия, където родителите ѝ са музиканти, баща ѝ е цигулар, майка ѝ е пианистка. Бъдещето, свързано с музика, е неизбежно. От съвсем малка слуша как майка ѝ се подготвя за концерти, а в дома им непрестанно влизат ученици на баща ѝ. Най-вече обаче ѝ повлияват концертите на брат ѝ, които посещава от съвсем невръстна възраст. Но преди да открие света на перкусиите, Виви свири на друг музикален инструмент. “Ние сме четири деца и баща ми даде цигулка на всеки от нас”, разказва тя. Но
не усеща този
инструмент като свой
и не влага много старание в упражненията.
Ударните инструменти открива, когато едно лято със семейството ѝ се прибират в България, за да отидат на море в къщата им в Кара дере. В района плажуват музиканти, които свирят на джембе и тарамбука.
Виви е едва на седем години, но чрез семейна приятелка, която ги познава, ги моли да опита да посвири с тях. “Дадоха ми едно джембе, което за мен тогава беше огромно. Беше страхотно, защото досега не бях чувала за този вид музика, който не изисква ноти, а се свири по ритъм. Бяхме кръг от хора и този музикален диалог, който се получи, беше уникално преживяване за мен. От този момент морето и пясъкът вече не ме интересуваха”, спомня си тя. Това е и любимият ѝ момент от детството. След това цяла година моли баща си да я изпрати на уроци в музикалното училище за модерни инструменти. Но проблемът е, че по това време няма добър учител в Хоф.
Малко след това се появява човекът, който ѝ показва не само класическите ударни инструменти, но и музика от Южна Америка - нейният учител Клаудио Естай. Тогава Виви вижда, че има други светове освен нейния.
Отначало планът й не е да свири в големи зали. На първия си урок казва на учителя, че иска да има собствена група и няма интерес към мелодичните инструменти. Бързо
влиза в джаз банда едва на 11 години,
и е най-малката,
останалите музиканти са все на 18 г.
За да се яви на първия си конкурс, трябва да умее да свири на маримба. Тогава дори не знае какво представлява това, камо ли какви звуци произвежда. Първоначално баща ѝ намира малък ксилофон и на него тя научава менует на Бах. След това отива при учителя си и за първи път го свири и на маримба. Оттогава се чувства омагьосана от този инструмент. “Осъзнах, че този свят - на класическите ударни инструменти, ме е прегърнал и няма да ме пусне”, казва Виви Василева.
На 13 години печели първа награда на известния немски конкурс Jugend musiziert. А година по-късно вече взема категоричното решение, че ще се развива като професионален музикант. Докато другите деца играят навън, тя отдава цялото си време и внимание на перкусиите без нито един почивен ден. И на първо място поставя желанието за успех, но за нея постижението не е само да свири добре, а да бъде на световно ниво. Въпреки сериозните си амбиции не е очаквала, че ще стигне чак такова ниво - композитори да искат да създават музика специално за нея. Към днешна дата програмата ѝ е запълнена, свири почти всяка вечер и е изключително щастлива, че е сбъднала мечтата си.
В Германия, пък и навсякъде другаде по света никога не е получавала пренебрежително отношение за това, че е българка. Всички виждат, че дава максимума от себе си. “Няма значение дали си от малка, или голяма държава, хората ще те подкрепят, ако видят, че имаш истинска страст”, казва Виви. А успехите на брат ѝ са ѝ служили като пример, че всичко е възможно. От малка я учат, че трябва да е три глави над другите, за да я забележат. “Това винаги е било в главата ми”, добавя тя.
В момента живее в село в Австрия и студиото ѝ е точно до пощата. “Цялото село ме познава,
всеки, който отива
до пощата, ме чува
Вече ми знаят репертоара”, смее се тя. В детството си пък репетира в голямата музикална стая на баща си, в която той преподава. Изключително важно за успеха е, че е имала възможност там да свири на спокойствие часове наред.
Цялото семейство са голям мотиватор за Виви. С брат ѝ Васко Василев имат силна връзка въпреки голямата разлика в годините им. Докато тя расте, той вече живее в Лондон, но пък много пъти е слушала за всичките му детски пакости, на които и до ден днешен се смеят. В ранните ѝ години за нея е истинско вълнение всеки път, когато брат ѝ се прибира при семейството. “С бате сме свирили заедно. Аз мислех, че е нормално за всеки човек да си има брат, който е известен по цял свят и носи страхотни подаръци”, разказва тя. Благодарна му е за вниманието и любовта, които ѝ дава. Винаги когато има възможност, ходи на концертите му, гледала го е в Лондон, Испания и България.
Връзката със семейството ѝ е изключително силна. Миналото лято са имали семеен концерт във Велинград, организиран от баща ѝ. Братовчедите ѝ, които са по- малки, също са свирили и ги хвали, че са на страхотно ниво. Единият ѝ чичо свирил на гайда, а братовчедка ѝ пяла родопски песни. Въпреки че една от сестрите ѝ не се занимава професионално с музика, заради което я наричат “бялата овца”, също се включва. “Беше като голямо семейно парти, много емоционално”, разказва Виви Василева.
Концертите й изискват голяма координация, защото се мести от един инструмент на друг. И е нужно да учи произведенията наизуст, няма как да гледа ноти през цялото време, както се случва при други инструменти. Изисква се голяма концентрация, което означава, че минава в главата си всяко свое движение и мелодия. За физическата си подготовка използва специален малък барабан, на който се упражняват повечето перкусионисти. За да произведе музика, не се движат само пръстите, а цялото ѝ тяло, защото инструментите са големи и изискат енергия. Допълнително ходи на фитнес за повече здравина. Въпреки че изглежда, сякаш свири с агресия, Виви обяснява, че това е само привидно.
“Няма да бъде този тон, ако вкараме агресия и
най-вероятно барабанът
ще се счупи”,
добавя тя. Разказва, че за да стане мелодия, всичко трябва да е свободно и да вибрира. Но е участвала в концерт, в който музиката е трябвало да бъде агресивна, композиторът бил дезертирал войник от Втората световна война. За подготовката за изпълнението ѝ се наложило да намери собствената си връзка с темата на концерта. В този момент ѝ помагат личните ѝ битки, както и проблемите, които светът има. Особено силно ѝ въздействат борбените жени в Иран. Енергията, която е получила от тях, е силна, даваща надежда и кураж, а не агресивна. И това я вдъхновява.
Въпреки че е израснала в Германия, Виви е влюбена в българската фолклорна музика. Написала е пиеса “Тракийска фантазия”, която е върху “Дилмано, дилберо”. “Много ме гъделичкат българските ритми. Това е особено богатство, защото никъде другаде няма такова”, казва Виви. Има идеи и за други произведения, в които иска да вкара български ритми. На Нова година имала концерт с духов оркестър и успяла да убеди музикантите да изсвирят Ганкиното хоро. “Казах им, че ако го направят, ще им занеса баница и ракийца”, смее се тя. Всъщост музикантите се съгласили лесно, защото, когато го чули, веднага им е харесало. И това не е изключение, винаги, когато пуска наша народна музика на чужденци, те остават впечатлени.
Преди време участва в “Рециклиран концерт”. За перкусионистите има теория, че могат да изкарат звук от всеки предмет. Виви и колегите ѝ музиканти доказват това твърдение. Идеята на концерта не е да се покаже, че има проблем със замърсяването по света, а да се даде решение за него. “Ако ние можем
да накараме пластмасови
бутилки да пеят,
ако изкараме ритъм от торбичка, на който хората искат да танцуват, значи всичко е възможно”, казва тя.
Любимият ѝ момент от концертите е, когато има невидима връзка между музикантите и начина, по който се усеща любовта им към музиката. Усеща това, когато свири с брат си, и твърди, че това са моментите, заради които наистина си струва да се живее.
От всички отличия, които има, най-любимо ѝ е Bernstein Award, защото това е награда, базирана на работата ѝ като музикант, а не защото се е явила на конкурс.
Освен да свири, Виви много обича да чете исторически книги и биографии на хора, които имат страст, различна от нейната. Обожава да се разхожда сред природата, самата тя живее до планина и езеро и използва всяка свободна минута, за да е навън. Много харесва и българските планини. Ходила е на Рилските езера, правила е преходи и из Пирин. Това е нейният начин да си почине.
Прибира се в България винаги, когато може. Вълнува се много, защото през март пак ще дойде в родината - предстоят ѝ концерти със Софийската филхармония. На 19 март ще свири в София, на 21 март ще бъде в Русе, а на 24-и в Пловдив. Диригент на концертите ще е Найден Тодоров. Между ангажиментите си ще успее да се види с роднините и приятелите си. “Радвам се, че ще се прибера, защото шарената сол ми свърши”, шегува се тя.
Малко след тези концерти Виви Василева ще направи една голяма стъпка в личния си живот.
Ще се омъжи за приятеля си
Лукас Кампара Диниц в Австрия
Двамата са заедно от 10 години. Той също е музикант, свири на класическа китара и често правят концерти заедно. През топлите месеци, вече като семейство, ще дойдат в България, за да участват във фестивала “Варненско лято”.
