Преди 4 години канадецът сменя руснака Гергиев в турне на Виенската филхармония, тя му благодари с покана за новогодишния концерт на 1 януари
Странно, но ако войната в Украйна не беше започнала, звездата на диригента Яник Незе-Сеген може би нямаше да изгрее или поне не сега.
На 1 януари голямата слава застигна канадския музикант, поканен да дирижира новогодишния концерт на Виенската филхармония - събитие, което се гледа от 50 млн. души по света. За програмата от валсове, полки, маршове и мазурки винаги палката е в ръцете на звезден диригент в официално облекло.
Незе-Сеген е сравнително млад - на 50 години, но кариерата му изглежда напълно достатъчна за авторитетната покана. Роден в Монреал, той е музикален директор на Метрополитън опера в Ню Йорк и на Филаделфийския оркестър - две от най-престижните институции в класическата музика. Също и на монреалския оркестър “Метрополитен”, а кариерата му вече е белязана от исторически постижения и международно признание. Досущ като предшествениците си във Виена, сред които са Херберт фон Караян, Карлос Клайбер, Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Зубин Мета, Рикардо Мути и Даниел Баренбойм.
Факт е обаче, че в света има още много достойни диригенти, които да блеснат с Виенската филхармония на Нова година. Пътят на Яник Незе-Сеген дотам започва, когато той заменя забранен руски диригент в “Карнеги хол” в Ню Йорк през 2022 г.
Само четири дни преди Валери Гергиев да дирижира известния австрийски оркестър на турнето му в “Карнеги”, Незе-Сеген влиза в залата, за да застане с палката пред своя Филаделфийски оркестър. На стената забелязва афиша на Виенската филхармония и днес си спомня как си е помислил: “Това изглежда като програма на Яник”.
Заради руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. обаче оркестърът спира от участие Гергиев и пианиста Денис Мацуев, и двамата поддръжници на президента Владимир Путин. И именно Незе-Сеген е този, който се съгласява да смени диригента в такъв кратък срок. Заради това четири години по-късно е възнаграден с концерта от валсове навръх Нова година.
“Беше мило от наша страна да му благодарим, че ни помогна да спасим турнето”, казва цигуларят Даниел Фрошауер, председател на Виенската филхармония.
Всъщност три дни след изпълнението на Незе-Сеген на Деветата симфония на Бетховен в “Карнеги” Русия нахлу в Украйна.
Какво се случва преди това с Виенската филхармония?
Тя току-що е пристигнала за три концерта в Ню Йорк, които трябва да започнат на 25 февруари, последвани от още два във Флорида. Заради събитията в Украйна ръководството ѝ се среща с артистичния директор на “Карнеги хол” Клайв Гилинсън и заедно решават, че Гергиев и Мацуев няма да излязат на сцената. Гилинсън звъни на Незе-Сеген, но се включва гласова поща. “Тренирах виртуално с личния си треньор онлайн у дома”, ще обясни по-късно канадският диригент. После обаче приема ангажимента, вмъкнат преди премиерата на оригиналната френска версия на “Дон Карлос” от Верди в “Метрополитън” на 28 февруари и в седмица, в която е планирана репетиция на “Тоска” от Пучини.
По програма Виенската филхармония трябва да започне с Концерт за пиано №2 и Симфония №2 на Рахманинов. За солист на мястото на руснака Мацуев от “Карнеги хол” канят южнокорейския пианист Чо Сонг-Джин, който по това време е свободен и е готов да пристигне от Германия. Предлага обаче да изпълни Концерт за пиано №1 на Чайковски, тъй като го е свирил по-скоро, а е изпълнявал Рахманинов за последно през 2019 г. Да, но на турнето си оркестърът не разполага с нужните партитури и така остава оригиналната програма.
Късна нощ в хотелски бар
Чо има буквално една нощ, в която да репетира, но няма как да свири по това време в жилището си в Берлин. От звукозаписната компания Deutsche Grammophon му уреждат пиано в хотелски бар. Музикантът влиза там, след като е минал тест за коронавирус, необходим, за да се качи на самолета за Ню Йорк в 7 сутринта.
“Хората все още бяха там. Пиеха, а аз репетирах Рахманинов - разказва Чо пред Асошиейтед прес след време. - Когато имах нужда от почивка, отпускане, винаги когато спирах да свиря, те ръкопляскаха, защото си мислеха, че изпълнявам програма.”
Чо е на пианото до 4 сутринта, след което лети до Франкфурт, после до международното летище JFK в Ню Йорк, където каца в 14,00 ч. Час по-късно вече е в “Карнеги хол”, за да репетира. В същото време Незе-Сеген е в “Метрополитън опера” за генералната репетиция на “Дон Карлос”. Когато стига до “Карнеги”, са му останали едва 10 минути за съвместна работа с пианиста, който по думите му бил много блед заради дългите часове безсъние. Чо свири без партитура в дебюта си с австрийския оркестър. Когато се връща в хотела след целия стрес, кръв потича от двете му ноздри.
Концертът онази вечер минава успешно, както и следващите планирани изяви и това променя не само живота на Незе-Сеген, но и отношенията му с Виенската филхармония. Десет дни след последния им концерт на 1 март във Флорида диригентът е диагностициран с коронавирус.
Незе-Сеген дебютира с Виенската филхармония още през 2010 г., но след успеха в “Карнеги хол” австрийците го ангажират за своя летен нощен концерт през юни 2023 г. пред двореца “Шонбрун”. Следва турне в Калифорния, седмица концерти във Виена и престижно събитие в парижкия дворец “Гарние”.
Така стига до новогодишния концерт и излиза на подиума с поръчков костюм на “Луи Вюитон”, стилизиран от съпруга му - цигуларя Пиер Турвил.
Незе-Сеген поначало е известен с нетрадиционния си външен вид: изрусена коса,
поръчкови якета с ярки, блестящи шарки и от време на време лак за нокти
И това не е поза или опит да направи класическата музика по-модерна, а желанието му да бъде автентичен и верен на себе си и на другите. “Имах късмета да израсна в градове, където винаги е било приемано това, което съм”, казва той пред “Ню Йорк таймс”. Затова, когато на 25 години става музикален директор в Монреал, боядисва косата си в няколко различни цвята. “Направих го като начин да кажа: това съм аз и няма да се срамувам и да се променя, защото нося отговорност в един свят, който все още изглежда много традиционен и консервативен”, обяснява Незе-Сеген.
Такова е и отношението му към музиката. Точно за да разчупи наложените рамки и ограничения, той прави забележително допълнение към програмата на виенския концерт - сред произведенията на Щраус вмъква Rainbow Waltz от афроамериканската композиторка Флорънс Прайс. По подобен начин работи и в “Метрополитън”, като представя композитори с различен произход: жени, афроамериканци, композитори от Близкия изток, Латинска Америка или коренно население. Именно така той разбира равенството и приобщаването, тъй като по думите му операта е предназначена да бъде за всички. “Не е оправдано да се поддържа програма само с произведения, представящи Италия от XVIII век, испанската Инквизиция и Париж от XIX век”, казва той.
Диригентът няма музиканти в семейството си. Баща му Серж Сеген и майка му Клодин Незе са университетски преподаватели и просто обичали музиката и имали грамофон. Яник е роден на 6 март 1975 г. в Монреал, Канада. Започва да учи пиано на 5-годишна възраст, на 10 решава, че ще става диригент, а на 12 влиза в Консерваторията на Монреал.
15-годишен е, когато добавя моминското име на майка си - Незе, към фамилията си. Сеген е често срещано име в Квебек, затова младежът решава, че двойната фамилия ще го отличава като артист.
Днес той живее в Монреал и Филаделфия със съпруга си, който свири в оркестър “Метрополитен”. Двамата отглеждат множество домашни любимци. Вдъхновен от тях, Яник е създал плейлист в Spotify и Apple, който да бъде слушан от домашните животни.
