- Екатерина Лазаревска сбъдва мечтата на всеки студент в НАТФИЗ - да си партнира с преподавателя си на екран
- Актьорът Гринго-Богдан Григоров се отказва от спорта, а от 5 години е и рапър
Крилата демонична птица, която носи смърт и проклятие - това означава “мамник” в българската митология и фолклор. Така се казва и новият сериал, който ще тръгне съвсем скоро - на 8 януари, по БНТ. Именно мамникът ще е в основата на историята, която разказва за борбата между човека и древното зло, оживяло от легендите. Птицата е главен персонаж в сериала и за първи път в българското кино е изцяло компютърно генерирана.
В 12 епизода се заплита криминален сюжет с елементи на трилър, но и красива любовна история. Сериалът е по едноименния роман на Васил Попов. Като най-интересния, по който е работил досега, го описва режисьорът Виктор Божинов. Според него жанрът, обединил мистерия и трилър, рядко се среща в българското кино. Затова отнема време, докато бъде осъществен - локациите са били трудни за намиране, а мистериозната птица - трудна за създаване.
Героите, които живеят в трънското село Вракола, ще трябва се справят със загадъчни явления, да разнищват стари тайни, забравени легенди и да се изправят срещу чудовището от българския фолклор. В една от главните роли влиза
Владо Пенев като настанения в старчески дом Емил
Героят му разследва мистериозни случки и убийство в трънското село Вракола заедно с граничната полицайка Божана Горнева - в ролята влиза Екатерина Лазаревска.
Оцеляващ човек (както почти всички в света на Васил Попов) - жестоко уязвим, емпатичен, раним, изградил желязна бариера между света и своята същност с цел да съхрани и предпази себе си и най-близките си. Така Екатерина Лазаревска описва героинята си.
Актрисата се явява на кастинг за ролята и я избират. В сериала си партнира с преподавателя си в НАТФИЗ проф. Атанас Атанасов. Тя завърши в неговия клас през 2023 г. “Безкрайно много уважавам художествения си ръководител. За мен е истинска чест да си партнирам с него. Чувството е велико. Това може би е мечта на всеки един студент. Привилегирована съм, че на мен ми се случи. В този ред на мисли ние не сме и няма да сме “равни”, защото за мен завинаги ще си остане проф. Атанасов”, разказва актрисата пред “24 часа”.
А най-важният урок, който научава от преподавателя си, е умението човек правилно да разпределя енергията в работата си.
Екатерина вече е позната на театралната сцена и на големия екран. Тя е една от четирите героини с жълти дъждобрани в спектакъла “Код жълто”. Партнира си с Аня Пенчева, Весела Бабинова и Анелия Луцинова. В комедията ги събра режисьорката Яна Титова, а премиерата беше в края на миналата година.
Впрочем за ролята я е поканил по телефона Захари Бахаров, който е продуцент на представлението. Двамата играят заедно и в българо-италианския филм “България amore mio”. Лентата ни връща през 90-те, когато тайните служби и мафиотските организации действат в сянка. Захари Бахаров е в ролята на шефа на българския подземен свят Иван. “Все още продължавам да се уча от неговия професионализъм и отношение към работата, независимо в каква позиция”, казва младата актриса.
Лазаревска избира пътя на актьорската професия, защото
като ученичка в 10-и клас се влюбила в актьор
Покрай него започнала да си представя как и тя навлиза в тази индустрия. Няма никакви колебания да кандидатства в НАТФИЗ, може би защото и тогава е вземала решения “абсолютно безкомпромисно”. Сега в никакъв случай не съжалява, дори напротив - определя избора си да стане актриса като “съвсем логичен и причинно-следствен”.
“Обичам вниманието. След като започнах активно да изучавам, изследвам и практикувам актьорското майсторство, разбрах, че съм една малка частица от нещо много по-голямо. Това ме кара да чувствам, че правя нещо наистина смислено за мен”, разказва Екатерина Лазаревска.
Въпреки че
от тригодишен се занимава със спорт,
актьорската кариера избира и Гринго-Богдан Григоров. Той влиза в ролята на Лазар в сериала “Мамник”. Персонажът му е ключов за сюжета - той е мъртвец, върнал се сред живите.
Но със себе си носи и огромно чувство за дълг и тежка орисия, заради която душата му не може да намери покой. Лазар трябва да се изправи лице в лице с най-големите си страхове заедно с огромно чувство за вина, които пренася със себе си от миналия си живот.
“За мен това беше първи подобен проект с такъв мащаб и във всеки момент се чувствах като първокласник, учещ се да пише на правилния език (на киното). Въпреки това беше незабравимо изживяване”, разказва актьорът.
Криминалните сериали с елементи на мистерия не са толкова често срещан жанр у нас. Затова и според Гринго- Богдан трудно аудиторията може да се излъже или да повярва на нещо, което не съществува. Оттам идват и трудностите при екранизирането на такъв тип сюжет. “На първо място всеки от нас трябва да повярва в това, което прави, за да може да го предаде така истинско и на публиката. Изисква се много смелост, решителност, безкомпромисност и две щипки лудост от продуцентите, режисьора, сценаристите и от всички останали в екипа на такъв проект”, казва младият актьор.
Много хора приемат Гринго като негов псевдоним или прякор. Цялото му име е Гринго-Богдан, защото е
кръстен на двамата си дядовци - Богдан и Григор
Дядо му Григор обаче е починал, преди внукът му да се роди, а баща му много искал да кръсти сина си на неговото име. Според някои суеверия обаче не е хубаво да се кръщава дете на скоро починал човек, “за да не му вземе късмета”. “Въпреки това желанието на баща ми е било по-голямо и е намерил вратичка в това, кръщавайки ме на прякора на дядо ми Григор - Гринго”, обяснява актьорът.
Още от 3-годишен той се занимава със спорт - първо спортна гимнастика и футбол, а след това борба, самбо, таекуондо, бокс. В пубертета обаче казва на родителите си, че не се чувства себе си, въпреки че спортът му се удава. Тогава те го насочват към театъра. От 11-и клас започва да се занимава с актьорско майсторство и до ден днешен вярва, че това е пътят, по който иска да върви.
Името му вече е познато в киното и в театъра. Завършил специалността “Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Пламен Марков през 2021 г., само година по-късно той
дебютира на професионалната сцена в спектакъла “Експлозивна комедия за Големия взрив”
от Александър Секулов. Представлението се играе в Сатиричния театър “Алеко Константинов”. През същата година става част от трупата на Драматичния театър “Никола Вапцаров” в Благоевград.
Най-трудното за един млад актьор в началото на кариерата според Гринго-Богдан е да определи целите си - дали иска да работи за слава, за пари, или за да докаже нещо на себе си или на някой друг. “Вярвам, че в тази професия човек трябва да е искрен със себе си и да намери нещо истински ценно, за да се посвети на нея, иначе просто запълва едно пространство на сцената, предназначено за хора, които наистина горят в това”, казва актьорът.
Сега мечтата му е “да докосва хората, които го гледат”. От 2024 г. е част от трупата на театър “София”. Пътят му там го отвежда от спектакъла “Последното изкушение на Христос”, в който влиза в главната роля.
Режисьорът Стайко Мурджев го кани да участва и в следващото му представление “Котка върху горещ ламаринен покрив” в ролята на Брик, което обаче се играе в театър “София”. Там Гринго-Богдан се запознава с директора на театъра Ириней Константинов. Той става и негов “баща” в пиесата. “Сработихме се, изграждайки това страхотно представление”, разказва актьорът.
Последната му роля в театъра е на Херкулес в “Херкулес VS. Aвгий”. “Колкото и клиширано да звучи - всеки персонаж, до който съм се докосвал, ми е любим, защото вярвам, че никога не е било случайно и че енергията, закодирана в конкретния персонаж, ми е позволила да му вдъхна още един живот” - така Гринго-Богдан описва ролите си.
Освен на театралната сцена обаче е познат и в музикалното пространство. Въпреки че не се определя като музикант, той е
известен с псевдонима си GR!NGOD,
който е анаграма от името му. Само се докосва до музиката, защото нямал талант. Колкото и да звучи странно, описва себе си като спортист по природа и затова всеки път, когато се сблъска с нещо, в което не го бива, се амбицира да стане много добър. С времето се научава да римува. В текстовете на песните си ползва литературни похвати в римите си, за да ги “прави по-умни и интересни”, както сам ги описва. Така си изгражда стил на самоироничен и духовит български рапър.
Вече 5 години по-късно, откакто се занимава с музика, има над 60 песни с всякакви теми. “Имам нуждата да правя песни само когато наистина имам да кажа нещо важно на хората, които слушат. Така се роди албумът Godspot”, разказва Гринго-Богдан Григоров.
КОИ СА ТЕ
Как бихте се описали с 3 думи?
Гринго-Богдан: Аз съм Гринго.
Екатерина: Екатерина Ратко Лазаревска
Кое е най-смелото нещо, което сте правили?
Гринго-Богдан: Да се уча да правя изкуство.
Екатерина: Понякога излизам от вкъщи без телефон, съвсем нарочно.
Кой е най-големият ви успех?
Гринго-Богдан: Че не се отказах.
Екатерина: Да карам хората около мен да се чувстват добре.
Голямата ви мечта?
Гринго-Богдан: Да оставя следа след себе си, която да мотивира и гради дори когато ме няма.
Екатерина: Не мечтая за много напред.
Имате ли хоби?
Гринго-Богдан: Музика, гейминг, спорт.
Екатерина: Рисуване.
За какво бихте използвали вълшебна пръчка?
Гринго-Богдан: За да лекувам и усмихвам.
Екатерина: За да премахна (авто)деструктивния импулс у човека.
