Вече 33 години е на сцената с лудия успех на "Секс, наркотици и рокендрол"
Винаги харесван и обичан от театралната публика, Ивайло Христов не се стреми към шумна слава, гледа да изпълнява отговорните си задължения, без да ги афишира и коментира. В някаква степен сценичният му стил, силно ценен в световния театър, изразява това му социално поведение. Ивайло играе
на границата на комичното и драмата,
така както е и самият реален живот. Зрителят се развеселява заради житейските капани, в които пада персонажът на Ивайло, който не крие, че е от групата на малките човеци, често губещи, прецаквани, но реагиращи с глупава надежда и несбъдващ се оптимизъм. И затова станали плячка на драмата.
Ивайло влезе в немалко централни роли в постановки на Театъра на армията, където остана след няколкото години работа в Сливенския театър заедно с колегите и приятели Атанас Атанасов и режисьора Пламен Марков. Но смятам неговия Естрагон от спектакъла на Леон Даниел “В очакване на Годо” през 1988 г. за върхово постижение на сцената не само заради характерното суетене и философско нищонеправене на персонажа му. Тази роля редом до партньорите Йосиф Сърчаджиев, Атанас Атанасов и Мирослав Косев се превърна в социално събитие след годините на жестока цензура на Бекет – толкова допотопна и агресивна, че Леон се принуди да легитимира спектакъла като експериментална продукция на Академия “Аполония”.
В края на 90-те години Ивайло внезапно заяви, че вече не му се играе театър, и ме покани да го гледам
в роля на one man show посред тълпата от пиячи на бира
в тогавашното заведение “Мистър Пънч”. Текста му пишеше Мартин Карбовски.
Акцията не просъществува дълго и Ивайло я компенсира с лудия успех на представлението “Секс, наркотици и рокендрол”, което го сближи с Дони и Коцето. А то продължава да се играе вече 33 години.
Винаги ще търси нови и нови предизвикателства – през 1998 г. ще подхване в кафе-сладкарница “Опера” вариететния образ на представлението заедно с известната Маргарита Хранова и начинаещата за сцената Диана Любенова; ще влезе в НАТФИЗ като професор и преподавател с нов клас студенти; ще получи националната награда “Аскеер” за цялостен принос към българската култура. Годината е 2025-а, през която само преди дни - на 10 декември, Ивайло Христов навърши 70 години.
