- Имаше дни с до 1000 човека на терен, казват продуцентите Иван Дойков и Елица Димитрова, които "Парамаунт" избра за "Бягащият човек"
- За продукцията идват професионалисти директно от снимачните площадки на "Гладиатор 2" и "Формула 1"
С работата си те поставят България на световната филмова карта - обединявайки изкуството, бизнеса и международното сътрудничество. Професионализмът на кинопродуцентите Иван Дойков и Елица Димитрова ги направи част от "екшъна" на първата продукция на "Парамаунт", снимана у нас - "Бягащият човек" (The Running Man). Тяхната компания Dare Films участва в реализацията не само на филма на Едгар Райт, екранизация по Стивън Кинг с участието на Глен Пауъл, но и на продукции като сериала Absentia ("Забравена") на Sony Entertainment, Barbarian ("Варварин") на New Regency и много други. Тяхната тайна е, че всеки ден надскачат себе си и не спират да мечтаят.
- Как станахте част от продуцентския екип на екшън трилъра "Бягащият човек" на "Парамаунт"?
Иван Дойков: От "Парамаунт" ни се обадиха директно и ни попитаха дали можем да се включим. Постфактум ние разбрахме, че Dare Films е минала доста сериозно проучване, за което въобще не сме знаели. Нашият бизнес е много репутационен. Вярвам, че международният имидж, репутацията, които имаме като компания, са изиграли голяма роля за това "Парамаунт", които идват за първи път в България, да искат да работят с нас по един от най-големите си кинопроекти за 2025. Съответно за нас това беше огромна отговорност.
Започнахме работа по филма през май 2024 година, като снимките се осъществиха някъде от средата на февруари до края на март тази година. Ние снимахме 4-5 седмици изцяло и само каскади, само екстериори, през най-студените месеци, но реално сме работили близо 9 месеца по подготовката. Заради този проект отклонихме всички други и се фокусирахме изцяло върху него.
- Кое беше най-предизвикателно, като се има предвид колко е взискателен режисьорът?
Елица Димитрова: Предизвикателство има във всеки един проект. Колкото по-голямо е студиото, толкова по-големи са и изискванията. Основното за нас бе да запазим висотата на стандарта на услугата, която предлагаме.
Иван Дойков: Със сигурност е предизвикателство, но и удоволствие да работиш по такава продукция. Не е лесно. Трудна бе цялата логистика и въобще организацията на един такъв снимачен процес. Работехме ежедневно с два екипа и един трети, който подготвяше и репетираше. Първият екип е от 360 човека, вторият - от 160. Имаше още между 30 и 50 души каскадьори, както и екип по специалните ефекти. И всичко това се случваше едновременно на различни локации. Първата седмица снимахме денонощно. В по-голямата си част сме били един постоянен екип от около 500 човека, а със статистите сме стигали снимачни дни с до 1000 човека на терен.
Изискванията за трудова безопасност, както обикновено, бяха на изключително високо ниво. Имахме четирима експерти от чужбина и български екип, които следяха за това. Дори един от тях да не беше съгласен с протоколите и мерките за трудова безопасност, можеха да спрат снимачния процес.
Вярвам, че имаме добра подготовка от годините, в които сме работили по проекти като "Забравена" (Absentia), "Под прикритие" и "Възвишение" - изключително сложни логистични продукции, които сме снимали във всякакви сезони. И в проекта "Бягащият човек" имахме изключително стриктен план на работа, като през цялото време обаче трябваше да бъдем готови да го адаптираме - и го правехме.
- Всички по-сложни каскади са снимани в България. Как бе заснета у нас сцената, в която актьорът Глен Пауъл виси почти гол от въже на голяма височина в смразяващ студ?
И. Д.: По-впечатляващо за реализацията на тази сцена беше, че трябваше да се реконструира изключително сериозно един съществуващ декор. Да се вдигне като височина - и то временно, а след като приключихме снимките, абсолютно всичко се върна в стария му вид.
Със сигурност не е приятно да висиш гол на -5 градуса през нощта в 3:00 часа в полите на Витоша, а самият Глен имаше трима каскадьори дубльори. В този проект участваше изключителен чуждестранен екип. Ники Беруик, която беше главен координатор каскади и на "Гладиатор 2". В нейния екип за "Бягащият човек" имаше още няколко координатори, един от които беше Теодор Цолов. Топ професионалист, с когото ексклузивно работим почти във всеки проект, който реализираме. Съответно имаше много български каскадьори въвлечени в реализацията на сцените, заснети в България. Каскадьорите ни са на световно ниво и са с много опит.
За мен самият много по-впечатляваща е каскадата на моста, която беше изключително сложна. Локацията бе до село Бобошево. Там в една сцена непосредствено преди финала две коли карат една срещу друга по мост, блъскат се, взривяват се и Глен скача от колата и пада в реката. Екипът, който оперираше подвижната камера, осигурена от нашите партньори от Pro Cinema, свърши феноменална работа. Дрон кадрите в България бяха изцяло заснети от Anywhere – изцяло българска компания, която също е на световно ниво.
- "Бягащият човек" даде ли възможност за изява на много наши професионалисти от киногилдията?
И. Д.: В реализацията на този филм участваха около 70% от хората, които въобще са въвлечени във филмовата индустрия в България. Говорим за голямо количество технически екипи – снимахме в определени дни с по 6-7 камери, десетки гримьори, осветители, кранисти, стилисти и т.н. Имахме изключително сериозни строежи. Бяхме ангажирали абсолютно всички студийни комплекси в София. Външните декори на тези комплекси претърпяха генерални промени. Техните реконструкции изискваха въвличането на инженери, архитекти, декоростроители. Голям екип от техници по специални ефекти, които ни осигуриха партньорите от Nitro Media, в продължение на шест седмици подготвяха декора с големия взрив, за да се направи всичко така, все едно е истинско, но преминало всички тестове за безопасност.
Разчитахме на много професионалисти от българска страна. Хора, с които сме работили дълги години и на които имаме доверие. Както и професионалисти от чужбина, които на базата на богатия си опит допринесоха да направим абсолютно всичко по правилния начин.
Такива продукции обикновено привличат топ професионалистите от света в екипите си. Шефове на департаменти бяха хора, които идваха от снимачната площадка на филми като "Формула 1" (дизайнерът на костюми например). Визуалните специални ефекти ги правят хората, които са работили по "Междузвездни войни", "Индиана Джоунс" и други от най-високия клас продукции. За да допуснат изцяло български екипи сред тях, се минава през много голямо сито.
- Режисьорът е педантичен в хореографирането на екшън сцените и обсебен от това да направи перфектния кадър. Това усложни ли работата?
И. Д.: За нас е изключително важно да организираме процеса така, че на първо място да е безопасността на всички. В същото време да дадем на режисьора най-доброто и необходимо покритие. Едгар е изключително педантичен. Той много си играе с детайла, което пък създава една връзка между него и неговите фенове. При него в това отношение няма компромиси.
В крайна сметка никога не се минава без дребни сътресения, като внезапни промени, но ние нямахме закъснение и не надхвърлихме бюджета. Най-важно за нас като компания е, че всички екипи от "Парамаунт" си тръгнаха с изключително добро впечатление от България и всичко, което страната ни може да предложи - и разбира се, от Dare Films като продуценти и сървис компания.
- Тъй като филмът е базиран на едноименния роман на Стивън Кинг, имаше ли някаква намеса в снимачния процес от негова страна?
И. Д.: Не, по време на снимачния процес Стивън Кинг нито е бил в България, нито се е намесвал. Имаше един много хубав момент непосредствено преди да приключим снимките. На Едгар и на продуцентите им предстоеше да заминат за Лос Анджелис, където да представят за първи път трейлър на филма на Comic Con. Явно го бяха показали и на Стивън Кинг, защото една сутрин Едгар събра целия екип и каза, че е получил имейл от него, който иска да прочете на всички. Имейлът беше изключително сърдечен и Стивън Кинг изразяваше благодарността и подкрепата си към целия екип, който работи за реализацията на филма.
- Едгар Райт описва филма като най-дългия, най-скъпия и най-студения в кариерата си. За вас така ли беше?
Е. Д.: Спрямо моя опит най-студеният си остава първи сезон на сериала "Забравена" (Absentia), когато започнахме да снимаме на -30 градуса на 7 януари 2017. Всъщност трите сезона на този сериал на Sony Entertainment, които снимахме ние, са най-мащабната серийна продукция на чуждестранно студио, реализирана в България към момента. Но определено "Бягащият човек" беше с най-дългата подготовка и беше може би най-предизвикателното нещо, което сме правили в Dare Films.
- По-лесно ли се работи по филм, чийто бюджет е 110 милиона долара, като се имат предвид и бюджетите, с които се прави BG кино?
Е. Д.: Със сигурност по-големият бюджет дава повече свобода на действие на режисьора, но за нас отговорността е много по-голяма.
И. Д.: Работата по продукция с по-голям бюджет изисква огромна дисциплина и опит, за да можеш да го овладееш и да го контролираш. Разходите на ежедневна база са огромни. Трябва да се отбележи, че не целият бюджет на продукцията е бил насочен към работата у нас, тъй като преди това се снима и в Лондон, и в Глазгоу.
Но пък тук мисля, че е важно да отворим темата, която е приоритетна за нас и нашите колеги, които се занимават със снимане на чуждестранни продукции в България. Става въпрос за едни доста сериозни чуждестранни инвестиции, които влизат в българската държава и икономика.
Е. Д.: И влизат за много кратък период от време.
И. Д.: Да. Затова България трябва да бъде адекватна спрямо останалите страни не само в Европа, но и в света, които предоставят стимули за привличане на такива чуждестранни инвестиции от киното. Те ще помогнат както за развитието на инфраструктурата, така и за растежа на самата индустрия. Това също е чудесна реклама дори за туризма и отваря възможности за много други съпътстващи сектори на икономиката.
- Адекватна ли е политиката на България в това отношение сега?
И. Д.: България от няколко години има така наречения tax rebate - стимул за привличане на чуждестранни инвестиции, свързани с киното. Това е инструмент, който се използва в целия свят и всеки един продуцент взема под внимание какъв е този стимул. У нас той е 25%, в други държави надхвърля 40%. Това са средства, които влизат в неговия бюджет за реализацията на дадения филм. Тоест той идва и изразходва 100 единици в България, но после държавата му възстановява до 25 единици. Българският стимул е с много добра репутация в света – изплаща се навреме, администрира се добре, но има ограничение, което към днешна дата е до 1 милион евро на продукция. Това е изключително неатрактивно за по-големите продукции и прави твърде сложно за нас да ги привлечем и да не отидат в друга страна, например Унгария, където им е по-изгодно.
Ние трябва да използваме сегашния момент с идването на това знаково студио "Парамаунт" с хитовото заглавие "Бягащият човек" и да се направи следващата стъпка. Този финансов инструмент да стане по-атрактивен, но в същото време максимално прозрачен и устойчив.
Е. Д.: Обикновено един проект се случва между 6 месеца и година и половина, като най-ударно харчим пари по време на снимки и на подготовката, което ще рече, че в рамките на 3 до 6 месеца е периодът, в който ударно влизат едни сериозни инвестиции в държавата. В много и различни сектори. За последните три години всички сървис компании с активни проекти в България сме успели да привлечем около 200 милиона лева.
И. Д.: А реално потенциалът ни е много, много по-голям. Но трябва да се състезаваме с държави като Унгария, Чехия, Полша, които имат изключително добре структурирани стимули.
Като продуцентска компания, която снима за най-големите холивудски студиа вече 8 години, сме готови да съдействаме за подобряване на тези стимули и тук. Смятам, че ще е много полезно международни консултанти да се включат и да помогнат да се приложи точната формула, която ще привлече повече продукции като "Бягащият човек" в България. Студиата от ранга на "Парамаунт" много държат навсякъде, където инвестират, да работят по стандартите, наложени в световен мащаб - прозрачно, устойчиво, по правилата.
- С какви мечти основахте вашата продуцентска компания?
И. Д.: За мен винаги е било важно да правим и да участваме в създаването на филми, които са ни вълнували и като млади, и сега. Вярвам, че е изключително важно да не спираш да мечтаеш и винаги да имаш високи цели.
Е. Д.: Мечтата беше да надскачаме себе си. Мисля, че засега се движим в правилната посока. Има го това предизвикателство, което ни държи мобилизирани и амбицирани да работим на този пазар. Иначе чисто в личен план аз все още имам една мечта и тя е да дойде в България голям филм, който да бъде с красиви рокли и грим, а не с толкова екшън сцени, кръв и мръсотия. (Смее се.)
- Какъв е вашият почерк? Основните принципи, на които държите в работата си, за да разширявате хоризонтите на българското кино?
И. Д.: Професионализъм, прозрачност, коректност и грижа за хората, с които работим. Киното не е работа на един или двама човека, а е изключителна симбиоза между работата на много професионалисти. И когато я има, се вижда на екран. Когато я няма - също.
Е. Д.: На първо място е отношението ни към екипа, със сигурност. Ние сме отговорни всички да са на ниво. Как се е справил всеки, когото сме привлекли на терен, лежи на нашите плещи. Хората са най-големият ни актив.
- Как се допълвате двамата?
И. Д: Перфектно. Между нас има изключително приятелство и уважение. Това е доказано вследствие на над 17 години работа. Съчетаваме много различни качества. Аз съм учил за продуцент и съм работил като продуцент, а Елица е стартирала в сферата на финансите. Всеки един от нас има много добър поглед - единият върху цялото, другият върху отделните детайли.
- Карате ли се понякога?
Е. Д: В спора се ражда истината. Това са най-творческите ни моменти, когато се раждат понякога гениални неща.
И. Д.: Имаме спорове. Но винаги я има увереността на единия в другия. Дори да сме на абсолютно различни позиции, решенията ни винаги са общи.
- Голяма част от Холивуд е притеснена, че изкуственият интелект ще им отнеме работата. Вие притеснявате ли се от AI?
И. Д.: Сътресение ще има, особено в киноиндустрията. Но вярвам, че AI ще бъде следващото поколение инструмент в помощ на човека. Мисля, че той трудно ще замести житейския опит, който всъщност е онова зрънце, което отличава масовото от качественото.
Е. Д.: Дълбоко вярвам, че няма как нещо, което е създадено от човек, да измести човек. Надявам се, че просто ще бъде едно улеснение както във всички останали индустрии, така и в киното. И то с оглед по-скоро на административните дейности, не толкова на креативните.
