Преди обира Лувърът показа картини на българката Силви

25-годишната художничка от Бургас рисува от детската градина, мечтае да се гмурка с китова акула

Представяте ли си да сте само на 25 години - когато повечето хора тепърва мечтаят за кариера, а вие вече да сте изкачили един от върховете в своята? Какво е чувството, вече знае бургаската художничка Силви, автор на три картини, които бяха изложени в Лувъра през октомври.

Работи под името Silvi the artist - Силви е рожденото ѝ име (да, цялото), но предпочита да я асоциират с изкуството ѝ, а не с фамилията, затова като автор не се подписва с нея. А и като повечето жени се надява един ден да смени. На 17 и 18 октомври три нейни картини бяха част от изложба в Лувъра, организирана съвместно от няколко галерии. Със Силви се свързва мениджърът на замъка в Равадиново Янаки Кръстев, с когото е работила и преди, и ѝ предлага да участва. Той предвижва всичко, а младата художничка решава да нарисува ново платно за изложбата, на което пресъздава именно замъка “Влюбен във вятъра”. Самата тя не успява да бъде в Париж за изложбата, но хора от цял свят забелязват таланта ѝ и се свързват с нея, за да я поздравят. Късмет е, че експозицията приключва ден преди големия обир на Лувъра.

Следващата голяма цел на бургаската художничка е САЩ. Вече е била там два пъти, но като турист, сега мечтае да покори Щатите и професионално. Преди това обаче българската публика ще може да види картините ѝ в самостоятелна изложба в хотел “Арте” във Велинград от 21 ноември до 19 декември. Със самата Силви пък може да се запознаете по-добре в нов късометражен

документален филм, който разказва за творческия процес,

вдъхновението и пътя зад картините, достъпен в ютюб.

Дотогава Силви ще твори в ателието си в Бургас. Там прекарва дълги часове всеки ден, защото вярва, че вдъхновението ще те намери, докато работиш, а не, когато го чакаш. Талантът е само 20%, убедена е тя. Останалото е работа и много рисуване.

Силви извежда две основни грешки на съвременните млади (а и не само) творци. Първо, копирането на снимки и картинки от интернет, най-вече Pinterest и Google. Така не търсят и не откриват себе си. Второ, липсата на собствено ателие. Работят на статив вкъщи, в кухнята или в хола. Ако искаш да бъдеш истински художник, който се издържа от изкуство, ти трябва собствено ателие, в което да ходиш всеки ден, да мислиш по идеи, да създаваш изложби и собствени картини, убедена е тя.

Съветва младите си колеги да не се обезверяват, ако споделят произведенията си в социалните мрежи, но нямат бърз успех, а да продължават да работят въпреки предизвикателствата.

За изкуствения интелект мисли любопитно - признава, че той навярно ще измести доста специалисти, например графични дизайнери, а и вижда как това вече се случва. Но не я плаши, дори вярва, че това ще накара хората да ценят много повече истинското, “човешко” изкуство. Не сме перфектни и точно в тези малки несъвършенства е чарът ни, вярва Силви.

С изкуство се занимава, откакто се помни. Още в детската градина родителите ѝ я записали на кръжок. Преподавателят ги учел за структурата на обектите - първо да ги видят, а после да ги предадат реалистично. В началото обичала най-много да рисува животни, а и сред последните ѝ картини има много такива - слонове, бикове, маймуни. С порастването си обаче навлиза по-дълбоко в изкуството - своето и на световни художници и съвременни творби, и с това я привличат повече човешката фигура и лице. Приема всякакви поръчки, ако смята, че може да ги изпълни, но не обича тривиалното.

Обичам да съм различна, да рисувам по-нестандартни неща, които да не се срещат често, за да може човек да се спре и да си каже: “Чакай малко, какво?!”. И така да се вгледа истински в това изкуство, разказва тя.

Една от най-шантавите поръчки, които е имала, е от мъж, който поискал две картини. Едната е на маймуна в костюм, а другата - чисто

голи баба и дядо в двор

с кученце.

Дядото коси моравата в далечината, а бабата е на преден план в стол и пие кафе. В началото се почудила, но изпълнила желанието, накрая се получила пъстра и симпатична картина. Оказало се, че поръчителят е градинар, а със съпругата му не можело да се говори сутрин, преди да си изпие кафето. Двамата много се обичали и той поискал картина, която да ги изобразява заедно след години.

Младата художничка обича пъстри картини със свежи цветове - тя самата се определя като позитивен човек и смята, че личи в изкуството ѝ. А мине ли доброволно в тъмната гама, е знак, че не е в добър период. Любимият ѝ цвят е оранжевият.

Силви не е учила в художествени паралелки, за което днес е благодарна. Завършва Испанската гимназия в Бургас, като междувременно не спира да рисува, после завършва филиала на Националната художествена академия в Бургас. Любопитно е, че

тя е от първия випуск

през 2018 г. Така като първокурсници тя и колегите ѝ са били единствените хора в цялата сграда. Кандидатства и в академията в София, но се двоуми заради големите разходи, а и някак не я привлича старата сграда. Така избира родния Бургас и не съжалява. През следващите няколко години учи при същите преподаватели като тези в София, тъй като те пътуват между двата града, и то в чисто нова сграда с нови материали. Завършва специалност “Плакат и визуална комуникация” и педагогически профил. Според нея това е най-натоварената специалност, защото обхваща и другите - графика, рисуване, живопис, графичен дизайн, история на изкуството, компютърна графика.

Когато се готви за академията, за първи път се сблъсква с две неща - конкуренция и анатомия. За приемния изпит трябва да нарисува човешка фигура от коленете нагоре и плакат по нейна идея. Приемат я с най-висока оценка, въпреки че кандидатства с хора, завършили художествени паралелки. Всъщност точно това се оказва предимството ѝ. Те рисуваха по доста еднакъв начин, дори не можех да различа коя рисунка на кого е. Имаха, разбира се, преднина пред останалите, но когато има такива хора около теб, се мотивираш още повече. Те знаят, че са добри, отпускат се и даже малко изостават, спомня си Силви. Все пак в академията повече са си помагали, а конкуренцията става по-сериозна след дипломирането. Въпреки че филиалът тогава е бил съвсем нов, там тя се запознава с хора от цялата страна - София, Велико Търново, Сливен, Стара Загора. Радва се, че остава край морето. Клиентите ѝ се свързват с нея през интернет, поръчват си, после им изпраща картините в цялата страна с куриери.

В свободното си време обича екстремни активности като да кара сноуборд, но най-вече да се гмурка - правила го е в Бали, където е уловен най-големият скат в света, Индийския океан, Червено море и Карибско море. Мечтае един ден да се гмурка с китова акула и косатка. А другата ѝ голяма страст освен рисуването е да снима - обича да прави и монтира видеа, дори се замисля дали да не учи и кинорежисура в НАТФИЗ.