Преди да разкрие самоличността си, 15-годишният Педро Елиас Гарсон Делво остави целият свят да се чуди дали е съвременният Еркюл Поаро - не е, просто обожава музеите и ретро стила.
В странното му облекло бе открита и тънка българска връзка.
Той стана световноизвестен, без да иска. Още преди светът да успее да се отърси от шока на дръзкия обир на кралските бижута в Лувъра, една снимка хвърли социалните мрежи в най-невероятни догадки.
Само часове след новината, че от най-големия музей в света са отмъкнати посред бял ден скъпоценности за 88 млн. евро, един невъзмутим млад човек с леко килната настрани шапка федора (филцова шапка с широка лента), жилетка под ретро сако, вратовръзка и черно манто, с чадър с дървена дръжка в едната ръка, бе заснет пред полицейска кола и няколко полицаи, охраняващи периметъра около ограбената сграда.
Сякаш бе излязъл от роман от първата половина на миналия век. Необичайният му вид и контрастът между него и околната обстановка предизвика истински фурор в интернет и образът му за часове обиколи света.
Нарекоха го "човека с федората"
И тъй като изобщо не бе ясно кой е, започнаха да валят предположения. Свързан ли е по някакъв начин с обира? Или е мистериозен частен детектив, нает да го разследва? Възможно ли е да е пътешественик във времето и да идва от миналото? Или е плод на изкуствен интелект? Да не би точно в момента пред Лувъра да са снимали реклама или сцена от трейлър за нов филм? Така към загадката кой обра така нагло Лувъра се добави още една - кое е това чудато денди, извадено като от моден ретро журнал?
“Имаше тайнственост около снимката и трябваше да я оставя да продължи известно време. Хората да опитат да разберат кой съм”, казва 15-годишният ученик Педро Елиас Гарсон Делво, който след седмици най-после разбули самоличността си. Срещнал се първо с Асошиейтед прес, тъй като автор на забележителния кадър е именно фотограф на тази агенция. Променил профила си в инстаграм от частен на публичен. После завалели срещи с местни и чужди медии.
Пердо живее в парижкото предградие Рамбуйе. Същата сутрин, когато стана обирът, със своята майка и дядо отивали да посетят Лувъра. Когато разбрали, че музеят е затворен и има толкова много полиция наоколо, решили да попитат ченгетата какво се случва. Точно в този момент фоторепортерът Тибо Камю направил кадъра, който и за него се оказа път към голямата слава. Самият той също не предполагал, че тийнейджърът ще се озове в обектива му, искал само да снима полицейския кордон.
“Нямах представа, че са ме снимали. Просто минавах оттам случайно”, разказва Педро. Така покрай обира на века, момчето неволно влязло в глобалната картина.
Четири дни по-късно приятелка му изпратила съобщение: “Ти ли си това?”. Тогава разбрал, че в интернет
снимката е събрала милиони гледания, 5 милиона са само в ТикТок
След това майка му се обадила да каже, че е публикувана в “Ню Йорк таймс”. Отприщила се лавина от послания от роднини, приятели и съученици. “Бях станал знаменитост. Това е смешно - казва Педро. - Странно е, че само с една снимка човек може да стане вирусен в мрежата за няколко дни”, не спира да се чуди той.
Във всекидневието си тийнейджърът от Рамбуйе се облича съвсем по същия начин. Има собствен стил, който го прави много различен от останалите му връстници, дори и с риска да изглежда странен и да не се вписва в разпространените сред съучениците му трендове.
Шапката му е поклон към героя от Съпротивата Жан Мулен, блейзърът “Ив Сен Лоран” е зает от баща му, който е дипломат с белгийски и колумбийски корени, сакото е избрано от майка му,
носи руски часовник от военно време
Си Ен Ен разкри, че той е ремонтиран с части, купени от България.
Момчето започнало да се облича необичайно преди година, вдъхновено от стари черно-бели снимки. За първи път се появило така на училищния карнавал. “Дегизирах се като Жан Мулен, личност, която обожавам. И всички ми казаха, че изглеждам много добре. Затова продължих да се обличам така”, разкрива младият Делво. Той признава, че е силно увлечен по историята, особено тази от XX век.
“Обичам да съм шик”, признава младежът, който е почитател и на романите за Шерлок Холмс и Еркюл Поаро. Костюмът с вратовръзка станал нещо като негова училищна униформа. С изключение на шапката, която слага само през уикенда, ваканциите и когато посещава музеи.
“Сега хората очакват филм или книга за обира в Лувъра, в които аз да съм герой. Ще е забавно”, смее се 15-годишният Педро. Но казва, че иска да стане дипломат като баща си и дядо си по бащина линия или да бъде военен.
Семейната среда до голяма степен определила вкусовете му. Майка му Фелисите Гарсон Делво израснала в замък музей от XVIII в. и често водела сина си по изложби. Бабата на Педро била куратор в замъка на Шартър, на около 50 км от Париж, а дядо му бил неизчерпаем източник на интересни истории за миналото. Къщата в Рамбуйе също била пълна с картини и антикварни предмети. “Красотата на предметите винаги е била много важна за нас - казва Фелисите. - Изкуството и музеите са жизнено пространство. Животът без изкуство не е живот.”
Заради дипломатическата работа на бащата семейството се
местело често - живели са в Англия, Испания, Бангладеш, Източна Франция, а преди около 4 години се установили в околностите на Париж. Руският часовник например бил купен от антикварен магазин в Калкута и както вече стана ясно - поправен с части, открити в антиквариати в България.
Любопитно е, че вместо подигравки винтидж стилът на момчето започнал да бъде копиран от някои от съучениците му. Негов приятел например наскоро също се появил в училище с вратовръзка.
Педро разбира защо хората са проектирали върху него образа на литературен детектив: невероятен обир, невероятен следовател. Той обича Еркюл Поаро (“който е много елегантен”) и харесва идеята, че едно необичайно престъпление изисква някой, който изглежда необичайно. “Когато се случи нещо извънредно, не си представяш нормален детектив - споделя момчето. - Представяш си някой различен.”
