Как Posh Spice става "марка", показва нов филм. Като други биографии на звезди всичко е прекалено шлифовано
"Виктория Бекъм" - заглавие, което заявява "Аз съм". Ето така една от най-популярните попзвезди в света нарече документалния сериал за живота си с обещанието, че почитателите ще видят нейната истинска същност. Но получихме ли това, което беше рекламирано, или по-скоро видяхме поредния опит на известна личност да се "принизи" по-близо до феновете и хората и лесно да спечели нови последователи и гледания.
Във филма Виктория Бекъм разказва как всеки един
успех в живота е обвързван с мъжка фигура
и тя цял живот се бори с това. Дали става дума забаща в ранните години или по-късно за съпруга Дейвид Бекъм, винаги има коментари, че именно те стоят зад постигнатото от Виктория.
Сериалът показва как от уважавана и обичана поп икона образът е представен през една друга призма - тази на моден дизайнер. Самата Бекъм обяснява по време на снимките: "Ще излъжа, ако кажа, че съм най-добра в това да пея и танцувам". Продукцията представя как тя се е справила с огромния хейт и критики, които получава от години, както и истинските проблеми, които славата е донесла. Как преоткрива себе си чрез модата въпреки лошите отзиви, които отново е получила и в това свое начинание. В сериала самата Анна Уинтур, прочутата главна редакторка на сп. "Вог", коментира модната кариера на Виктория и скептицизма на индустрията към прехода на поп звездата към модния подиум. Но истина ли е този образ, изграден в документалния филм?
Кариерата на Виктория Адамс започва през 1994 г., когато момичето от малкия английски град Хартфордшър се явява на кастинг за нова женска попгрупа. Малко по-късно светът чува за пръв път името The Spice Girls или "Пикантните момичета".
Групата прави революция в музикалните среди
и буквално ги препрограмира. Те са пет архетипа, пет модела за подражание, пет варианта да видиш себе си в тях. Виктория е posh spice (от англ. "луксозна подправка"), елегантна, изискана и уверена. Перфектен сценичен образ, за който след години ще разберем от самата Виктория Бекъм, че всъщност той няма нищо общо с нейната реална същност.
Попзвездата, а по-късно и дизайнерка, изобщо не е единствената, която се крие зад сценичното си "аз". Бийонсе разказва сходни неща за своята кариера, Еминем, Адел, Майли Сайръс и още много звезди - също.
"Колкото по-голяма е маската, толкова по-уверена се чувствам"
казва Лейди Гага в интервю.
Но защо преди години звездите не разкриваха тези неща? Публиката ли е била различна, или звездите не са били готови да не "блестят" за момент и да бъдат наистина себе си?
Тук е ролята и на уникалното нещо, което Spice Girls правят. Те стават невиждан маркетингов феномен: от напитки до играчки, от списания до обувки - буквално променят начина, по който музиката се свързва с бизнеса. За пръв път женска група показва, че поп културата е икономическа сила, че момичетата могат да бъдат и идоли, и бизнес, и революция. Те продават музика, но и ценности: смелост, приятелство, стил, свобода. Но както става ясно след години, това са просто сценични образи. Въпреки това хората се влюбват. Не просто в песните им, а в усещането, че и ти можеш да бъдеш голяма, шумна, женствена, независима, облечена както си искаш и пак да ти ръкопляскат. Spice Girls задават нова формула: феновете не просто гледат звезди, а стават част от тяхната личност и история. Изцяло нов подход в маркетинга и правенето на музика.
Виктория Бекъм не е само свидетел или лице на тази грандиозна промяна. След края на поп кариерата си в групата тя трансформира огромния опит, който е натрупала, и успява. Вече не е част от масовата сцена, тя самата става "марка" в буквален и в преносен смисъл. Но в ерата на автентичното, истинското и органичното публиката вече много лесно различава нагласената PR стратегия от откровената истина.
В днешно време стратегията на Spice Girls може все още да продава, но славата, шумът и популярността са временни. Коментарите за филма дойдоха малко след премиерата му и по тях е изключително лесно да разберем, че маските вече не продават. "Документалният сериал е внимателно конструиран, но изключително досаден.
Всичко изглежда перфектно подредено, контролирано
но липсва интимност и дълбочина", пишат критиците. "Гардиън" сравнява филма на Бекъм с този на Меган Маркъл - "С любов, Меган" (With love, Meghan), който беше не по-малко обсъждан. В него тя показва "реалността" на това да си херцогиня в Монтесито, Калифорния. Коментарите и за двата сериала се припокриват: нагласени и красиво продуцирани. Може би това е най-любопитното за подобни документални портрети — онзи постоянен опит на звездите да управляват светлината, да режисират уязвимостта си, да шлифоват до блясък дори моментите, в които уж свалят маската. Да, подобни истории продават. Правят го добре и бързо. В свят, в който всеки кадър е по сценарий, всяко признание е PR стратегия, а всеки "нежен момент" е преминал през сериозен монтаж. Но днес, колкото и парадоксално да звучи, именно истината е най-рядката валута. Не перфектно подреденият кадър, а леко размазаната, естествена емоция. Зрителят вече разпознава, когато нещо се "играе", когато му продават илюзия за реалност. И може би точно това е новият път - не в бронирания имидж, а в онова дръзко решение да си реален. Да покажеш не звездата, а човека. Да не позираш, а да присъстваш. Защото маските събират зрители, но истината събира сърца. И ако някога звездите печелеха сила от недостижимия си "блясък", днес най-силно свети онзи, който се осмели да бъде просто себе си.
