Най-новата композиция "Земляци" на скулптора може да измести софийския Алеко на "Витошка" като най-атрактивно място за селфита
От цар Калоян и Патриарх Евтимий до Роналд Рейгън и Килиан Мбапе е изваял в последните години скулпторът Борис Борисов. Характерната му дарба да ситуира творбите си в архитектурната среда така, сякаш са жива брънка от ежедневието и градската суматоха, направи неговият Алеко Костантинов на "Витошка" в София, един от любимите обекти за селфи.
Напът да го детронира обаче, макар и в дълбоката провинция, е най-новата скулптурна композиция на търновския автор - "Земляци", която събра на една пейка в град Левски народните любимци Георги Парцалев, Григор Вачков и Дончо Цончев.
Защо точно там? Причината е, че тримата са родени в града или поне в общината
(Григор Вачков е родом от близкото село Трънчовица) и да ги увековечат бе обществена кауза за левченлии. Идеята за фигурите е с няколкогодишна история. Всичко тръгнало от една малка скица, която предизвикала всеобщо одобрение в Левски, разказва Борис.
Така аристократът Парцалев е приседнал и преметнал крак върху крак, както го помнят поколения българите. Гришата се е подпрял на облегалката зад него, с небрежно запретнати ръкави на ризата. Обичаният разказвач Дончо Цончев пък сякаш ги интригува с поредна история, прав и с ръка в джоба.
"Идеята е да се предаде непосредствен разговор между тях, да се получи съвсем естествена ситуация.Надали подобна среща се е състояла по този начин, но е ясно, че те са се познавали. Двамата актьори са играли заедно. Именно там беше тънкостта, да се предаде това без някой да бъде засенчен и все пак да се получи една добра композиция", обяснява авторът.
Благодарен е на кметицата на Левски Любка Александрова, която била основният двигател за цялата реализация. Направили малкия проект, одобрили го от Министерство на културата и започнал същинската работа. "Преди да влезем в детайла и портретиката, трябваше да прегледаме някой и друг стар филм, да ги усетим как взаимодействат, какъв е техния натюрел, за да може максимално убедително да остане тяхната характеристика в глината", разяснява творческия си метод Борисов.
Три месеца отнело на екипа му, допълнен от скулпторите Константин Константинов и Деян Тодоров, да изработят фигурите
на народните любимци. Моделирали ги от глина в ателието на Борис в село Самоводене. После калъпи, сваляне, леярна... Парцалев, Григор Вачков и Дончо Цончев са изляти от бронз и всяка статуя тежи около 250 кг. Вече са застинали в центъра на града за гордост на местните.
Борис Борисов всъщност е роден в Брезник, немалко време е живял в София, но вече 30 години е свързан с Велико Търново. Смята се за натурализиран болярин и няма нищо против да го наричат търновски автор. Никой от родителите му, главни счетоводители на БНБ и ДСК в Брезник, не е предвиждал бъдеще на художник за единственото им дете.
"Като малки имахме навика да крадем коне, за да ги яздим. Това ми беше толкова емоционално, че започнах бясно да рисувам коне. Веднъж леля ми от София дойде, видя скиците и възкликна: "О, това трябва някъде да се представи". Отишла на "Шипка" 6 в София, без да познава никого.
Намерила там възрастен художник - Иван Антонов, чиято дъщеря и зет били скулптори. Щом видели работите, веднага разбрали, че явно имам талант и поеха подготовката ми за художествената гимназия", разказва стулпторът. На 14-годишна възраст бил сам на квартира в София. Родителите му идвали постоянно, носели храна и не спирали да се притесняват.
В София завършил художествена гимназия, след което Националната художествена академия
при проф.Димитър Даскалов. После животът го завъртял към търновския край. Година бил преподавател по скулптура във Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ. После решил да продължи на свободна практика.
Казва, че през 90-те с Константин, с когато и до днес работят заедно, са правили какво ли не - камиини, капители, реконструкции на антични колони в римския град Нове край Свищов. "Над 30 водопада сигурно сме направили, но аз не се срамувам от това. Беше си много тежък труд. Трябваше да се оцелява", разказва скулпторът.
Сред интересните им клиенти били търновският хотелиер, осъден доживот с бандата Килърите, Георги Вълев, вече покойник, чичото на Магърдич Халваджиян в Априлци.
Борис Борисов стана популярен с историческите фигури на царе, боляри, занаятчии, търговци, изработени за Мултимедийния посетителски център
"Царевград Търнов" срещу Царевец. Атракцията, посветена на историята на Второто българско царство, е известна като музея ала Мадам Тюсо.
Борисов си спомня как настоящият кмет на Велико Търново Даниел Панов, тогава шеф на общинския туризъм поискал да го тества с пилотна фигура на средновековен български воин. Въвел го и в незползваемите помещения, където трябвало да се поместят сцени и личности от столичния Търновград.
"Не беше много удачно за музей, но път близостта до крепостта Царевец беше най-големият плюс. Трябваше по някакъв начин да съобразим тематиката и композициите с архитектурната среда", спомня си Борисов. Стъпка по стъпка били изваяни въздействащите сцени от тронната зала на Иван Асен Втори, Калоян, който пленява Балдуин Фландърски, прощаването на народа с Патриарх Евтимий. Общо 63 фигури с разширението на музея през 2023 г.
„Всичко тръгва от глината, а после идва доброто усещане за портрет
– да се изобрази психологията на персонажа. Скулптурата е много зависима от материала, но и фигурата от силикон, и тази от метал първо се моделират от глината. Просто човек трябва да знае какво прави, в какъв материал ще бъде след това, за да бъде маниерът на работа адекватен" обяснява творецът.
По същата технология е измайсторил и над 30 фигури на знакови политици и любими артисти за уникалния Ретро музей във Варна. Тодор Живков, Леонид Брежнев, Фидел Кастро, както и всички комунистически вождове - Ленин, Сталин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, Георги Димитров, Че Гевара, са само част от историческите личности, сред които се разхождат туристите в морската столица. В музея могат да се видят скулптури и на прочути български звезди от онова време - Емил Димитров, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Невена Коканова, Петър Слабаков, Велко Кънев, на руския бард Владимир Висоцки. Има и двойници на холивудски звезди. Сега в ателието му стоят напълно завършени Кевин от "Сам вкъщи" и футболната звезда Килиан Мбапе, изработени по заръка на собственика Цветан Атанасов.
Най-мащабната му творба, е конната статуя на цар Калоян във Варна
Спечелва националния конкурс, а го убеждават, че дори няма смисъл да участва. След знаковия монумент в морската столица се зареждат и престижните поръчки – паметник на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, статуята на Иван Хаджийски в Троян, на ген. Владимир Вазов в Плевен, на Алеко Константинов на "Витошка". Спечелил и конкурса за паметник на Роналд Рейгън, който е в Южния парк в София. Американците толкова харесали проекта, че поръчали две идентични копия, заедно с гранитния монумент. Едното е поставено в ранчото на 40-ия президент в Санта Барбара, Калифорния, а другото е в Лондон, отбелязва Борис Борисов.
Паметникът в цял ръст на Атанас Буров в центъра на Горна Оряховица също е негово дело. Още един бюст на прочутия банкер и политик заминал за Брюксел и стои в Европарламента. Борис Борисов е автор и на скулптурата на Вазов в Двора на кирилицата в Плиска. Копие на същия Вазов бюст изработил и за Загреб. В Монца, изпратили негов Левски, там имало голяма българска диаспора. Негови творби са в частни колекции в Германия, Нидерландия.
За удоволствие той вае бюстовете на своите музикални идоли
Робърт Плант от "Лед Цепелин", Мик Джагър от "Ролинг Стоунс" и Дейвид Ковърдейл. От две години работи в ателие в село Самоводене, където е достатъчно просторно и удобно да реализира проектите си. Над него е устроил дома си.
Казва че така по-всяко време на денонощието, щом му хрумне някоя идея, слиза при глината и започва да работи."Дали съм добър скулптор и досега не знам.
Опитваме се, важното е да се прави със желание и сърце. Да се вложии хъса, умението и рутината, а накрая - каквото сабя покаже", усмихва се той. Защото е от авторите, които винаги намират недостатъци на творбите си и никога не е напълно доволен от резултата. Има детайли, за които винаги си казва: "Добре де, къде гледа, защо така? Трябва да мине малко време, човек да чуе отсрещната страна, т.е. публиката, та малко от малко да успокои тази агресия към себе си".
"Ние правим паметници и в това няма нищо лошо. Има много хора, които по една или друга причина са заметени под килима, както е случая с ген.Вазов. Но българските градски пространства страдат от липсата на скулптура на съвременна тематика. Оказва се много трудно, тъй като скулптурата е скъп занаят. Съвременната пластика, в който и да е български град почти отсъства.
Младите хора биха се заинтригували повече именно от нея. Не е нужно всичко, което е поставено в общественото пространство да е лесно смилаемо.Това е въпрос на култура и най-вече на културата на автора. Той трябва да налага, той трябва да води публиката", вярва скулпторът.
Най-голямата му гордост обаче са не фигури и монументи, а дъщеря му Виктория. Младата жена е завършила медицина в университета "Ла Сапиенца" в Рим, Италия. В момента е специализант лицево-челюстна хирургия. Като дете тя много добре рисувала, и сега това и помага, защото има много тънкости в реконструктивната хирургия.
"Тя е свободен човек и самостоятелно взема решенията за себе си. Има още две години специализация, после все още не е решила къде ще продължи, но обича България и ще ми е драго, ако избере, у нас да гради кариера", завършва Борис Борисов.
