„10 ноември дойде за много хора като една надежда и едно спасение. Не само за мен и моето семейство — за много хора".
Това сподели естрадната легенда Богдана Карадочева, която бе един от символите на смяната на строя у нас. "Беше едно мрачно, тъмно място с уплашени хора. Сега внуците ми правят каквото искат. Даже са малко по-свободни, отколкото трябва", каза с усмивка певицата пред НОВА.
Тя винаги ще бъде благодарна на големия Емил Димитров, който е "направил чудеса" за нея. Богдана е имала късмета да бъде заобиколена от талантливи и приятели, които винаги са я подкрепяли.
„На първо място Вили Казасян, после Генко Генов, който много ме обичаше. А след това – Емил Димитров. Той направи за мен чудеса. Тези мои приятели много ме пазеха властта да не ме погне", каза певицата.
Нейният баща, който е бил търговец на кожи, е убит в лагер от комунистическия режим.
"На 10 години и половина бях, когато баща ми беше убит в лагер. Те просто са го взели. Мама винаги казваше, че той ходеше със снежно-бели ризи. Как е попаднал в този ад? С часовник, с монограм на ризата. Това е било нещо ужасно. Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си намери работа. А вторият ѝ съпруг също мина през лагерите."
Карадочева си спомни и деня, в който пада режимът на Тодор Живков. „Отивах на гости, когато някой ми се обади по телефона и каза: „Разбра ли какво става?" Аз не повярвах. Мислехме, че сме обречени завинаги и че никога няма нищо да се промени", разказа Карадочева.
