Спектакъл по холивудски в МГТ "Зад канала" - дворецът е като панаир, а императорът - като рокзвезда
Весела Бабинова най-после получи главна роля в Малък градски театър, където играе повече от 10 години.
Забелязана още като студентка от Явор Гърдев, тя дебютира на професионална сцена в неговото представление “Нощна пеперуда”. Оттогава досега прави няколко запомнящи се роли в киното и телевизията. Миналата година се престраши за първия си моноспектакъл “Пистолет в торнадо”, който спечели няколко награди. Заедно със съпруга си Владимир Зомбори пълнят залите на частния център “Артвент” със семейната комедия “Заклеваш ли се в децата”, но сякаш в собствения ѝ театър зад канала тя някак не беше достатъчно оценена досега.
Весела е рядък скъпоценен камък на българската театрална сцена,
който Стайко Мурджев извади от кутията за бижута, за да покаже на публиката в пълния му блясък в спектакъла “Велика”.
Стайко Мурджев поставя пиесата на Тони Макнамара за Екатерина Велика като холивудска приказка за възрастни. Той със сигурност е гледал едноименния сериал по HBO, както и много друго хубаво кино, и е направил театрален блокбастър с триковете, които сцената позволява. Тук няма възможност действието да се разгърне подробно като в сериал, затова го е разделил на две части с маркиран антракт, без зрителите да напускат залата. В първата Екатерина Велика идва в императорския дворец като волна френска девойка, закърмена с любовта към Дидро и Волтер, с нагласата да живее и диша в аристократична среда и с мечтите да бъде част от управление на престиж, класа и стил. Но се сблъсква с ограниченост, безпросветност, безпардонност, грубост и откровена вулгарност. Съпругът ѝ император Петър III (качествена игра на Богдан Бухалов) се оказва хибрид между свиня и клоун.
Текстът на австралийския драматург забърква исторически факти и пълни измислици в комедия, която Стайко Мурджев талантливо ескалира до сатира с драматични и трагични развръзки. Диалозите на сцената изобилстват от непристоен език, мъжките и женските полови органи,
назовани без никакви евфемизми във всяка трета реплика, шокират,
но те са естествен вербален израз на случващото се в отношенията между императора и приближените му в двореца, както и в поведението му към жените и към самата императрица.
В тази ситуация Екатерина няма друг избор, освен да победи съпруга си на собствения му терен чрез преврат. Помага ѝ прислужницата ѝ (Каталин Старейшинска) с мълчаливи и експресивни намеси. За целта трябва да привлече на своя страна граф Орло (Леонид Йовчев) и генерала от руската армия Велементов (Свежен Младенов). И тримата актьори са неузнаваеми в отредените им роли, различни от всичко, в което сме ги гледали досега. С похвати на френска куртизанка Екатерина приласкава съмишленици под полата си, канейки ги с израза “Ела се почерпи”. Интересното е, че въпреки непристойния език на пиесата и постоянните сексуални намеци нито за миг представлението не звучи пошло. Чувството за хумор и добрият вкус на режисьора правят всичко да изглежда като детска надпревара, в която властта, похотта и борбата за надмощие играят на гоненица и криеница. Императорският дворец е като панаир, в който императорът изглежда като рок звезда, един от персонажите се появява на скейтборд, друг с микрофон в ръка пее Shine bright like a diamond, а дрехите на Екатерина Велика – в бонбонено розово и граф Орло - в бебешко синьо, са като топъл захарен памук. Чудесната костюмография и сценография са дело на Никола Налбантов и заедно с музиката на Петър Дундаков допринасят много за първокласното зрелище.
Втората част на представлението е в тотален контраст на първата. Тук
вече всички са в черно,
а Весела Бабинова се превръща в истинска Господарка на злото. Спечелила битката, но загубила себе си, Екатерина Велика се отдава на пълен разгул и разюзданост. Вече не ѝ пука и не ѝ дреме за нищо, готова е да мине през труповете и на собствените си деца, за да оцелее и да намери все някога истинската любов. В играта на Весела има известна хиперболизация и бутафорност, което е търсен ефект на автоирония в тази драмедия. Не знам защо, но докато я гледах в тази черна рокля, с тази прическа, поглед и израз на лицето, ми напомняше по някакъв начин за Хелена Бонъм Картър с нейната макабреност и сардоничност.
“Велика” е най-доброто представление от началото на сезона, театър във всичките му компоненти, в който разказът и зрелището се надиграват под аплодисментите на публиката.
