"Тирамису" също с юбилейно представление - все по-актуално заради темата за бърнаута
200 пъти на сцена в една и съща роля - такъв юбилей празнуват немного актьори, имали късмета спектаклите им да се радват на дълъг живот. А след дни Лилия Маравиля ще го преживее не веднъж, а два пъти.
Тя е в главната роля на двата спектакъла на театър “София”, които ще се играят за 200-ен път - “Тирамису” и “Госпожа министершата”. Трупата обаче все още е “без дом”, докато трае ремонтът на театъра, затова спектаклите ще се играят на различни места.
На 20 октомври на сцената на Младежкия театър Лилия Маравиля за 200-ен път ще се събуди “с незакърпените си гащи и докато се чуди как да свърже двата края”, иронията на съдбата ще я постави в смешната ситуация да става министерша.
“Много я обичам тази роля! Всички възможни награди съм взела за нея. Много ме радва, че публиката е щастлива след края на представлението”, разказва актрисата пред “24 часа”.
Образът ѝ носи голямото
признание на гилдията - “Икар”
за главна женска роля
Премиерата е преди 12 години - на 7 ноември през 2013 г. Предизвикателство пред Маравиля тогава е да влезе в този образ след най-големите ни актриси - Татяна Лолова и Стоянка Мутафова. Но ролята, която изгражда, е по-различна.
“Представата за нея беше доста клиширана - в годините, в които е писана пиесата, министершата изглежда по различен начин. Сега режисьорът Недялко Делчев заложи на мен и се опита да погледне по-съвременно. В началото се замислих дали ще се хареса на публиката. После си казах - то е наистина правдоподобно, сега министершите дори са по-млади от мен”, разказва Маравиля около премиерата на спектакъла.
И въпреки че сега играе ролята вече 200 пъти, тя въобще не ѝ е омръзнала или доскучала. “Толкова е забавна! Много различна от мен и това ме забавлява, мога да се впусна в съвсем различен живот и различно мислене. Има хубаво чувство за хумор. От простакеса тя накрая става очарователна за зрителите, аз много си я харесвам”, казва Лилия Маравиля.
Минали са вече 12 години от премиерата, но актрисата не усеща колко бързо е станало това. Почти през цялото време тя играе на сцената, но и сега казва, че това е едно от най-леките представления. “Всички се изненадват как не се изморявам, но съм през цялото време в образа и в енергията”, обяснява актрисата.
Маравиля си партнира на сцената още с Дария Симеонова, която се редува с Лора Мутишева, Владимир Солаков, Милена Живкова, Невена Калудова, Николай Върбанов, Николай Димитров, Петя Силянова, Росен Белов, Румен Троев, Симона Халачева, Юлиян Малинов и Юлиян Рачков.
Авторът на пиесата е сръбският писател Бранислав Нушич. Текстът е написан през 1931 г.
“Никога няма да остарее тази пиеса, защото е толкова актуална и до ден-днешен”, казва актрисата.
Съвременна пиеса е и “Тирамису”, въпреки че премиерата е през пролетта на 2012 г. Лилия Маравиля ще влезе в главната роля и в този спектакъл за 200-ен път на 31 октомври на сцената на театър “Българска армия”.
Сюжетът разказва за седем красиви жени, които водят битка за успех в обществото.
Авторката на пиесата е Йоанна Овшанко, която описва личните си преживявания. Тя е била рекламен агент, работила е три години в голяма агенция. По интересен начин разказва за бърнаута (от англ.- крайно емоционално изтощение, най-вече заради работата) при младите и виртуалната реалност, която се опитва да замени личния живот.
“Все по-актуална и по-актуална е темата за бърнаута. Това стана един от бичовете на нашето съвремие. И
вместо да остарява този спектакъл, той
става все по-съвременен”,
описва го Лилия Маравиля. Режисьор е Николай Поляков.
Интересното е, че много актьори се сменят в ролите. “Младите актриси пораснаха, станаха майки, затова бяха заменени. Но заради смяната на колегите влизаше различна енергия и това много поддържа спектакъла жив”, обяснява Маравиля. Само тя остава от началото досега в ролята и затова се шегува, че ще изграе в спектакъла до пенсия.
Сега си партнира с Дария Симеонова, която се редува с Ангела Канева, Елеонора Иванова, Мила Банчева, която се редува с Йоанна-Изабела Върбанова, Лора Мутишева, Неда Спасова и Силвия Петкова.
