Режисьорът празнува 65 г. на 7 октомври с нови идеи за спектакъл и игрално- документален филм
“Дабъ дешил ине”, “Хайде да се трепаме”, “Станете, за да легна аз!”, “Сграбчи лъва”... Зад тези спектакли с интересни заглавия от последните години стои режисьорът Стефан Стефанов Москов, когото всички знаят като Теди Москов. Той неуморно работи върху нови и нови идеи, а точно за рождения си ден - 7 октомври, когато стана на 65, издаде за първи път пред “24 часа”, че вече подготвя и нов спектакъл - “Муха в главата”. Този път ще го представи в Пазарджишкия театър, за разлика от последните пъти, когато работи в Шумен.
От пътя му до актьорството, как стига до Германия, през успешното хумористично телевизионно предаване “Улицата” до документалния филм “С 300 клоунски сили”, който синът му Иван Москов прави за него - представяме ви 6 негови любими истории, които той разказа пред в. “24 часа”.
Като малък той разказвал приказки
на баба си, а тя почервенявала от смях
Като дете аз разказвах приказки на баба ми Лила, вместо тя на мен. Когато започваше да ми ги чете или да измисля, аз я прекъсвах и доразвивах историите. Може би оттогава имам афинитет към съавторството, което по-късно доведе до режисьорския ни дует с Лео Капон, с когото пишехме, рисувахме и репетирахме заедно. После и с Мони Шварц написахме доста неща. А нямам ли съавтор в лицето на актьора, с когото репетирам, ми става скучно. Спомням си как лицето на баба ми почервеняваше от смях, когато ѝ отнемах инициативата и започвах да ѝ разказвам. Обичам изненадите още от малък. Веднъж, когато лели, чичовци и пр. роднини ме попитаха какъв искам да стана, щом порасна, казах: просяк!
А на абитуриентския ми бал взех дамата си с товарен камион ЗИЛ. Стояхме с официални дрехи прави в каросерията. Но доста по-забавно от това беше, че не ние, а комсомолската организация ни избираше дамите за бала.
Като дете всеки ден е в Младежкия
театър, където майка му е лекар
Цялото ми детство мина в театъра. Майка ми беше лекар на Младежкия театър и аз денонощно обикалях из него. Всяка вечер съм гледал представления, не само откъм публиката, но и откъм гърба на сцената. Само отгоре, от чигите, не съм ги наблюдавал. После във ВИТИЗ ни пое Юлия Огнянова и ни разходи из непосещавани от никого театрални хребети. На нея дължа всичко. Дължа го и на родителите си. Баща ми, макар и лекар, беше страхотен музикант, а майка ми освен медик беше поет и сценарист. Извод: слушал съм точната музика, чел съм точните книги, за да съм точно това, което съм.
Кандидатства във ВИТИЗ, за да вземе
отпуск от казармата
Кандидатствах само заради това, че имах право на отпуск от казармата по този повод. Тогава се пробвах за актьор (стори ми се най-лесното) и ме скъсаха още на първия кръг. Бях вече скъсан и по сценография в Художествената академия. Така че, прощавай изкуство, ненормиран работен ден и месец летен отпуск! Вследствие на “учи мама, да не работиш” бях влязъл в Лесотехническия институт и почти цяла година изкарах в него. Прекъснах го уж по болест, за да се подготвя за куклена режисура (произхождам от фамилия, която нямаше как да бъде допусната до театрална или до кинорежисура). Та така…
След 15 представления в Германия няма проблем
с немския... репетира на английски
Санчо Финци (Самуел, синът на Ицко Финци - б.р.) влезе да замести Мариус Куркински в “Ромео и Жулиета” за един гастрол в Кьолн и така нещата започнаха да се заформят. Вследствие на успеха на спектакъла Митко Гочев, който вече беше един от водещите немски режисьори, ме изтегли към Дюселдорф. Не се провалих с първата си постановка по А. П. Чехов най-вече заради актьорските умения на Санчо Финци. Така криво-ляво започнах през 1995 г. и днес имам 15 представления в Германия. Репетирам на английски, затова проблеми с немския не съм имал.
“Театрален физкултурник” ли е режисьорът на
“Редки тъпанари”?
Един зрител ме похвали за “Редки тъпанари”, че много хубав мизансцен съм бил подредил с актьорите. За който не знае - мизансцен е местоположението и движението на всеки един от артистите във всеки един момент от спектакъла. Тоест такъв ми е бил приносът за успеха на спектакъла. Някакъв театрален физкултурник е режисьорът в неговите очи.
Става му лошо от смях, докато гледа как Христо
Гърбов играе в “Улицата”
“С 300 клоунски сили” се казва филмът, който синът на Теди Москов - Иван, прави за баща си. Но не го изгражда като документална лента, в която самият режисьор да разказва за себе си, а през погледа и историите на другите хора - бел.авт.
Развълнува ме до сълзи. Стана ми изключително приятно, но и малко post mortem. Все едно ми оказват честта, която ми се полага чак след напускането на земния свят, разказва Теди Москов.
Иван е поел по стъпките на баща си, но се занимава с филмова режисура. Сега прави и документален филм за хумористичното предаване “Улицата”, чийто автор е Теди Москов. Участват Кръстю Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев, Тончо Токмакчиев, както и други комици. Излъчва се от 1992 до 2004 г. 20 години по-късно Иван Москов снима на същите места - част от героите са същите, а зрителите ще видят какво е било по онова време и какво е сега.
От снимачния процес си спомням как ми е прилошавало от смях поради налудничава игра на Ицо Гърбов и по този начин съм бил на косъм от това да ми стане ясно значението на “да си умреш от смях”... Днес си мисля на по-следващ етап от живота си да поработя над игрално-документален вариант на лутанията ни из театралния лабиринт, в който се озовахме. Да опиша криволиците на неремонтирания ни път през куклените театри в провинцията, през любителските, частните и държавните драматични театри в страната, да осветля “промъкването” ни в телевизията. Бих искал и да поразсъждавам над причините за раздялата на групата ни… Жанрът “документално-игрално кино” някак си ме е намагнетизирал и дърпа към себе си.
