Със сигурност когато българските зрители си спомнят за покойния актьор Ремо Джироне, най-вероятно в съзнанието им изниква образът на хладнокръвния и безмилостен Тано Кариди от култовия италиански сериал „Октопод". Зад този ледено-син и магнетичен поглед обаче се криеше дълбоко уязвим човек с огромна сила на духа и с една любов – тази на съпругата му Виктория, която буквално му спаси живота.
На 3 октомври 2025 г. в дома си в Монте Карло почина Ремо Джироне на 76-годишна възраст. Но историята на живота му, наситена с драматизъм, болка и любов, заслужава да бъде разказана още веднъж. Особено онази малко известна глава от средата на 90-те години, когато харизматичният актьор играе не само корумпиран счетоводител на екрана, а се бори и с коварен рак зад кулисите.
През 1994 г., докато снима деветия сезон на „Октопод", Ремо Джироне научава ужасяваща новина: тумор на пикочния мехур. "Имах чувството, че земята се разтваря под краката ми", споделя години по-късно. След операцията го чакала тежка химиотерапия. Продуцентите на сериала веднага започнали да обмислят замяната му с друг актьор бързо и тихо, за да не пострада рейтингът.
Но тук в играта се намесила жената на живота му -аржентинската актриса Виктория Зини. Докато Джироне се опитвал отчаяно да убеди продуцентите да го задържат, Виктория измислила брилянтно решение: предложила той временно да напусне историята със силна сцена на "временно" излизане от сюжета, с уговорката да се върне за следващия сезон след края на лечението.
Така и станало. Кариди "изчезнал" за кратко. След като Ремо се възстановил напълно от химиотерапията, той се завърнал по-силен от всякога. Така се оказал символичен победител не само в художествения свят на борбата срещу мафията, а и в истинския живот.
Но болестта не била единственият демон в живота му. По-късно, когато бил заменен в театрална постановка от режисьора Лука Ронкони, Джироне изпаднал в дълбока депресия. „Мислех, че съм се провалил като човек и актьор", признава той. Последвали години на психоанализа, силни антидепресанти, безкрайни въпроси без отговор.
И отново в играта голяма роля изиграла Виктория. Тя се свързала с известния психиатър и писател Марио Тобино и успяла да уговори лична среща за съпруга си. „Говорихме с него с часове. В края на разговора ми каза: „Спри с тежките лекарства. Те те убиват. Ти можеш да се справиш сам". И беше прав", спомня си по-късно актьорът. От този момент започнало изкачването му от мрака обратно към светлината.
Историята на Ремо Джироне и Виктория Зини е от онези, които вдъхновяват и най-циничните. Запознали се през 1976 г., оженили се през 1982-а. Десетилетие по-късно, за всеки случай, сключили и църковен брак. „С нея никога не спирах да се смея", споделя Ремо в едно от последните си интервюта. А Виктория често повтаряла, че ключът към щастливата им връзка бил прост: „Не отлагаме проблемите, а ги решаваме веднага заедно."
Те нямали общи деца, но Джироне приел като свои Карл и Вероника – децата на Зини от предишен брак. Карл тръгнал по артистичния път -първо като актьор, после като музикален продуцент. Вероника заминала за Япония и създала свое голямо семейство там.
Виктория не е просто „съпругата на Джироне". Родена през 1943 г. в Буенос Айрес, тя израства в дом, където културата буквално витаела във въздуха. Майка ѝ, поетесата Юлия Прилуцки-Фарни, била близка приятелка с Пабло Неруда и Хорхе Луис Борхес. Като дете Виктория често сядала на масата с тези титани на литературата. Дори си спомня с усмивка: „Борхес беше влюбен в мен. А от Фрида Кало ме беше страх -изглеждаше като вещица с тези вежди!"
След дебют с Луис Бунюел във „Viridiana", Виктория се установява в Италия и прави забележителна филмова кариера с участието си в над 35 продукции, включително с режисьори като Дино Ризи, Алберто Сорди и Серджо Корбучи. Работи и с Ремо – в „Черното слънце", „Майки", „Червено хиляди мили".
