165 години от смъртта на философа
За него винаги се говори като за мрачен песимист, вдъхновил "тъмни умове" като Ницше и Вагнер, и дори може да срещнете определения като това, че е "апологет на фашизма"
Артур Шопенхауер е германски философ от епохата на революциите и представител на идеализма във философията. Стъпва върху идеи на светли умове като Имануел Кант, Хегел, Аристотел, Платон и Спиноза, но разработва своя философия, в която поставя човечеството под влиянието на неразумна Воля. Според него тя е лишена от мисъл и цел, което изглежда доста обезпокоително.
Философът е завършил Гьотингенския и Хумболтовия университети, и е преподавал във втория споменат. Интересите му са в областта на метафизиката, естетиката, етиката, феноменологията, психологията и морала.
Но в какво по-конкретно се изразява песимизмът на Шопенхауер: Той смята, че ние, хората, живеем в постоянно разочарование и безсилие в опитите си да осъществим желанията си. При това положение единственото, което може да ни облекчи, според него е естетическото съзерцание на живота, най-вече чрез изкуствата, и по-специално - чрез музиката, припомня dir.bg.
Артур Шопенхауер е роден на 22 февруари 1788 година в Данциг, Прусия (днес Гданск, Полша), в семейство на богат търговец. Той е на 17, когато баща му умира. Предполага се, че е посегнал на живота си. Семейството очаква, младият Артур да наследи бизнеса на родителя си. И, да - той изпълнява този завет и се справя блестящо - увеличава фамилното богатство, но не се чувства удовлетворен - не иска да се занимава с търговия. Три години по-късно следва в Берлинския университет, където слушал лекциите на Фихте. Крайният идеализъм на този философ провокирал младежа да разсъждава в "обратната посока" - наистина ли всичко е толкова идеално? Младият философ разширява кръгозора си и започва да изучава източна философия, като тръгва от източниците й - ученията на древните индуси, будизма, Ведите и Упанишадите. През 1813-а Шопенхауер защитава докторска дисертация в Университета в Йена. На следващата година започва работа по авторския си труд "Светът като воля и представа", завършен през 1818-а и считан за фундаментален труд на философа.ст на Кант, поставил статуетка на Буда.
На 32 го назначават за преподавател в университета в Берлин, където по онова време преподавал Хегел. Между двамата се зараждат съпернически отношения. Шопенхауер открито наричал Хегел "скучен" и "самонадеян", но не могъл да промени факта, че при Хегел аудиториите се пълнели със студенти, а при него не влизал почти никой. Вероятно това става и главната причина, поради която напуска университската работа и оттам насетне се издържа с парите от наследството си.
