Проф. Владимир Атанасов - учител по български език и литература, преподавател по литература в Софийския университет, министър на образованието в правителството на Симеон Сакскобургготски и бивш посланик в Словения. Автор на 18 книги, над 100 студии и статии. От 2020 г. е член на журито за съвременна българска драматургия на наградите “Аскеер” на Театъра на българската армия. Миналата година беше член на управителния съвет на Националния фонд “Култура”.
Той навършва 70 г. на 21 септември и разказва кои са любимите му 7 неща.
Жена: Божи дар, красиво обещание, мярка за всички неща, Светла
Жената не може да се възприема само умозрително. Винаги ще се изплъзне някое движение, форма, аромат, поглед, тембър. Затова ми се струва, че и най-умелата фотография, ако не е само отпечатък от нечий спомен, е недостатъчна. Жената е ансамбъл, пиеса за много инструменти, в която чуваме своя най-верен тон. Партитура, която дописваме с жест, дума, целувка. “Имам жена” казва екзистенциалната завършеност на човешкото.
Море и Океан: водата е отдаденост и кръщение.
Път и Пътеки:
Небеса, Музика, Размисъл:
Четенето, Изкуството:
Изкуството ме удивлява досега и ме изпълва с някаква вътрешна сигурност. Последната изложба на Дейвид Хокни в Париж беше изумителна, пейзажите в “Лунната стая”, мултимедийните изображения по класически музикални творби. По време на пандемията Хокни изпращал на своите приятели различни рисунки от природата с едно послание: “Запомнете, Те не могат да отменят пролетта!”.
Доблест и Страст: навярно всеки се е опитвал да хитрува и е очаквал да му се размине. И тъкмо тук е разликата - доблестен е онзи, който има куража да каже: “Аз го направих, прощавайте!”. А всичко е Страст! Необходима във всичко.
Кучета и Животни: гледам ги, откакто се помня - гонче, лабрадор, корги. Последният не спира да ме учудва - респектиращо подреден, смислен и съобразителен. Никога не съм изпитвал страх или отвращение от животни. Сред тях има хипнотично красиви!