Да си велик актьор означава да си Чарли Чаплин. Даже Чарли и Чаплин!... Човек или се ражда, или се учи за актьор, или и двете. Аз лично съм изпитвал силно влияние от много хора по време на обучението си на млади години, но, без съмнение, най-голямо предпочитание съм отдавал на Наум Шопов и Ицко Финци, на художника Младен Младенов и драматурга Никола Русев. Думите са на днешния юбиляр Руси Чанев.
„Като се изправя пред публиката, още до петата минута разбирам колко души са на акъла на сина ми и колко – на тъста ми. Тогава всяка вечер решавам дали да го дам по-така или по-онака. Разбирам и когато има чужденци – защото преводачките се кискат и не могат да им преведат, а те само викат: Вас? Вас? (от немски „какво")", разказва актьорът.
„Руси е актьор от световна класа. Ако беше в държава с по-тесни връзки със световното кино, щеше да е прочут и в Европа, и в света. Актьор, който има харизма, фотогения. На екрана е магнетичен за жените - притегателен е не само с външния си облик, а и с вътрешната си емоция. Много е труден за работа. Подлага всяко нещо на съмнение и дискусия. Много дисциплиниран на снимачната площадка. Винаги идва подготвен. Аз лично съм много благодарен за неговото участие в „Авантаж" и „Мера според мера" като актьор и съсценарист. Личността му се променя в зависимост от образа, над който работи. Има определена писателска дарба, умее да съчинява истории, измисля детайли", казва пред БТА режисьорът Георги Дюлгеров.
По думите на колегата му Валери Йорданов той е много силен характер: „От първия момент съм много респектиран от него. Той е твърд и неподправен, никога не се преструва. Поведението му е мъжкарско, винаги защитава позицията си. Мисля, че няма слаба роля, много е критичен и е перфекционист. Бих искал да съм по-близо до него, за да мога да се уча. Чувството му за хумор е много остро и специфично. Не всички могат да усетят шегите му, или пък ги разбират със закъснение".
Руси Чанев е роден на 18 септември 1945 г. в Бургас. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов" (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов", НАТФИЗ) в класа на проф. Боян Дановски.
Професионалният си път започва на сцената на театъра в Пловдив, където играе в периода 1967-1969 г. Дебютира в ролята на момчето от „Петрол" от Иван Радоев. От 1969 до 1970 г. е в Младежкия театър „Николай Бинев", в София, а от 1970 до 1990 г. е сред водещите актьори на сцената на театър „София".
През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала" и негов директор от 1993 до 1995 г. Гастролира на сцените на „Театър 199", Народния театър „Иван Вазов". Член е на Съюза на артистите в България от 1967 г., а от 1977 г. – и на Съюза на българските филмови дейци.
В киното дебютира през 70-те години на ХХ век и бързо се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на българската сцена. Има над 100 роли в театъра, телевизията и киното, сред които са незабравимите му роли във филмите „Цар и генерал" (1966), „Авантаж" (1977), „Осъдени души" (1975), „Мера според мера" (1981), „Време разделно" (1988). Сред последните му филмови изяви са „Единствената любовна история, която Хемингуей не написа" (2008), „Хъшове" (2009), „Островът" (2011), „Цветът на хамелеона" (2012) и „Буферна зона" (2014), като тези роли демонстрират неговата многоликост и постоянен интерес към съвременното българско кино.
Паралелно с филмовата си кариера, Чанев остава силно ангажиран с театралното изкуство. Играе в редица емблематични постановки, сред които: Боецът от „Петата колона" на Ърнест Хемингуей, Альоша Карамазов от „Момчетата" на Виктор Розов, Даскал Димитър от „Първите" на Петко Тодоров, Хамлет от „Хамлет" на Уилям Шекспир, Густав Виг от „Имен ден" на Акош Кертес, Лени от „Завръщане у дома" на Харолд Пинтър, Швейк от „Швейк" по Ярослав Хашек, Сатин от „На дъното" на Максим Горки, Странджата от „Хъшове" на Иван Вазов.
Личният живот на Руси Чанев също е свързан с театъра – женен е за актрисата Невена Мандаджиева, с която имат син и дъщеря.
Освен като актьор, Руси Чанев се изявява и като писател, драматург и сценарист. През 1996 г., заедно с художника Младен Младенов, Чанев издава първата си книга „Три неснимани филма", както и романа-касета „Битак" (1997), за който са отличени с литературната награда „Огнище '96" за дебютен роман.
За голямата притегателна сила, която притежава и на сцената, и на екрана, Руси Чанев е носител на множество награди. През 1978 г. Руси Чанев получава специална награда за мъжка роля на Фестивала на българския филм във Варна за изпълнението си в „Авантаж". Носител е и на награди за ролите си във филмите „Кръвта остава", „Илюзия", „Мера според мера" и „Константин Философ". Отличаван е многократно и за театралните си превъплъщения – за ролите си в спектаклите „Имен ден", „Портрет" и „Пилешка глава".
През 1983 г. е удостоен със званието „Заслужил артист". През 1994 г. получава наградата „Аскеер". През 2021 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий" (първа степен) за изключителен принос към българската култура и изкуство, а същата година е удостоен и с орден „Стара планина" (първа степен) – най-високото държавно отличие за култура. През 2023 г. е сред носителите на наградата Bulgarian Ambassadors of Culture, а на 24 май 2024 г. получава голямата награда „Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство. През 2025 г. получава специалната награда на Столична община за принос към културата.
На 43-ия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза", който се провежда от 16 до 23 септември 2025 г. във Варна, официалната визия на събитието е посветена на 80-годишнината на актьора Руси Чанев. Освен това, в програмата на фестивала ще бъде прожектиран специален филм, съдържащ откъси от най-големите му роли, по повод юбилея му, което подчертава признанието и уважението към приноса му към българската култура и изкуство.
