Човек като обича - обича. И в професията, и в живота - едно и също е. Не си позволявам несериозно отношение към работата - това е прекалено голям лукс. Както и към живота. Нещата са като скачени съдове.
Това са думи на Андрей Баташов и те сякаш най-ясно описват цялата му философия, с която и до днес го помнят близки и почитатели.
Изключителният артист си отиде млад - едва 45-годишен, а имаше още толкова много мечти и за работата, и за живота. Внезапно, малко след поредното представление, на 6 ноември 2010 г. Андрей е приет в кома в болница “Токуда”, където за кратко здравословното му състояние се подобрява. На 22 ноември е преместен за лечение във Военномедицинската академия.
Събужда се само веднъж. До леглото му е майка му Теодора, която винаги е била неотлъчно негова опора. “Мамо, измъчих се. Да знаеш, аз ще умра”, са последните му думи. Отива си на 29 ноември 2010 г. в 9,45 часа от полиорганна недостатъчност - “част от жизненоважните му органи не функционираха”, обявява тогава доц. Николай Петров - началник на клиниката по реанимация във ВМА.
“Българският театър осиротя... Защото си отиде един истински талант, отдаден на професията...”, казват колегите му. Защото Баташов не само може да се въплъти във всяка роля - той може да я изиграе, да я изрежисира, да я изпее, да я изсвири, да покаже на младите как да я направят. Ерудиран, дисциплиниран, деликатен, рицар от друго време, са все определения от негови близки.
Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 година във Волгоград - можеше да навърши 60 г. след няколко дни...
По бащина линия е наследник
на известен руски род,
произвеждал и доставял
стомана на царския двор
от времето на Петър Първи до края на династията Романови.
В първия си месец той нямал име. Родителите му се колебаят да го нарекат на дядо му по майчина линия Стефан. “Не, тук ще му викат Стьопа”, казва майка му. После баща му предлага да е Марк, но и за това име не постигат съгласие. Една вечер, докато младите родители пак обсъждат как да нарекат сина си, бащата предлага да го кръстят на Андрей Първозвани - първия апостол, тръгнал с Христос. Години по-късно, когато майката на Андрей - днес и тя самата покойница, подготвя книга в негова памет с журналистката Велислава Дърева, разбира, че синът ѝ не е първият от рода Баташови с това име. Оказва се, че през XIX век основателите на руската металургия и военната промишленост били братята Андрей и Иван Баташови.
От съвсем невръстна възраст Андрей пътува до България - за ваканции, да вижда роднините си, и много обича времето, което прекарва тук. Премества се да живее със семейството си в София малко преди да навърши 7 г. Записват го ученик в 133-о СУ “Александър С. Пушкин” с изучаване на руски език, но там му е малко скучно - все пак отдавна знае буквите и цифрите и може да чете. “Защо си ми казвала, че в училище е интересно?”, пита дори майка си.
Още като ученик е чест гост в театъра, който го омагьосва за цял живот. “Спомням си детските години, когато влизах в театрална зала, атмосферата, миризмата на декора са оставили трайни следи в мен. Мечтаех да свържа живота си със сцената”, разказва той.
Така съвсем логично, след като завършва гимназия, се насочва към НАТФИЗ. Не е приет и разбира, че трябва да отслужи военната си служба, преди да запише висше. Когато го викат на военна комисия, е горд, че е годен за казармата. Служи две години в поделението на химическите войски в Банкя. Уволнява се през 1985 г. и пак кандидатства за НАТФИЗ заедно с над 3000 желаещи да влязат в академията.
Той е сред първите в списъка на приетите. Влиза в класа на проф. Енчо Халачев с асистент Снежина Танковска - в него са 7 момичета и 7 момчета, сред които са и Георги Стайков, Мариана Станишева, Евелина Борисова. Албена Чакърова. Всички са красиви, високи и много талантливи, затова и често ги наричат “пушките на Халачев”. Работят и учат заедно почти денонощно. Андрей е винаги подготвен, както след време ще разказват колегите му в класа.
Преди началото на абсолвентския им спектакъл “Игра на фантазия” Андрей е на сцената и свири на пиано, а Георги Стайков - на саксофона, за да подгряват публиката. Баташов пази това до последно в тайна - взема уроци по пиано, докато следва, без да каже на никого - за да е изненада, и така сбъдва друга своя мечта - да се научи да свири на музикален инструмент. Спектакълът им се радва на огромен успех, представят го и в Англия, Франция, Москва.
Още преди да завършат академията, с няколко негови колеги са поканени да играят в Народния театър. Той е във втори курс, когато оттам го привличат за “Престъпление на сърцето", а след дипломирането си от НАТФИЗ лично Стефан Данаилов го кани да стане част от най-голямата ни театрална трупа. В следващите няколко години играе в редица спектакли там - “Бесове” по Достоевски, “На четири уши”, “Образ и подобие”, “12 разгневени мъже”.
В самото начало на 90-те пътува до Щатите и дори има предложение да остане за постоянно - замисля се дали да го направи и да следва режисура зад океана. Но все пак се връща и продължава с ролите на сцената.
Прави първия си моноспектакъл “Секс, наркотици и рокендрол” през 1992 г., който се превръща в едно от най-знаковите му представления. В него
в рамките на час и половина
сам изиграва 12 различни роли
и може да накара зрителя и да се смее с глас, и да плаче със сълзи. “Нещата, които той изричаше, отекваха по необичаен начин. Беше много изнурително за Андрей. Виждаше се как това преминаване през 12-те монолога изисква някакво свръхинтензивно живеене на сцената, но той го постигаше”, казва за Баташов театралният критик Юрий Дачев в книгата “С любов в душата”.
Баташов прави още два спектакъла по Ерик Богосян - “С глава в стената” и “На живо”, на сцената на Театър 199. В Народния участва в “Комедия от грешки”, “Венецианският търговец”, “Анатол”, “Двама на люлката” и много други.
Разказва, че на практика пораства в Народния театър и всичко, което постига в работата си, дължи именно на времето в него и на срещите там с колеги като Велко Кънев, Наум Шопов, Георги Георгиев-Гец, Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Мамалев.
Има си и ритуал преди всяко излизане на сцена - пуска си вкъщи много шумно да му звучи музика, всеки път в различен жанр. На нейния фон се бръсне, къпе и се подготвя да излезе. Никога не закъснява - дори колегите му се ориентират по неговата точност. Затова и сам се учудва една вечер, когато минава през театъра на връщане от кино с приятелка. “Андрейчо, къде ходиш, пропусна спектакъла, заради теб го свалихме”, попитал го портиерът тогава. Баташов не може да повярва, че е пропуснал представление - явно просто му е излязло от ума. И никога повече не се повтаря той да пропусне свой спектакъл.
През 2001 г. става доцент и започва да преподава в НАТФИЗ като асистент на Снежина Танковска, която бе асистент в неговия клас на проф. Халачев.
Макар много да се колебае, актьорът решава да напусне Народния театър през 2003 г. - има поети ангажименти за турне зад граница и няма как да ги съчатава с програмата в София. Отдавна иска да се чувства по-свободен, да работи с колеги по свой избор, сам да подбира репертоара и авторите, които представя.
В средата на октомври 2007 г. полага клетва като народен представител от парламентарната група на НДСВ. Избран е за депутат на мястото на Анелия Мингова, която тогава става член на Висшия съдебен съвет. “Андрей беше човек на честта. Дори не се замисли да влезе или не в парламента”, разказва майка му в книгата си.
“Няма да забравя деня, в който той се закле като народен представител. Беше страшно развълнуван. Не от притеснение как ще се справи, а по-скоро приемаше всичко това като някаква изключителна чест, която му се случва”, казва Цветелина Узунова, която бе говорител и прессекретар на НДСВ.
“Ненавиждам подмяната на ценностите.
Не правя компромиси
със съвестта си
Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане”, обяснява в интервю Баташов. Сам не се изживява като политик, а като човек на духа, който никога няма да изостави професията си, но именно с нея се опитва да допринесе с каквото може за другите. Така че не оставя работата си в театъра за сметка на тази в парламента - от едното място тича на другото и после пак обратно.
След като напуска парламента, един ден Баташов среща на улицата експрезидента Петър Стоянов. Поздравяват се и Стоянов пита дали Андрей възнамерява да остане в политиката. “Аз му казах, че най-вече смятам да остана човек”, разказва актьорът.
През 2007 г. Баташов поставя 500-ия юбилеен спектакъл на “Секс, наркотици и рокендрол”, а година по-късно прави голямата крачка в личен план - сключва брак. Никога не му е липсвало вниманието на нежния пол - често определян като секссимвол, не се вмества в клишетата, защото е отдаден на жената до себе си докрай. Запознава се с икономистката Боряна и само 3 месеца по-късно двамата стават семейство.
Правят венчавката си
далече от хорските погледи,
защото за него личният живот е наистина такъв и никога не иска да занимава публиката със случващото се в него. Сватбата е в църквата в Царска Бистрица, а кумове са им Кристина и Михаил Белчеви, които от години са сред най-близките приятели на Баташов. Слуховете за краха на връзката на Андрей и Боряна тръгват няколко месеца по-късно и не след дълго се оказват верни - двамата се разделят.
В края на септември 2010 г. е премиерата на четвъртия моноспектакъл на Баташов по текст на Богосян - “Влез в час!”. На 29 ноември, след като е изиграл само 4 пъти новото си представление, актьорът си отива завинаги.
“За съжаление, много малко ни е писано да знаем за себе си и за света. Но дълбоко вярвам, че светът не свършва тук и сега със смъртта”, казва актьорът.
Михаил Белчев му посвещава
песента си “Сбогом, приятелю”
На 20-ия ден от смъртта на Баташов приятелите му се събират, за да запалят свещ и да се помолят да е на по-добър свят, а един от тях - композиторът и текстописец Михаил Белчев, му посвещава нова песен, която прави с Хайгашод Агасян.
“Срещнахме се преди много години покрай наша обща приятелка и познанството ни се превърна в истинско приятелство. Андрей бе толкова чист човек, с вроден аристократизъм, рицар от друго време, който не можа да се адаптира в този свят. С тези си чисти намерения влезе и в политиката, но видя, че наивно добрите хора като него нямат място в нея, може би и това така накрая го обезсърчи”, разказва Кристина Белчева.
Двамата със съпруга ѝ Михаил кумуват на сватбата на Баташов и още си спомнят с много обич колко влюбен и щастлив бил актьорът тогава. “Беше неповторимо преживяване. Той беше такъв романтик и обграждаше всичко коло себе си с това чувство”, разказва Кристина Белчева.
Всичко около Баташов не могат да повярват, че той е починал. “Това е огромна загуба не само за нас - близките му, но и за цяла България - рядко се среща човек с такава вътрешна неподправена чистота”, казва тя.
Ето и текста на песента в памет на Баташов.
“Сбогом, приятелю”
Сбогом, приятелю,
Май пак сме тръгнали
сутрин по видело
с нашите буйни коне.
Здраво се дръж
ти за гривата, рицарю!
Знаеш, че аз съм до теб.
Слънцето падна
в очите ни слисани,
някой го дръпна с ръка,
и ослепяхме за миг,
то ни стигаше,
за да се блъснем в света.
Мечът ти падна
дълбоко на дъното
и зазвъня в пропастта...
В мъка по теб
земята разтърси се,
любовта ти се олюля.
Ти ослепя пръв от гняв
и предчувствие, че нещо
не е наред вътре в нас.
Стана така,
както ти сам го искаше,
без да го кажеш на глас.
Без да помислиш,
че в мрака завинаги
пращаш една жена,
за да те чака
до края на дните си
със снимката ти в ръка.
За да се слее тя
с вратата проскърцваща
от самота и копнеж,
само една майка
на този свят знае
как се чака дете.
Да чува
как вятърът страда до нея
и не угасва свещта,
а тя подпряла с длани
главата си,
да побелява сама.
Как те изпуснах, не зная,
но сигурно
ще се разкъсам от яд...
този живот не е наш
със сигурност!
Ще се срещнем на оня свят!
