Джорджа Мелони блесна на корицата на "Тайм" (Снимка)

Италианският премиер Джорджа Мелони се появи на корицата на най-новия брой на престижното американско списание „Тайм“. Това за политик е огромно признание, равносилно например за признанието, което получават звезди на шоубизнеса, появили се на корицата на „Вог“. В най-новия брой на изданието има и пространна статия за  италианския лидер, написана от Масимо Калабрези, който ръководи редакцията във Вашингтон на „Тайм“, съобщава агенция АНСА и БТА.

Не за първи път италиански премиер попада на корицата на „Тайм“, посочват италианските медии. В миналото на корицата са били и премиерите Силвио Берлускони и Марио Монти, а също и лидерът на италианската крайна десница и бивш вътрешен министър на Италия  Матео Салвини, който е настоящ вицепремиер в кабинета на Мелони. Но тези трима италиански политици са били на корицата на европейското  издание на “Тайм“. На Мелони се пада по-голяма чест – тя е на корицата на глобалното издание на американското списание. В случая с Берлускони, Монти и Салвини статиите, посветени на тях в „Тайм“, бяха озаглавени съответно „Човекът зад най-опасната икономика в света“, „Може ли този човек да спаси Европа“ и „Новото лице на Европа“ и бяха публикувани съответно през 2011 г., в 2012 г. и 2018 г. в европейското издание на списанието, припомня АНСА.

Сега статията за Мелони е озаглавена „Накъде Джорджа Мелони води Европа“. Публикацията, съдържаща над 3000 думи, се базира на интервю, взето от Мелони на 4 юли тази година в римския дворец „Киджи“, който е канцелария на италианските премиери. Там Мелони отговаря в продължение на час на журналиста Масимо Калабрези на ясен английски език, който, както тя казва, е научила от песните на Майкъл Джексън, Краля на попмузиката, на когото Мелони се е възхищавала. Мелони отговаря с обезоръжаваща прямота на всякакви въпроси на Калабрези – от личната й история през възхода й във властта до постигнатото от нея като премиер, коментира изданието. Накрая обаче тя пита на свой ред журналиста, очаквайки откровен отговор от него, дали в миналия й опит или в настоящия й начин на работа има нещо, което да напомня за фашизма, посочва „Тайм“.

Фашизмът е тема, от която Мелони не може да избяга, добавя изданието. Когато тя дойде на власт през октомври 2022 г. начело на партия, смятана за еманация на движение, основано от последните предани последователи на Бенито Мусолини, критиците в Италия и цяла Европа заявиха, че призивите на Мелони за национална гордост и защита на западната цивилизация предвещават крайнодесен завой за осмата по големина икономика в света. Тогавашният президент на САЩ Джо Байдън от Демократическата партия посочи избора ѝ като пример за заплахата, която авторитаризмът представлява за световната демокрация, припомня „Тайм“. Но Мелони опроверга критиците си. У дома тя се ориентира към центъра във връзка с някои от предизборните си обещания, звучащи преди около три години възможно най-драматично, коментира изданието. То посочва за пример обещанието й, че ще наложи морска блокада в Средиземно море с цел спиране на нелегалните мигранти, прииждащи с лодки и корабчета от Северна Африка към Италия и Европа. Подобна блокада така и не беше въведена.

На международната сцена Мелони се държи не толкова като десен революционер, колкото като прагматичен консерватор, отбелязва „Тайм“. Тя прегърна европейската идея, атлантизма на НАТО и украинската кауза, работи за изолирането на Китай и се постара ловко да помири бурните отношения между САЩ и Европа в началото на втория президентски мандат на републиканеца Доналд Тръмп. Вървейки по този път от 2022 г. досега, Мелони спечели на своя страна лидери от целия идеологически спектър - от Байдън до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, посочва изданието.

От близо три години на власт 48-годишната Мелони се прояви като една от най-интересните фигури в Европа  - тя произхожда от работническата класа, неомъжена майка е, няма висше образование, а възходът й опроверга прогнозите за нея на нейните колеги. Тя се противопоставя на онова, което тя самата нарича хомогенизираща глобализация, като същевременно защитава идеята за европейската интеграция. Тя е първата жена премиер на Италия и казва, че през нейната кариера, тя е трябвало да се противопостави на смешни стереотипи за жените. Но същевременно тя отхвърля опитите да се поправят тази или други форми на дискриминация в Италия. Мелони твърди, че е постигнала консервативни успехи в стабилизирането на известното с хаотичността си италианско правителство и в подобряването на дълговия рейтинг на страната си, но в същото време следва политическа програма, която е в унисон с тази на надигащи се авторитарни лидери. В програмата на такива лидери има укрепване на изпълнителната власт, репресии срещу медиите, контрол върху съдебната система, преследване на имигранти без документи и ограничаване на някои форми на протест, отбелязва „Тайм“ в публикацията си, посветена на Мелони.

От всички тези противоречия Мелони изгражда нов вид национализъм: популистки, нативистки и прозападен, но ангажиран с европейските и атлантическите съюзи. „На първо място трябва да защитим това, което сме, нашата култура, нашата идентичност, нашата цивилизация“, казва тя. Докъде точно ще доведе това, е важно не само за Италия, посочва изданието. От Португалия до Румъния някога отхвърлените екстремисти от крайната десница днес изпреварват традиционните консервативни партии, подобно на движението „Да направим Америка отново велика“ в САЩ. Това представлява криза за центристките правителства в европейските страни, чието население в продължение на десетилетия след Втората световна война отбягваше крайнодесните партии, акцентира влиятелното американско списание.

Почитателите на Мелони твърдят, че тя е намерила начин да включи тези надигащи се крайнодесни сили в демократичния процес, неутрализирайки по този начин заплахата, която те представляват. „Ние сме наследници на десницата“, казва главният политически съветник на Мелони - Джованбатиста Фацолари. Основаната от нея политическа сила „Италиански братя“ се превърна в партията, обединяваща хората от десницата, хората, които са патриоти, хората, които са умерени, независимо от предишния им политически опит, припомня Фацолари, цитиран от „Тайм“

Критиците на Мелони виждат обаче една по-мрачна перспектива. Те казват, че след като в началото тя си е създала репутация на умерен лидер, сега, когато Тръмп е на власт в САЩ, тя се връща обратно вдясно, предприемайки малки, но познати стъпки за ерозиране на демокрацията и проправяйки пътя за нарастващ международен съюз на десни екстремисти, който заплашва следвоенния европейски либерализъм, коментира изданието.

Мелони формира един национализъм на XXI век в страната, която първо въплъщава либерализиращата версия на XIX век чрез своето обединение, а после в лицето на Мусолини създава катастрофалния фашистки модел през XX век. Мелони многократно е  казвала, че отхвърля модела на Мусолини. Но някои от нейните почти иредентистки изказвания сякаш напомнят на него. Тя например заяви намерението си да „възстанови нашата идентичност, да възстанови гордостта, гордостта от това, че сме такива, каквито сме... каквото и да е необходимо за това“. Тъй като Италия е една от най-богатите страни в света и е основоположник на ЕС, национализмът, който Мелони отприщва, може да повлияе на това накъде ще се насочи западната демокрация, предупреждава „Тайм“.

Способностите на Мелони се проявиха в средата на април, когато тя пристигна във Вашингтон за ритуалната официална визита при Тръмп, която я постави на горещия стол, отреждан за гостите в Овалния кабинет на Белия дом. По време на първите шест месеца от мандата на Тръмп той се опитваше да демонстрира статута си на алфа мъжкар, като канеше чуждестранни лидери в Западното крило на президентството и после пред погледите на медиите устройваше продължителни представления, по време на които демонстрираше доминация над събеседника си, обобщава „Тайм“. Онези посетители, които не успяваха да демонстрират покорство, се сблъскваха със съответните последствия, както се случи с президента на Украйна Володимир Зеленски на 28 февруари. Когато Мелони пристигна на свой ред в Овалния кабинет, тя положи допълнителни усилия, за да избегне погрешни стъпки. Сега припомняйки си тази визита, тя споделя пред „Тайм“: „Аз съм зодия козирог. Така че да кажем, че съм фокусирана върху някои неща“. Ето защо за визитата си в Овалния кабинет тя разказва, че си е подготвила образно казано тесте с карти с позициите й по всеки въпрос, който би могъл да възникне, и е оцеляла в този тест, протекъл под погледите на всички с хладнокръвие. И все пак показателният момент тогава дойде, след като медиите си тръгнаха, когато темата се насочи към войната в Украйна. Тогава Мелони яростно защити Зеленски и необходимостта да се подкрепи Украйна докрай. Тръмп я изслуша и на свой ред й каза какво мисли по въпрона, но тази размяна на мнения не прерасна в спор. Това разказва самата Мелони. „Той (Тръмп) е боец, и аз съм боец“, добавя тя, цитирана от „Тайм“.

За тази среща месец по-късно си спомня и вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс. Той е присъствал също на нея и пред „Ен Би Си Нюз“ на 20 май той казва: „Мелони е изключително директна. Всъщност тя ми напомня донякъде на (съпругата ми) Уша в това отношение, която може да отправи изключително директно послание, без да обижда събеседника. Това е просто умение, нали?".

Откровеността на Мелони отдавна е една от отличителните ѝ черти. „Тя винаги е била такава, още от дете“, казва за нея по-голямата й сестра Ариана Мелони, която е най-близкият съветник на премиера, а сега е и лидер на „Италиански братя“. Родителите на Мелони се разделят, когато Джорджа е на 3 години. Баща им изоставя семейството, за да обиколи света, в крайна сметка заживява на Канарските острови, а по-късно според сведенията е осъден от испански съд за контрабанда на наркотици, отбелязва „Тайм“. По-късните опити на сестрите да се помирят с него се провалят. „Честно казано, той просто не се интересуваше от нас“, споделя Ариана, цитирана от изданието. След заминаването му семейството се премества в нов апартамент и една вечер двете сестри Мелони като част от игра запалили няколко свещи, после ги забравили и отишли да гледат телевизия. Свещите предизвикали пожар, който унищожил апартамента, казва Ариана.

Пожарът поражда трудности за семейството на Мелони, което се мести в работническия квартал „Гарбатела“ на Рим. Сестрите спят на матрак на пода в малкия апартамент на баба си и дядо си по майчина линия, а майка им живее при приятели, докато намери собствено жилище наблизо. Сестрите Мелони са дълбоко засегнати от пожара. Той „й придаде по-голяма твърдост“, казва Ариана за сестра си. Тази твърдост я превърна в тази Джорджа, която е тя днес, допълва Ариана за сестра си, цитирана от „Тайм“.

Пред изданието самата Мелони омаловажава инцидента с пожара и го свързва с логото на пламъка на постфашисткото „Италианско социално движение“, към чиято младежка група се присъединява няколко години по-късно. „Може би затова се присъединих към „Италианското социално движение“, заради пламъка“, смее се тя. Всъщност нито Мелони, нито сестра ѝ обясняват какво я е мотивирало да се присъедини към младежкия клон на това движение през 1992 г., когато тя е едва на 15-годишна възраст. Мелони обаче споделя, че хаосът, породен от мафиотските убийства в края на 80-те години в Италия, е бил един от мотивите ѝ да влезе в политиката. Решението е нестандартно за онова време. „Италианското социално движение“ е основано и ръководено малко преди Мелони да се присъедини към младежкото му крило от Джорджо Алмиранте, който е последовател на Мусолини и който през 30-те години на миналия век е писал много за антисемитския вестник „Защита на расата“. Партията, когато Мелони се присъединява към младежкото й крило, не е вече популярна в Италия, още по-малко сред младите хора от лявоориентираната част на Рим.

Въпреки това Мелони намира дом сред малка група аутсайдери в младежкото крило на „Италианското социално движение“, които наричат себе си „Чайките“ по името на романа "Джонатан Ливингстън Чайката“ от 1970 г. – алегория, написана от американския писател Ричард Бах за една птица, която постига превъзходство, като върви по свой собствен път, пише „Тайм“. „Бяхме странна група“, спомня си Никола Прокачини, който сега ръководи партията на Мелони в Европейския парламент в Брюксел. „Понякога на нас се гледаше като на някаква опасност, нещо като комунистическа група вътре в дясната партия“, споделя той. През нощта членовете на тази група редовно излизали из Рим, за да разлепват плакати, като често се сблъсквали с противникови групи от левицата, които правели същото. „Често това завършваше с много ожесточен бой“, разказва на свой ред и Джованбатиста Фацолари.

Мелони не отива в университет, защото не може да си го позволи, казва сестра ѝ Ариана. Вместо това тя продава компактдискове и работи като бавачка, за да печели пари. Но по време на младежки срещи и митинги тя се изявява като пламенен оратор и политически деец. Издигането ѝ в йерархията е бързо. През 2004 г., на 27-годишна възраст, тя печели ръководния пост в младежката група на „Италианско социално движение“, преименувало се по онова време вече на „Национален алианс“. Две години по-късно тя печели място в долната камара на парламента на Италия – Камарата на депутатите -  като представител на квартала „Гарбатела“. Две години след това е назначена за министър на младежта в четвъртото дясноцентристко правителство на Силвио Берлускони, управлявало от 2008 г. до 2011 г. Така на 31 години Мелони става най-младият министър в следвоенна Италия, посочва „Тайм“.

През 2012 г. Мелони и бившите „Чайки“ се отцепват от коалицията на Берлускони. Това е рисковано начинание. Новосъздадената партия на Мелони „Италиански братя“, кръстена на първите строфи от националния химн на Италия, започна живота си с 2% подкрепа. Мелони си изгради национална репутация, като се кандидатира за кмет на Рим, докато беше бременна с дъщеря си през 2016 г. Тогава тя изгуби надпреварата, но до 2018 г. партията й спечели десетки места в парламента. През следващата година Мелони произнася емблематичната си реч, която я дефинира като политик и в която тя казва: "Аз съм Джорджа, аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка. Не можете да ми отнемете това", припомня „Тайм“.

Когато по време на кризата с Ковид-19 нацията се обединява около служебно правителство на Марио Драги след рухването на второто правителство на Джузепе Конте, Мелони отказва да го подкрепи. Този ход проправя пътя за окончателното ѝ издигане във властта. През 2022 г. тя оглави дясна предизборна коалиция и обеща да наложи морска блокада на мигрантите в Средиземно море и да се противопостави на „глобалистите“. Алиансът на Мелони надделя над конкурентите му с 18 пункта на изборите на 25 септември 2022 г., като самите „Италиански братя“ получиха тогава 26% от гласовете и изпревариха далеч другите десни партии в десноцентристката коалиция. Те бързо се обединиха зад нея, осигурявайки ѝ комфортно мнозинство в двете камари на парламента. Наблюдателите отбелязаха тогава, че Мелони поема властта почти 100 години след похода на Мусолини към Рим, припомня „Тайм“.

По-малко от две години по-късно, по време на събитие в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември миналата година, известният проевропейски мозъчен тръст Атлантически съвет връчи на Мелони наградата „Глобален гражданин“. След като модераторът на събитието я похвали тогава за нейното „застъпничество за демокрацията и справедливостта по света“, Мелони беше представена от Илон Мъск, който я нарече „автентична, честна и истинска“. Според един от присъстващите Мелони е избрала именно Мъск да й връчи отличието. Двамата са демонстрирали единомислие по време на церемонията. А критици твърдят, че тя е планирала да прехвърли някои италиански отговорности, свързани с националната сигурност, на компанията „Спейс екс“ на Мъск. Мелони отрича това обвинение и казва, че никога не е обсъждала този въпрос с Мъск, припомня „Тайм“.

Пътят на Мелони до това международно признание беше много труден. Изборът на Мелони за премиер се разглеждаше като препъни камък пред ролята на Италия в Европа и на Запад, а Вашингтон и някои европейски столици се опасяваха, че тя може да тръгне по пътя на унгарския премиер Виктор Орбан и като него да възприеме мек подход към автокрациите по света. „Русия и Китай видяха възможност да присъединят Италия на своя страна“, казва Маурицио Молинари, бивш главен редактор на левоцентристкото италианско издание „Република“, цитиран също от „Тайм“.  „Истината е, че никой не знаеше какво ще се случи“, допълва той.

Първото задгранично пътуване на Мелони обаче беше до Брюксел, за да се срещне с традиционно консервативната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, която по онова време беше скептично настроена относно възхода на Мелони. Италиански дипломати пък успяха да уредят среща на Мелони със също скептично настроения към нея Байдън в кулоарите на срещата на Г-20 в Бали през същата есен. Когато Мелони отиде във Вашингтон за среща на четири очи с президента на САЩ през март 2024 г., Байдън вече беше сред най-гласовитите ѝ поддръжници в световен мащаб, отбелязва американското издание.

Способността на Мелони да печели на своя страна онези, които преди това са били скептично настроени към нея,  отчасти е доказателство за очевидните ѝ таланти, допълва авторът на статията в „Тайм“. Тя зае позиции в полза на западните съюзи. Въпреки дългогодишните отношения на Италия с Москва, Мелони се изказа за необходимостта от подкрепа за Украйна. Също толкова важно за САЩ беше, че тя се дистанцира от Китай. Италия беше единствената страна от Г-7, която се присъедини към китайската инициатива „Един пояс, един път“ - мащабната програма за инфраструктурни заеми, целяща да увеличи глобалното влияние на Пекин за сметка на Вашингтон. През декември 2023 г. Мелони изтегли Италия от инициативата. И този ход и спечели още симпатии от страна на Запада. На Запад лидерите на левоцентристите стигнаха до заключението, че Мелони се е превърнала в традиционен европейски консерватор.

Но у дома Мелони зае по-твърда позиция. Тя се опитва сега да разшири правомощията на министър-председателя и прие закон за сигурността, който ограничава някои видове протести и разширява наказанията за други. Тя се опитва да „реформира“ съдебната система чрез сложен набор от стъпки, които ще разширят контрола на министър-председателя върху наказателното преследване. През октомври миналата година Италия прие закон, който забрани на италианците да прибягват до сурогатно майчинство и зад граница – един ход, който беше осъден от защитниците на правата на хомосексуалистите. Мелони атакува независимите медии, като многократно съди журналисти и медии за клевета. „Мелони и нейната партия правят същите неща, които се правят във всички държави, управлявани сега от крайната десница“, казва Ели Шлайн, лидерката на левоцентристката опозиционна Демократическа партия, цитирана от „Тайм“.

Характерната позиция на Мелони е да се пребори с незаконната имиграция. Съдилищата блокираха голяма част от това, което тя се опитваше да направи, включително скъпоструващия неуспешен опит, при който тя плати 67,5 милиона евро за изграждането и поддръжката на центрове за мигранти в Албания. А защитници на правата на човека установиха, че мигранти без документи, които са били заловени и върнати в Либия в рамките на програмата, подкрепяна от Мелони, в някои случаи са били измъчвани на либийска територия. „С реториката и политиката си тя създаде враждебна среда за мигрантите и бежанците“, казва Джудит Съндърланд от правозащитната организация „Хюман райтс уоч“, визирайки Мелони, пише „Тайм“.

Въпреки тези изводи други страни в Европа се интересуват от прилагането на подхода на Мелони, който според нея е довел до спад на незаконната имиграция в Италия с 64 процента. „Постигнахте забележителен напредък в работата си със страните по миграционните маршрути“, призна неотдавна и левоцентристкият министър-председател на Обединеното кралство Киър Стармър, визирайки Италия на Мелони. Самата Мелони също така сключи съюз с Фон дер Лайен, която се осланя на нея, за да стабилизира отношенията на Европа с Тръмп след първите му залпове в търговската война. Това партньорство доведе до спекулации, че Мелони и нейните крайнодесни съюзници в крайна сметка могат да изземат властта от по-традиционния консервативен блок в Брюксел, точно както тя обедини центристите и крайнодесните партии в Италия. Нейното мнозинство е единственият пример в Европа, в който всички различни идентичности на десницата сега са заедно в едно правителство, казва журналистът Молинари. Това е политическа сила на Мелони в европейски план. Мелони се позиционира в средата на десницата, отчита той.

Италия на Мелони е далеч от авторитарното управление, което критиците на Мелони твърдят, че тя иска. Мелони се е отрекла от фашизма и антисемитизма. Нейните най-яростни политически критици признават осезаемия ѝ завой към центъра. След Втората световна война политическата система на Италия беше преструктурирана така, че да бъде трудна за управление, като в нея преобладаваше парламентарната власт за сметка на изпълнителната. Дори мнозина политици от италианската левица признават, че 80 години след падането на фашизма е време за реформи. Защото сега важни въпроси, които получават подкрепа от избирателите и в парламента, отнемат години, докато бъдат решени, а дотогава често се сменят известните с ефимерността си правителства на страната, посочва „Тайм“.

Мелони иска система с по-силна изпълнителна власт и се застъпва за един демократичен модел, който приспособява крайната десница, а не я изолира. Политици като Джей Ди Ванс твърдят, че това е най-добрият начин за предпазване от нарастващия авторитаризъм. Но критици на Мелони казват, че като сплотява множеството десни сили в Италия, тя може да отприщи сили, които нейната страна и Европа като цяло отдавна полагат усилия да държат под контрол, се казва в публикацията на „Тайм“. Самата Мелони казва, че критиците ѝ я обвиняват във всички възможни неща, но нападките не я притесняват. Относно някои от тях тя казва например: „Аз не съм расист. Не съм хомофоб. Не съм всички неща, които някои казват, че съм".

Но в нейната партия има много членове, които все още изпитват носталгия по фашизма. Председателят на Сената – горната камара на парламента - Иняцио Ла Руса, някога държеше бюст на Мусолини в апартамента си. Запитана какъв национализъм изповядва, Мелони отговаря, че нейният е „главно начин да се защитим от глобализацията, която не проработи“. Малко по-късно обаче тя с възхищение цитира френския националист от XIX в. Ернест Ренан, който е бил влиятелен антисемит, отбелязва „Тайм“.

Това, което е обезпокоително в Мелони, е не толкова нейното поведение, колкото приспособяването ѝ към силите, които национализмът отприщи в миналото, в момент, когато нормите, въведени след Втората световна война, започват да избледняват. Изглежда, че дори тя разбира това. И след края на интервюто Мелони се чуди как ли изглежда в очите на другите и пита дали нещо в управлението на Италия сега поражда безпокойство у външните наблюдатели. А в Европа, където призраците на авторитаризма и на десетките милиони негови жертви витаят над всяко кътче на континента, е трудно да не бъдеш обезпокоен, заключава авторът на статията в „Тайм“.

Подобни статии за Мелони, в които тя не е обрисувана нито само в положителна, нито само в отрицателна светлина, бяха публикувани миналата година в редица издания. През пролетта на 2024 г. влиятелното икономическо издание „Икономист“ прогнозира, че Мелони ще бъде сред трите жени, които ще управляват Европа, редом с Фон дер Лайен и френската крайнодясна лидерка Марин Льо Пен. През април миналата година Мелони попадна в списъка на „Тайм“ за 100-те най-влиятелните личности в света. През декември тя беше поставена на трето място в списъка на „Форбс“ за 100-те най-влиятелни жени в света. През същия месец изданието „Политико“ също я определи като най-влиятелната личност в Европа. А вестник „Кориере дела сера“ по същото време я постави в списъка си на жените, променили начина на мислене в Италия през 2024 г. Всеки път тези признания за Мелони бяха придружавани от съответната публикация, издържана отново в тона на настоящата публикация на „Тайм“.

Интервюто-статия с Мелони в „Тайм“ е публикувано броени дни след като Мелони отбеляза на 17 юли един своеобразен юбилей – 1000 дни на власт, припомнят АНСА и „РАИ Нюз“. В този ден тя по програма произнесе реч на синдикална проява и изтъкна като едно от постиженията на управлението си това, че през тези 1000 дни на власт средно на ден в Италия са били създадени 1000 работни места на постоянен трудов договор, което означава над 1 милиона работни места на постоянен трудов договор.

Същата вечер в триминутно интервю по „РАИ Уно“ Мелони обобщи постиженията на нейното правителство за 1000 дни на власт. Тя акцентира например, че под импулса на Италия в Европа вече не се говори за разпределяне на мигранти, а за укрепване на външните граници и за иновативни решения в борбата с незаконната миграция и трафика на мигранти.

Мелони изтъкна и реформата, която тя е подела и която има амбициите да завърши  преди следващите парламентарни избори в Италия, насрочени през 2027 г. Тази реформа предвижда засилване на позицията на премиера по примера на германските канцлери.

Друга реформа, с която Мелони се гордее, е тази на италианската съдебна система, припомня АНСА. На 22 юли, пет дни след като Мелони отбеляза 1000 дни на власт, Сенатът одобри на първо четене със 106 гласа „за“, 61 гласа „против“ и 11 „въздържали се“ тази реформа.  Преди това тя беше одобрена на първо четене в долната камара. Сега предстоят по още едно четене в двете камари и след като парламентът даде зелена светлина за реформата, предстои тя да бъде гласувана и на референдум, защото, за да бъде осъществена тя,  трябва да бъде променена конституцията, а по това трябва да се произнесат италианците, ако две трети от парламента не са подкрепили идеята за конституционни промени, отбелязва АНСА. Реформата на съдебната система предвижда разделяне на кариерите на съдиите и на прокурорите. Сега те са обединени под общия знаменател на кариерата на магистратите и според Мелони това влияе върху ефективността  и справедливостта на съдебните производства. Противниците на реформата от магистратската асоциация на Италия обаче казват, че тя ще отслаби съдебната система и ще засили контрола на изпълнителната власт върху прокурорите например, отбелязва АНСА.

Сред постиженията на Мелони е одобряването единодушно в Сената преди броени дни на закон, който дефинира като отделно престъпление феминицида и предвижда максимално наказание от доживотен затвор за извършителите му. Законът успя да сплоти в Сената политическите сили, представени там.

По трите горещи външнополитически досиета Мелони непрестанно прави коментари. На 10 и на 11 юли тя организира в Рим Четвъртата конференция за възстановяване на Украйна, на която международни донори обещаха над 10 милиарда евро за нападаната от Русия страна, припомня АНСА. Тогава Мелони припомни, че украинският народ е подложен на непоносима несправедливост от повече от три години и че целта на международната общност трябва да бъде да се постигне една свободна, възстановена и просперираща Украйна.

По време на конференцията за Украйна в Рим Мелони и водещи страни участваха и чрез видеоконферентна връзка в поредната среща на върха на Коалицията на желаещите да гарантират сигурността на Украйна след прекратяването на конфликта там. Срещата беше съпредседателствана от Лондон от лидерите на Великобритания и Франция, които са и лидери на Коалицията. Мелони не одобрява някои от идеите на Великобритания и Франция относно гаранциите за сигурността на Украйна, като например разполагане само на европейски сили там, а настоява за евроатлантически контекст на тези гаранции. По време на форума в Рим Мелони именно успя да постигне и първо включване и на делегацията на САЩ в заседание на Коалицията на желаещите. До този момент САЩ бяха оставили Европа да се оправя сама в това отношение, отбелязва АНСА. Мелони приветства и втвърдената позиция на Тръмп по адрес на Путин, допълва агенцията.

По въпроса за войната в Газа Мелони е все по-твърда спрямо Израел и критикува израелските атаки срещу цивилни, включително и по католическа църква в анклава, по време на която беше ранен и свещеник, който беше близък до папа Франциск.

Относно американските мита Мелони призовава за избягване на търговска война, от която всички ще изгубят и за постигане на взаимоизгодно споразумение, припомня АНСА.

Неотдавна почти по едно и също време двамата вицепремиери на Мелони – Антонио Таяни и Матео Салвини бяха пратени на командировки съответно в САЩ и Китай, което показва и един подход на италианския премиер да разговаря с всички. Този подход се забеляза и когато тя съумя да запази диалога с лидери на редица страни, в които властта се смени  - САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Япония и Ватикана.

В европейски план Мелони, която миналата година не одобри избора на социалиста Антонио Коща и на либералката Кая Калас съответно за председател на Европейския съвет и за дипломат номер едно, днес общува с тях по различни поводи. Миналата година Мелони възрази и срещу преизбирането на Фон дер Лайен за председател на ЕК, но после подкрепи състава на втората й еврокомисия, в която приближеният на Мелони – Роберто Фито, заема заместник-председателски пост и отговаря за ключов ресор.

В началото на юли съпартийците на Мелони, влизащи в състава на европолитическото семейство „Европейски консерватори и реформисти“ не подкрепиха инициативата на румънски евродепутат от същия политически блок за вот на недоверие срещу Фон дер Лайен, припомнят Франс прес и „Фолио“.

През настоящата година Мелони има повод за още няколко годишнини. През пролетта тя отбеляза средата на мандата си – 2 години и половина на власт.  През юни тя отбеляза една година от победата на нейната партия на евроизборите в Италия. А сега след като на 17 юли тя отбеляза 1000 дни на власт, предстои в края на септември тя да отбележи 3 години от победата на парламентарните избори в Италия и после през октомври да отбележи и 3 години от назначаването й за премиер, припомня АНСА. Това ще са отново поводи за Мелони, но и за разнородни медии, включително и такива като „Тайм“, да направят равносметка на свършеното от нея досега.