- Женската амбиция е несломима. И във футбола има воини, и в бокса, но са най-изразени в художествената гимнастика, казва д-р Мариян Добрев - главен лекар на националките
- Днешните гимнастички са по-силни, защото правят по-сложни съчетания и интензивността е по-голяма. Така и травматизмът се увеличава
Зад всеки успех стоят упорита работа и отдаденост. Още повече в спорта. Още повече в художествената гимнастика - арена, на която българските грации са сред най-силните в света. Всеки успех на нашите шампионки е извоюван и заслужен, но пътят към него изисква допълнителна помощ и екип от професионалисти. Грижата за здравето и перфектната форма на състезателките от националния отбор по художествена гимнастика (девойки, жени и ансамбъл) има д-р Мариян Добрев - пазителят на златните момичета.
Спортният хирург работи с голяма част от елитните ни спортисти. Главен лекар е и на младежкия национален отбор по футбол, а в миналото е работил като такъв във футболните ЦСКА, ЦСКА 1948 и ПФК "Левски".
В момента д-р Добрев е част от екипа на д-р Динко Хубенов в МЦ "Света Богородица", а до 2020 година е бил част от екипа на д-р Христо Мазнейков в МБАЛ "Света София". Имал е и шанса преди време да асистира на едно от светилата в спортната медицина д-р Рамон Кугат по време на операция на Холмар Ейолфсон (бивш защитник на Левски).
- Д-р Добрев, как поехте медицинската грижа за националките по художествена гимнастика?
- Получих телефонно обаждане от госпожа Раева. Препоръчал ме един от треньорите в "Левски" - Георги Тодоров. Тя искаше да говорим и веднага се разбрахме, защото за мен е чест да работя за федерацията по художествена гимнастика. Преди това си мислех, че в този спорт няма да има много травматизъм. Оказа се съвсем друго. До ден днешен има неща, които само там съм виждал.
- Какво например?
- Някои стрес фрактури, които се случват - костта започва да се чупи от вътре навън. Има места, на които не можех да повярвам, че може да се случи такова нещо - особено по ходилата, по глезените и т.н.
- Какви са най-честите травми, които се случват в гимнастиката?
- С ходилата, глезените и кръстовете. Винаги всички родители са притеснени за кръстовете на момичетата, но няма как да не останат незасегнати. Никой не е виновен, такъв е спортът.
- Днешното поколение гимнастички много по-силно физически и психически ли е от предишните?
- Не е до поколения. Днес съчетанията са много по-сложни и мускулатурата на гимнастичките се развива повече спрямо това натоварване, като те стават по-силни. Затова и травматизмът също малко се увеличава. Понякога е трудно да се обясни именно че това се случва не защото нещо е сбъркано, а защото интензивността се е променила значително. Особено в последните две години.
- Във вашите очи през какво премина Боряна Калейн, за да стане вицешампион на олимпийските игри в Париж?
- Не само повлиян от скорошния бенефис на Боряна, но и защото винаги го казвам, що се отнася до нея - рядко съм срещал в България такъв спортист, такава съсредоточеност, такава стриктност и промяна само за самото състезание. В Париж тя въобще не се интересуваше какво се случва с другите състезателки, не говореше излишно, имаше си програма - сутрин среща с мен, после с масажиста, треньора и Илияна Раева. Лягаше по едно и също време, ставаше по едно и също време. Във физически план имаше проблем, правехме инжекции всеки месец, но всичко беше наред и тя се справи перфектно. Заслужаваше да е дори шампионка.
- За формата на Стилияна Николова какво може да кажете? Тя нямаше късмет в Париж, но пък тепърва очакваме от нея олимпийски медал.
- И аз мисля, че само късмет не достигна. В отлична форма е. Тя рядко се контузва. Има хубава мускулатура. Много тренира. Дори аз понякога мисля, че е прекалено, но няма защо и какво да я спре, когато няма и физически проблеми.
- Вие сте и до най-успешния ни диамантен ансамбъл, който в Токио (2020) постигна исторически успех и взе златото. През какво минаха тези момичета, за да стигнат върха?
- Тези момичета бяха извънземни. Такъв спортен капитан като Симона Дянкова рядко може да се види. Бяха без конкуренция, макар че имахме контузии на финала - на Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова. Обаче женската амбиция е несломима. Ние, мъжете, като че ли по-трудно бихме минали през болката и всичко това, за да постигнем такова нещо.
- Случвало ли се е на състезание някое момиче да се контузи тежко, но въпреки това да иска да продължи и да спечели медал?
- Да продължи с контузия - да, случвало се е. Но по време на състезание да спечели медал - не. Имал съм случай с тежка контузия - скъсан ахил. Няма шанс да завърши състезанието.
- Кога спирате момиче от това да си причини по-тежка вреда, защото самата тя смята, че ще се справи? И кога е допустимо да продължи въпреки болката?
- Внимавам да играят само с проблем, който няма да им нанесе щета в бъдеще. Няма как аз да знам, че този състезател ще се разпадне, когато спре, и да го оставя да продължава. За съжаление, този спорт изисква тренировки със стрес реакции. Това са състояния, които са преди стрес фрактурите, но те не се превръщат винаги в такива. Тоест при стрес реакцията около костта започва да има повече кръв, но не се случва да се пречупи. Може да играе. Но станат ли по-големи болките - ги спирам.
В съвремието, за който и спорт да говорим, а и в живота, твърде честите магнитни резонанси са проблем. Защото това може да се превърне в хипердиагностика, което води до излишен драматизъм. Не е лошо човек да търси изход при проблем, но не съчетаеш ли правилно симптомите, диагностиката и образните изследвания, а разчиташ само на магнитни резонанси, докарваш излишна драма на спортиста и той сякаш спира да мисли, че може да продължи. А аз често съм попадал в ситуации да съм сигурен, че може, въпреки медицински решения, взети само въз основа на магнитен резонанс или друга образна диагностика.
- Строг ли сте с гимнастичките на прегледи преди състезания, или напротив?
- Няма как да им кажа преди състезание: "Внимавай да не стане нещо!". Все едно на мен някой да ми каже преди операция: "Внимавай да не ти се схване пръстът!" Ще се схване сигурно в такъв случай. Единственото, което им казвам, е да са спокойни, че каквото и да се случи, след това ще оправим нещата.
- Има ли много състезателки, които са хипохондрици?
- Да. Но мъжете са повече, особено във футбола.
- В гимнастиката са най-устойчивите воини? Що се отнася да натоварване и справяне с болката?
- И във футбола има воини, и в бокса, но като необходимост са най-изразени в художествената гимнастика. Там зависиш от себе си, работиш пет години за най-важното си състезание и няма как да се откажеш точно за него. В ансамбъла, ако дадеш на заден, веднага ще дойде друга да те смени и после може да нямаш втори шанс. Не е от лошо, но е факт, че конкуренцията е голяма. Във футбола има повече взаимозаменяемост и взаимопомощ. В бокса можеш да отменяш срещи. В гимнастиката няма как това да се случи.
- Как всъщност станахте лекар заради футбола? А защо не футболист?
- Мечтата ми беше да лекувам спортисти. Обичах футбола, но не съм за футболист. Като дете съвсем по детски смятах, че това е супер важно. Исках да съм част от успеха, като се грижа за здравето на спортистите.
- Какви са най-ужасяващите контузии, които сте виждали на терена?
- Много фрактури съм виждал - счупвания, трошене на цяла подбедрица при шпагат, вадене на рамо, разбиване на вежда, чупене на нос.
- Можете ли да спасите кариерата на даден спортист дори при много сериозен проблем?
- Имал съм случай с един боксьор, който две години и половина не беше активен и всички му казваха, че е приключил. Вече три години се боксира. Просто се изисква смелост и от двете страни - спортист и лекар. Да я има мотивацията да продължи и ти да му помогнеш.
- Кое бе най-ценното за вас, което ви дадоха стажовете при едно от светилата в спортната медицина д-р Рамон Кугат, както и при хирурга на "Порто" доц. Жоао Ешпрегейра-Мендеш?
- Беше много интересно. Виждаш как работят и че нещата, които правим тук, не са много далеч от международното ниво. Просто изоставаме във вниманието към пациента, което е много важно. Видях какво е индивидуално лечение.
- Коя е най-интересната операция в практиката ви?
- На един футболист, който след като прекрати кариерата си, не можеше да си изправя крака. Претърпял три операции, при Кугат включително. Направихме резонанс и видях, че има един шип на капачката, разраствания на хрущялите и т.н. Интересното за мен беше, че когато влязох в това коляно, проблемните зони доста трудно се достигаха. Но веднага след операцията видях как той си изправя крака. Това беше много приятно.
- Футболистите ли са най-честите ви пациенти на операционната маса?
- На операционната маса са по-честите пациенти - да. В кабинета са по-чести гимнастичките.
- Приемате ли за голяма отговорност грижата за елитни спортисти, защото имате ангажимент не само към човека, но и към неговия успех?
- Да. Все така се тормозя, когато въпреки всички правилни усилия нещата не вървят, защото го приемам като лична амбиция и отговорност.
Даже съм питал моите учители д-р Мазнейков, д-р Хубенов и д-р Валентин Великов: "Кога? Как се преодолява това напрежение, ако не се подобряват нещата, а ти правиш всичко необходимо?" И те ми отговориха еднакво в различно време от моята кариера. Отговорът беше с усмивка: "Ще дойде време!"
- Какви са най-ценните ви уроци от д-р Мазнейков, д-р Хубенов и д-р Великов?
- Много съм получил и от тримата - професионални и още повече житейски уроци. Д-р Мазнейков ми е дал възможност още в началото на кариерата ми, като съвсем млад, да припаря въобще до операционна маса. След това д-р Хубенов пък ми даде възможността да работя повече и да се усъвършенствам. Д-р Великов ме научи, че спортният травматизъм е с разлика от другия и от него разбрах за професионализма в съблекалнята и сред спортистите - каква огромна разлика е от средата на кабинета и операционната.
- Празнувахте ли и как 40-годишния си юбилей? Какво си пожелахте?
- Питах двама различни свещеници и те ми казаха, че това е най-хубавото число. Това е, което трябва да се празнува, а не 50-ия рожден ден. Отбелязах го с приятели и със семейството. Пожелах си да продължавам да имам такива хубави приятели и такова хубаво семейство. И всички да са здрави.
