На 3 май в Абу Даби беше връчена Прицкеровската премия, която е главната архитектурна награда в света, все едно Нобелова.
Тази година я получи китаецът Лю Цзякун, който работи в град Ченду. Неговата награда беше доста изненадваща, като се има предвид, че сградите му изглеждат доста камерни и почти занаятчийски. Именно затова членовете на журито ги нарекоха "архитектурата на обикновените хора".
Прицкеровската премия се връчва от 1979 г. за постижения и принос в архитектурата. Дават я на архитект или на колектив от двама-трима - например през 2021 г. е връчена на партньорите Ан Лакатон и Жан-Филип Васал.
През първите десетилетия наградата печелят главно архитекти от САЩ, Европа и Япония (оттам има най-много лауреати). След това обаче победителите са главно от т.нар. Глобален юг - тоест Африка, Латинска Америка, Карибите, Азия (без Израел, Япония и Южна Корея) и Океания (без Австралия и Нова Зеландия).
През 2018 г. наградата е връчена на индиеца Балкришна Доши, който стана известен със съчетанието на модернизма и индийските национални мотиви, а през 2022 г. - на Дебедо Франсис Кере, германски архитект от Буркина Фасо, проектирал зданието на парламента в родината си.
Първият китайски победител е Въан Шу, чиято най-знакова творба е музеят в Нинбо. Вторият е именно Лю Цзякун, за когото комитетът на Прицкеровската награда е уважил "уважението му към културата, историята и природата", а също така и че той "пише летопис на времето и се грижи за комфорта на хората, като съвременно интерпретира класическата китайска архитектура".
На 12 май 2008 г. Китай е разтърсен от едно от най-разрушителните земетресения в историята на страната. Според неофициални данни умират почти 90 хил. човека, а повече от 60% от сградите в провинция Съчуан са сринати.
Между загиналите е 15-годишното момиченце Ху Хуейшан, което остава под отломките на училището си. След бедствието в града, за да разчиства руините, пристига архитектът Лю Цзянкун, който се запознава с родителите .
"Аз исках да им помогна материално, но разбрах, че е безполезно", разказва той. Тогава предлага да увековечи паметта за Ху, като направи мемориал за нея. Нещо, което по-късно той нарича своята най-малка, но най-значима творба.
Тя представлява малък павилион с една единствена стая, оцветена в любимото розово. Вътре са изложени снимки на момичето, нейни лични вещи (например училищната чанта), както и един от млечните й зъби.
Сградата прилича на палатка - в такива в първите седмици след земетресението настаняват пострадалите, като по този начин почитат паметта не само на отделната личност, но и колективната на всички загинали при трагедията.
Павилионът е затворен за публика - според една от версиите властите били притеснени, че проектът ще предизвика "ненужни емоции" в града.
Именно тогава, помагайки да се разчистват разрушенията, Лю измисля как по-бързо да се възстановят разрушените сгради в пострадалите градове. Той разработва материал, който нарича "възродени тухли" (rebirth bricks).
Според тази идея останките от рухналите къщи се смилат заедно със слама и цимент, след което се изливат във форми и след това се изпичат. След това при последващото изграждане вместо арматура се използва бамбук.
Самото използване на вторични суровини не е оригинална идея. Предишният носител на Прицкеровската премия от Китай Ван Шу също използва за облицовката на музея "Нинбо" остатки от руини на къщи, които са разрушени, за да бъде освободено място за нови строежи. Но Лю за разлика от предшественика си се концентрира върху простотата на производството и хуманността на мисията.
Отначало той помага на отделни хора, които са загубили жилището си. За тях възродените тухли се правят на ръка. След това производството се пренася в местни фабрики. В крайна сметка тухлите на Лю стават базов материал за възстановяване на много села, които са разрушени от земетресението през 2008 г. В мемориала на Ху Хуейшан те са настлани пред площадката на павилиона.
Идеята за "възродените тухли" се оказва толкова успешна, че започват да я ползват и извън катастрофите. В Китай по технологията на Лю започват да правят от разрушени сгради носещи блокове, облицовка, тротоарни плочи и други материали.
Същите тухли се използват и в други произведения на Лю Цзянкун - музея на виното "Шуйцзинфан" в Ченду и сградата на фармацевтичната компания Novartis в Шанхай.
