- Телевизиите гонят високи рейтинги, а лошите новини привличат внимание, предизвикват емоции, задържат зрителя, казва социалният психолог доц. Николай Димитров
- Добрите новини не носят усещане за спешност или непосредствена опасност, което ги прави по-малко приоритетни
- Правилната формула е в баланса между информиране, ангажиране и щадене на психиката на аудиторията
Светът е страшен и безнадежден. Поне така изглежда рано сутринта в часовете между 6,00 и 9,30, когато цунами от лоши новини залива човек през малкия екран. Негативното съдържание доминира в сутрешните блокове, които традиционно носят висок рейтинг за големите комерсиални телевизии през делничните дни и обикновено си разделят аудиторията поравно. А зрителите все по-често недоволстват, че са принудени да започват деня си със стряскащи и мрачни събития и политически скандали, без значение кой канал изберат. Пийпълметричните агенции отчитат, че публиката обръща повече внимание и приоритизира именно негативните заглавия. Така се завърта порочният кръг. И това е световна тенденция. Неслучайно в най-гледаните сутрешни блокове на големите американски телевизии, но и на френски, италиански и други, фокусът пада върху по-тежкото съдържание и се наблюдава “пристрастие към лошите новини”. Някои анализатори твърдят, че това е нормален отговор на потребителското търсене, но други виждат и тенденциозно акцентиране върху отрицателното във всяка новина в преследване на висока ангажираност. И се повдига етичният въпрос - кога се прекрачва границата?
“Някои журналистически клишета като “Ако има кръв – пускаме го пръв” показват колко ключова е тази стратегия в медийната индустрия - коментира пред “24 часа” социалният психолог доц. Николай Димитров. - Това не е случайно и има своите психологически, социокултурни и даже чисто пазарни причини. Телевизиите се стремят към високи рейтинги, именно лошите новини привличат повече внимание, предизвикват емоционални реакции и задържат зрителя по-дълго. Това е причина негативното съдържание да доминира не само в новинарските емисии, но и в предавания като сутрешните блокове, където уж темите би трябвало да са по-леки и да ни подготвят за предстоящия ден с позитивен старт. Това подменя функцията на сутрешния блок като пространство за полезна информация. Дори когато има интервюта или дискусии, акцентът е върху конфликтите, проблемите, провокациите - всичко, което би задържало вниманието на зрителя.”
Тази тенденция напълно отговаря на това, че мозъкът ни е програмиран да приоритизира лошите новини. Невронаучни изследвания показват, че когато се сблъскваме с негативна информация, амигдалата изпраща сигнали, които повишават бдителността и емоционалната възбуда. Всъщност лошите новини отговарят на няколко ключови и много естествени склонности на всеки индивид.
“Едната е естественото човешко любопитство за това “какво се случва навън”, извън собствения малък свят. Което важи и за позитивните новини, но те са по-малко предпочитани, защото човешкият мозък реагира по-силно на негативна информация - обяснява Димитров. - От друга страна, позитивните материали често предизвикват завист, и това кара зрителя да не им обръща достатъчно внимание и да реагира с репликата “Голяма работа!”. Добрите новини обикновено не носят усещане за спешност или непосредствена опасност, което ги прави по-малко приоритетни за възприятието ни. Те често се приемат като “успокояващ фон”, а не като нещо, което изисква действие или незабавно внимание. Така дори когато са интересни и стойностни, позитивните събития се губят в информационния поток, в който доминират драми, кризи и катастрофи. Хората винаги е трябвало да обръщат повече внимание на заплахи и опасности, за да оцелеят. Затова и днес ние сме по-склонни да се съсредоточим върху лошите новини, защото подсъзнателно ги приемаме като важни за нашата безопасност. Тъй като медиите се борят за вниманието на аудиторията, те използват механизма на емоционално натоварване, чрез който поднасят новини с шокиращо, провокативно или тревожно съдържание не защото това е непременно най-важната информация, а защото така се задейства по-силна реакция у зрителя.”
В телевизионния ефир сутрешният блок задава тона на деня, като не е просто информационен, а и емоционален сегмент. Зрителят очаква да се информира, но и да се настрои за работа, училище, задачи.
“Правилната формула е в деликатния, но постижим баланс между информиране, ангажиране и щадене на психиката на аудиторията. Това изисква отговорност - сигурен е социалният психолог. - Сутрешните блокове често се гледат и от деца (преди училище), възрастни хора или хора в болнични. Тонът и съдържанието трябва да бъдат съобразени с тази чувствителна аудитория.
Целта е да се отрази действителността, а не да се натовари, особено само с един аспект. А в реалността, освен катастрофи, престъпления и буквално политическа скука, има култура, образование, здраве, спорт, лайфстайл, екология, успехи, преодоляване на трудности, добри примери, има хумор.
Любопитното е, че всичките тези неща ги има. Но те са изместени в предиобедните блокове, когато аудиторията вече е силно ограничена и е основно от домакини. Поставянето им в отделно предаване след сутрешния блок създава усещането, че това са “второстепенни” теми, които са просто фон или пълнеж. А така много активни зрители (работещи, ученици) нямат достъп до “позитивните теми”. Получава се неволно една негативна рамка, в която те попадат между самото начало и в края на деня - между сутрешния блок и вечерните новини, а често и криминалния сериал след тях. И зрителят започва да възприема, че нищо хубаво не се случва. Което не е вярно. А хората не търсят само страх и напрежение - търсят смисъл, обяснение, перспектива.
Медиите трябва да приемат, че зрителят има нужда не само от емоционален шок, а и от съдържание, което обогатява. Добре подготвено, стойностно съдържание може да бъде и интересно, и рейтингово, ако е поднесено с правилните динамика, разказ и гледна точка.”
Само че в световен план често се наблюдава умишлено подчертаване на негативните аспекти на дадено събитие за сметка на по-балансираното му представяне. Стандартът например изисква при отразяване на това колко хора са починали от страничен ефект на дадено лекарство да се подчертава задължително и колко човешки живота са били спасени от него. Но правилото често се заобикаля.
“Това невинаги е заради злонамереност или цели манипулация, а е по-скоро резултат от логиката на медийния пазар: лошите новини продават. Именно затова негативните страни на дадено събитие често са водещи - дори когато не отразяват цялата картина - разяснява Димитров. - Да вземем конкретния пример: ако фокусът на медийния разказ е само върху смъртните случаи, без да се спомене колко хора са били излекувани благодарение на същото лекарство, се създава изкривена и тревожна картина.
Това може да доведе до масова паника, недоверие към медицината, отказ от лечение и други реални вреди за обществото. В този случай етичната отговорност на журналистиката изисква именно баланс - да бъде показана и тревожната страна, но и положителният ефект. Информирането не означава само да се съобщят лошите новини, а да се предостави контекст, който позволява на публиката да направи информирано заключение, а не да реагира импулсивно от страх или гняв. Винаги трябва да има баланс. Особено когато става въпрос за наука, здраве, технологии, социални реформи и обществени политики.”
Когато в медиите системно се подчертават трагедии, конфликти, престъпления и скандали, у зрителя се създава илюзията, че такива събития са повсеместни.
“Това е един от най-сериозните проблеми, свързани с т.нар. “инфодемия на негативност”, когато негативните новини се възприемат не просто като част от реалността, а като нейна доминираща и дори изчерпателна картина - казва доцентът. - Понякога медиите съзнателно “украсяват” негативната страна - чрез драматични заглавия, емоционален език, фокус върху пострадали лица, а не върху “сухата достоверност”. Това е форма на сензационализъм, която не информира, а манипулира емоциите на аудиторията. В дългосрочен план се подкопава доверието не само в институциите, но и в медиите.
Когато се засилва усещането, че светът е в упадък, се подкопава гражданската активност: защо да гласувам, да участвам, да протестирам - щом “всичко е изгубено”? Така негативната медийна картина влече апатия и отчуждение, а в други случаи - радикализация, крайни нагласи и недоверие към “официалния разказ”, което отваря врата за конспирации и фалшиви новини.”
Също така постоянната изложеност на негативни новини може да доведе до състояние на “информационна тревожност”. Хората започват да се чувстват безсилни, обезверени и емоционално изтощени, особено когато проблемите се представят без контекст, без решения и без надежда.
“Това поражда чувство на отчаяние, че нищо не може да се промени - обяснява Димитров. - Цинизмът също се засилва. Зрителите започват да вярват, че всички политици са корумпирани, всичко в обществото се влошава и че медиите умишлено манипулират, за да държат хората пасивни или зависими. Това води до недоверие в институциите, в журналистиката, дори и в самата демокрация.
Затова напоследък се говори все по-често за т.нар. конструктивна журналистика - подход, при който новините не само информират за проблеми, но и търсят решения, представят добри примери и балансирана гледна точка. Някои медии вече се опитват да включват добри новини или позитивни истории в предаванията си, но те често са представени повърхностно или остават на заден план. Истинската промяна би дошла с осъзнат избор както от страна на журналистите, така и на публиката. Решението не е в прикриването на лошите новини, а в баланса и контекста. Конструктивната журналистика не захаросва реалността, а я представя пълноценно с всичките ѝ предизвикателства, но и с възможности за промяна.
Един от ключовите етични проблеми на съвременната журналистика е конфликтът между търговската логика (рейтинги, кликове, печалба) и журналистическата мисия да информираш коректно. Когато медиите системно избират да показват предимно трагедии, скандали, конфликти и провали, реалната картина на света се деформира. Зрителят не получава цялостен и балансиран поглед, а само емоционално натоварени фрагменти от цялата картина, които създават усещане за хаос, упадък и безнадеждност. В този смисъл медиите не лъжат директно, но и не казват цялата истина, което от етична гледна точка е сериозен проблем.”
Според Димитров моделът на негативно доминирана журналистика не е устойчив. С времето аудиторията се уморява и отчуждава.
“Хората започват да игнорират новини напълно - получават буквално “информационно прегаряне”, и започват да търсят алтернативни, но често недостоверни източници, или пък да вярват, че “всички медии лъжат”. Така самата роля на журналистиката като “четвърта власт” девалвира, а обществото губи ориентир.
Наистина, ако медиите изведнъж започнат да излъчват само позитивни истории, това не би отговорило на естествения интерес на хората към важните (и често тревожни) събития, които ги засягат.
Изцяло розовата картина също би изглеждала изкуствена, повърхностна или дори манипулативна. Но решението не е в крайностите. Когато позитивната новина има смисъл, значимост, стойност, тя може да бъде не по-малко ангажираща от негативната. Достатъчно е да присъства редовно и стратегически - като алтернатива, като противотежест, като начин да се покаже, че реалността е многопластова. Един добре подбран сегмент с вдъхновяваща история може да има силен ефект върху настроението на зрителя, без да намалява доверието в сериозността на медията.
Рейтингите не трябва да са самоцел. Да, те са важни за оцеляването на медиите, особено в частния сектор. Но журналистиката не е просто индустрия - тя е и обществена услуга. Една медия има мисия да информира и образова, а не само да забавлява или стряска.”
Георги Лозанов: Новинарството не е психотерапия
- Работата на журналиста е да търси проблеми. Ако фалшиво драматизира, това е професионално и морално укоримо, казва медийният експерт
- Г-н Лозанов, все по-често хората пред малкия екран се оплакват, че са заливани от лоши новини и негативното съдържание в сутрешните блокове доминира. Това не се случва само у нас, но и навсякъде по света. Наблюдава ли се “пристрастие към лошите новини”?
- Клишето “лошата новина е добра новина за журналистите” е вярно и не е осъдително, защото такава им е работата - да търсят преди всичко проблемите и драмите, за да могат хората, като са информирани за тях, да се защитят.
Ако влезете в един световен фотожурналистически салон - World Press Photo, да кажем, в раздела “Новини”, светът ще ви се види касапница. Земетресения, войни, престъпления и т.н. Естествено, че това не е честотата, с която тези драми се случват. Това е просто погледът на журналиста, чийто основен професионален ангажимент са човешките проблеми. Той пръв трябва да мине през тях, защото журналистите са нещо като сапьорите - предпазват аудиторията, която ги следва. Новинарството не е психотерапия. Целта му не е да успокоява хората. Тези, които търсят успокоение, могат да гледат реклами, където е обратното - картината е целенасочено идеализирана и всичко е по-хубаво, отколкото в живота.
Вярно е, че особено по-възрастното поколение, което е психологически уморено, има желание картината на света да е по-спокойна. Но е важна активната част от населението - тази, която трябва да решава проблемите.
Не мисля, че в сутрешните блокове има чак толкова много негативни новини. А и винаги имаш алтернатива – можеш да си пуснеш например “Класик ФМ” и да слушаш успокояваща класическа музика. Нека не забравяме, че днес има многообразие на медийната среда. Не е както някога - една телевизия и каквото дават по нея, това е. Сега човек може сам да си създава програма според собствения си вкус.
Различните формати предлагат различна гледна точка към реалността, при журналистическите е драматична, но пък лайфстайлските и жълтите се стремят да те забавляват на всяка цена.
- Но откъде идва тази емоционална потребност на хората да се фокусират върху лошите новини?
- От това, че им създава тревожно чувство самият живот, който е приказка с лош край. И когато стават свидетели на чуждите драми, получават усещането, че са се измъкнали от тях, защото са се случили на друг, което ги вкарва в една донякъде злорада психологическа нишка.
Но ние въобще не бива да делим новините на лоши и добри. Не може да има квота – 30% добри новини и 70% лоши или обратното. Трябва да се търсят проблеми и да се подреждат по важност в новините. Не може информационните емисии масово да започват с битови престъпления. Мястото им е в черната хроника накрая. Престъпността е в началото, когато е по високите етажи на властта. Професионалният подход изисква отразяване на събитията не “за удоволствие”, а според това върху живота и мисленето на колко хора влияят. Размерът тук е от значение.
- В отговор на потребителското търсене обаче стига ли се до умишлено представяне на едно събитие повече в неговия негативен аспект, отколкото в намирането и на положителен ъгъл? Забравя ли се балансът понякога?
- Ако фалшиво се драматизират новините, това, естествено, е професионално, а и морално укоримо, дори СЕМ може да се намеси. Особено ако се прави с комерсиална цел, или още по-лошо - с цел компромат в полза на някакви бизнес или политически интереси.
Но и мантрата “стига с тези лоши новини” най-често идва от властта, за да отклони журналистиката от критическата ѝ функция. Известно е, че няма добра власт. Единственото, което ограничава лошите ѝ практики, е да е под непрестанен журналистически контрол и натиск. Тук идва схватката. Властта на свой ред критикува журналистите, че са черногледи и не съобщават за успехите ѝ, за да намали по този начин критическия натиск върху себе си.
Журналистите не трябва да ѝ обръщат внимание. Обичам да казвам, че тяхно императивно задължение е да поставят управляващите и зависимите от тях в ситуация на медиен дискомфорт.
- Ако положителните истории преобладават на екран, това ще отегчи и отблъсне ли аудиторията, сривайки рейтингите и провокирайки още повече критики?
- Не знам дали такъв “благ” формат ще загуби рейтинг, но със сигурност ще загуби журналистическия си облик. Ако една снимка например е направена в топъл неделен ден, когато децата весело играят на топка, бащите на карти, а майките безгрижно пият коктейли - от нея фотожурналистика не става. Става в най-добрия случай реклама на Benetton, ако цветовете са ярки. За да е журналистическа снимката, трябва, да кажем, сламките, с които майките пият коктейлите, да са опасни за тяхната репродуктивна способност. И да е илюстрация от разследване кой е произвел такива сламки, кой ги продава и така нататък.
- Трябва ли да се внимава да не бъдат прекрачвани граници в отразяването на тежки случаи - катастрофи, убийства, бедствия? Какво е твърде крайно и недопустимо?
- Задължително трябва да се спестяват стряскащи, така наречените травматични образи - да се снима отдалеч или с филтър. Тъй като те също не са журналистика. Защото мъчителните преживявания блокират възприятието и не позволяват на зрителя да стигне до проблема, в което въобще е смисълът от разпространието на лошите новини. Разбира се, заедно с предизвиканото съчувствие и солидарност към жертвите. Това също е много съществено, стига да не се получи обратният ефект на вторична виктимизация, когато отразяването на страданието на жертвите и техните близки го увеличава.
Често телевизиите престъпват този стандарт, за съжаление. Питат хора, претърпели тежки загуби, как се чувстват, което само по себе си е зловещо. А и по принцип не се задават въпроси, на които отговорът е очевиден, камо ли ако е травмиращ.
Журналистът първо трябва да прояви човещина, а после професионализъм. Преди време имаше един силен кадър от самозапалване, който обаче беше сериозно критикуван. Защото се прецени, че работата на фотографа в този момент не е била да снима, а да си свали якето и го хвърли върху горящия човек. Спестяването на страдания е далеч по-професионално поведение на журналист от отразяването им, колкото и добре да се получи.
- Каква е правилната формула – най-вече за сутрешните блокове?
- Голямата задача на журналистиката, без значение по кое време на деня, е търсенето на проблем, но реален и поднесен така, че да подсказва решение. Но без тенденциозно драматизиране, за да се привлича аудитория. И още по-малко чрез вторична виктимизация на хора в страдание.
