(7 май 1930 г. – 27 април 1959 г.)
Преди 1989 г. изучавахме поета Пеньо Пенев по литература - няколко стихотворения и част от поемата “Дни на проверка”. Биографичната бележка беше кратка, накрая пишеше, че поетът умира ненавършил 30 през 1959 г. Под сурдинка се говореше, че всъщност се е самоубил.
Ето цялата истина
В нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. Пеньо Пенев е сам в стая 118 на хотел “Москва” в Димитровград. Депресията го смазва. Нищо вече не го радва.
В един момент жаждата за смърт надделява над желанието за живот. Съдбоносното решение е взето. Поетът изпива голямо количество веронал (сънотворно и успокоително лекарство, производно на барбитуровата киселина - б.а.).
После сяда и написва предсмъртните писма. (Виж по-долу. Подредени са както в книгата на Митко Иванов “Романът на един живот”.)
Имало още едно писмо до журналиста Асен Станоев. В него Пеньо Пенев пише за тъжните дни и нощи, за пропилените дни, за пиянството... Писмото е унищожено по невнимание.
Докато смъртта пълзи по вените на Пеньо, той намира сили да стане и да отиде пред картината “В. В. Маяковский”, репродукция от Ст. Викторов.
Чупи стъклото и
оцапва с кръвта си
лика на Маяковски Целува поета, когото смята за свой учител, и написва върху цветната репродукция:
Сбогом!
Идвам при тебе, мой бог.
Аз.
Според свидетелства на приятелката на Маяковски Юлия Брик той твърдо вярвал, че поетите трябва да умират млади, да не живеят повече от 30 години...
Митко Иванов, главен редактор на в. “Димитровградска правда”, най-добрият приятел на Пеньо Пенев, първи открива падналото му на пода тяло около 8 часа. На малката хотелска масичка грижливо са подредени предсмъртните писма и бележки.
До дясната ръка на поета е паднал балежникът му. Още се долавя слаб пулс. Митко вика линейка и тя идва за десетина минути. Д-р Попова прави инжекция на поета. Събралите се хора качват носилката с тялото му в колата.
Безценно свидетелство за последните часове и смъртта на Пеньо Пенев е оставил районният прокурор на Димитровград Младен Илков, вече покойник.
Във в. “Антени” от 25 май 1994 г. той пише: “На нощната масичка се намираха 6 празни опаковки от лекарството веронал, бележник и молив, празна бутилка от ракия.
Особен интерес представляваше съдържанието на бележника. На първа страница най-отгоре беше написано:
“Епитафия за мене:
Скръбно тук недей присяда,
сълзите остави за друг.
Не плачи!... Попей си тук -
тъй мъртвецът заповяда.
Аз, Пеньо.”
И по-надолу::
“Добре, че има детство, което да твърди, че хората не се раждат зли на този свят. В живота правех зигзаги, та нали и морският бряг е на зигзаг.”
Още по-надолу:
“За него никой не миля,
не намери нийде покой
от чужди рани той боля,
умря от чужди рани той.”
И накрая:
“Ех, ако бях поживял още 5 години поне, щях да напиша много стихове, половината от които най-хубавото в нашата поезия, ех, ако бях...”
По-нататък не се разчита...
Това са последните редове, написани от ръката на Пеньо Пенев. Смъртта вече го е стиснала в прегръдките си.
След около час телефонът в редакцията на “Димитровградска правда” звъни. Митко Иванов вдига слушалката и чува гласа на д-р Попова:
- Пеньо почина...
Прокурорът Младен Илков и Митко Иванов отиват при кмета на Димитровград, в стаята му намират и партийния секретар.
Казват им, че този път Пеньо Пенев е успял да се самоубие. (Преди това е правил два опита.)
Двамата молят за съдействие при погребението. Когато става дума къде да бъде положено тялото му, партийният секретар на шега подхвърля:
“Абе хвърлете
го в Марица...”
Че е на шега, твърди Младен Илков. Прекалено черна е тази шега обаче.
Пеньо Пенев никога не е членувал в БКП. Но преди да се реши на самоубийството, той вече е низвергнат от колеги и литературните критици... Част от тези, които го възхваляват, вече виждат в него само “пияницата и несретника".
Това Пеньо Пенев не може да преживее...
***
Митко!
Приятелю стари и насъщни. Омръзна ми да бъда бездомен, безработен и необичан.
Помогни и този път... (последен) за погребението.
Благодаря за всичко!
Сбогом!
Пеньо
Р. Моля!
Погребете ме навсякъде, но не там, където съм роден.
Заклевам и...
Аз нямам близки и роден край. И ме погребете с ножче в джоба, ако се събудя в гроба, да мога да го използвам.
Аз - Пенев.
***
За МВР
и другаря Христозов
Д-град
Другари!
Др. Христозов,
За моята смърт никой не е виновен! Нямате право дори да попитате никого защо напуснах този свят. Ясно!
Толкова!
Сбогом!
Точка!
26/27 нощта
хотела
АЗ - ПЕНЕВ
***
Димитровград
ГН съвет
за др. Петър Йорданов
Др. Йорданов,
Аз за тоя град съм
написал 2 книги
и заслужавам
погребение поне!
Съдействувайте! Може и без ковчег! Но трябва! Много желая да бъде нейде из гората на “Габера”!
Сбогом, честен човек!
Пеньо Пенев
***
София
бул. “Столетов” 67
Окръжен психоневрологичен диспансер
За Ана Табакова
д-р Бъчварова
Антигона
и д-р Шуманов
Здравейте!
Отивам си най-после от този свят!
Благодаря ви за грижите!
По дяволите!
Сбогом!
Пеньо Пенев
***
София
бул. “Руски” - 8
Центр. дом за нар. творчество
За Ана Томова
Катя Владова
и Шмиргела
26/27 нощта/4-59
Мили хора,
Аз се оказах непригоден за своето време! Съжалявам само за обичта си и ненаписаните велики книги! Можех! Да!
Мил поздрав на Катя, Шмиргела и Ечо. (И Таня!)
Сбогом!
Аз - Пеньо Пенев
Р. Отивам си от този свят, след като унищожих на 2-3 пъти през последните 10-ина дни всичко свое написано! Няма смисъл хората, които не ме обичаха, да четат после за мене! По дяволите!
Здравейте!
Аз
***
Димитровград
бл. 205, кв. “Толбухин”
За Иван Жеглов, поет и приятел!
Сбогом, драги!
Пенев
***
За Георги Джагаров
поет - София - СБП.
Куфарът с архивата, която остана (1/100), да се предаде на Георги. Твори! Ти си поет!
Допей моята песен!
Вземам унищожителна доза този път, плюс това - и пускане кръвчица! Вече съм 1000/100 сигурен! Ха помогнете, де! Ядец, медицино!
Мечтая живота, пролетта, небето и градините, улиците и птиците! Половин час се боря и победих чувството си за самосъхранение! Слаб съм бил, а?
Аз.
