Мисля, че тази роля промени живота ми напълно. Мога да кажа, че това беше едно наистина ново изживяване за мен. Това сподели певицата Селена Гомес, която е част от „Емилия Перес".
Филмът се определя като „съвременен шедьовър", „фантастичен експеримент", „визуален фойерверк" или „разтърсващ мюзикъл". Произведението на френския режисьор Жак Одиар влезе в историята като първата чуждестранна продукция с 13 номинации за Оскар, включително за най-добър филм, а с революционната си роля Карла София Гаскон стана първата транссексуална звезда, номинирана за престижната кино награда в категорията за най-добра актриса.
„Емилия Перес" е първият неанглоезичен филм с 13 номинации за „Оскар", 12 за „Сезар", 5 отличия от Европейските филмови награди и 4 статуетки „Златен Глобус". Мюзикълът се превърна във филма на годината. Историята разказва за Рита Мора Кастро, адвокатка, наета от Манитас Дел Монте, могъщ лидер на мексикански картел, който мечтае да се превърне в жена. В разказа се преплитат темите за трансформацията, любовта, свободата на духа и изкуплението.
„Мисля, че тази роля промени живота ми напълно. Мога да кажа, че това беше едно наистина ново изживяване за мен. До момента никога не бях влизала в такъв образ, героинята ми Джеси е толкова различна. За мен беше голяма чест, че имах възможността да работя с всички тези невероятни жени, както и с режисьора Жак Одиар. Беше прекрасно изживяване, което никога няма да забравя. Научих толкова много за любовта и страстта. Беше наистина специална роля за мен", споделя Селена Гомес.
„Абсолютно! Чувствам се по същия начин. Този филм наистина промени живота ми! Това, което усещам е, че ми помогна да израсна. Успях да възстановя връзката си с танците и музиката. Това ме върна назад във времето, обратно, в моето минало. Започнах артистичната си кариера като танцьорка на сцената, участвала съм в музикални спектакли в театъра. И наистина, тази страна на изкуството ми липсваше толкова много. Така че възможността, която получих да усетя отново силата на танца и музиката, в тази им чиста форма, беше като истинска награда за мен", допълва актрисата Зоуи Салдана.
„Във филма има толкова много послания! И най силното е – „Любовта побеждава всичко"! Но ако има послание, което напълно отговаря на моята същност, то това е ... силата на изкуплението. Много често прекарваме времето си, съдейки другите около нас. Но честни ли сме със себе си? Изисква се смелост да погледнеш навътре в дълбините на душата си и да си отговориш на въпроса: „Кой съм аз, всъщност?", да потърсиш своето истинско „аз" и да осъзнаеш какво е свободата за теб самия. Едва когато успееш да направиш това, би могъл да усвоиш умението да бъдеш съпричастен с другите около теб. Така че, според мен, това е само един от основните изводи, който можете да изведете от филма. Посланията са толкова силни, така го усещам аз", признава Зоуи Салдана.
„Абсолютно! Мисля, че това е огромен урок, който и самата аз успях да науча за себе си. Всеки има право да даде своето определение и възприятие за свободата. Както и да ви изглежда това, както и да ви звучи, смята , че никой никога не трябва да се срамува, че иска да бъде това, което е! Лично аз, съм разстроена от факта, че се случва, че тези скрупули все още съществуват, но чувствам, че този филм е изпълнен с надежда и ние искаме да я предадем на хората по света. Да, също така е и трагичен, но по красив начин", споделя мислите си актрисата Селена Гомес.
„ Аз никога не съм искала да бъда някой друг. Но не заради известността, не. Аз просто обичам това, което съм и не съжалявам за нищо, гордея се със себе си", категорична е Селена.
„На мен ми отне известно време, за да стигна до момент в живота ми, в който да усетя, че съм напълно доволна от моя житейски път, да си отговоря на въпросите - къде съм била, къде съм сега и накъде отивам. Да, всичко това ми отне време, иска ми се да имах тази увереност, когато бях по-млада. Но сега чувствам, че всичко, през което съм минала, ме е довело до мястото, където всъщност трябва да бъда днес. Разбира се, когато бях малко момиче, след това и в тийнейджърските ми години, имаше много моменти, в които тревата често изглеждаше по-зелена някъде другаде. Но дойде момент, в който се уморих от това да се опитвам да бъда някой друг, на друго място. И тогава се огледах и си казах – добре, сега съм тук и всъщност не е никак лошо! В онзи миг изпитах силата и мотивацията да продължавам да работя. Във всеки следващ ден да подобрявам нещо, да успявам в друго, да се боря за трето, за да стигна до мига, в който да бъда напълно удовлетворена, а не просто да мечтая за това", разсъждава колежката й Зоуи пред NOVA.
