Жените могат да обичат много, но и много да мразят. Могат да целуват цялото ти тяло, а на другия ден да ти счупят капачките, категоричен е актьорът
Бивша приятелка вероятно е поръчала побоя над актьора Иво Аръков преди години. Това стана ясно от разказа му пред Нова ТВ за Мариян Станков - Мон Дьо.
Това беше моментът, в който бях отхвърлен от всички. Имах чувството, че бях най-ненужният елемент на тази планета, разказва актьорът за времето тогава.
Запитан защо се стига до там, Аръков отвърна: Много завист, любовни конфликти, недоразумения. Неспособността да погледнем истината - от човека, с който бях. Това в последствие доведе до изолирането ми от театъра. Най-голямата бухалка, която съм получавал през живота си.
Побоят върху Аръков става на 14 юли 2014 г. По това време актьорът е гадже с Мика Стоичков, а година по-рано е отворил мексикански ресторант със свой приятел, с който по-късно ще се срещнат в съда и той ще му поиска пари.
Запитан защо се е забъркал в това, Аръков отговори: Наивност. Стремежът ми и желанието ми да помогна. Този човек (приятелят, с който отворили ресторант - б.р.) много ловко влезе под кожата ми. В един момент той беше на издръжка при мен. Това беше негова идея - аз ще работя, ти ще печелиш пари. Страхотно! Това е мечта.
Истината е, че преди да срещна това момиче (Мика - б.р.), аз имах друг кошмар в живота си, с когото споделяхме своето щастливо ежедневие до един момент, в който това нещо отиде към своя залез. Говоря за име, което не искам да споделям гласно. Там се появи една завист, когато аз в национален ефир споделих открито любовта си към друг човек.
Според актьора бившата му приятелка е направила всичко възможно, за да срине връзката му с Мика. "Това беше най-голямата ми бухалка и аз й благодаря за това".
Да, ние често се виждаме. Аз вече не тая нищо към нея, подчерта актьорът.
Аз бях заплашван. Неясно от кого. Всеки ден получавах съобщения или анонимни обаждания със заплахи за моя живот. Казваше ми се, че ако не спра да се занимавам с човека, с който съм в момента (Мика - б.р.), няма да съм сред живите, разказва Аръков.
Това е детска шега, да не обръщам внимание, отвръщали полицаите, когато ги сигнализирал за заплахите.
Първоначално го приех като обир. Помислих си, че са момчета в нужда. Когато стана атаката, опитах да върна, каквото можех. Когато отидох на светло и излязох от тъмната уличка, те избягаха. Питах ги какво искат от мен, парите и телефонът си бяха на място. Никой не е имал интерес от нещо такова. И тогава започнах да мисля, че може би нещо друго стои зад това, спомня си Аръков.
Намерих комфорт в алкохола, субстанции, които някой ти подхвърли. Бях утайка. Приемах, че съм недостоен, лош актьор, че няма да успея в живота, няма да имам приятели, любов. Че нищо не заслужавам. Затворих се към семейството си. Колкото и силно да обичам, аз не мога да го кажа. Майка ми е готова да даде всичко, което има в себе си за нас. В тази една година забравих най-ценното - семейството си, разказва той за периода след побоя.
Майко, обичам те за всичко, което ти си направила за нас, обърна се актьорът от екрана.
Исках да замина. Не исках да съществувам, отказвах, продължи Аръков.
Всеки си има своята карма. Тя ще си изживее нейната. Аз не съм сигурен, че е тя. Не мога да съм сигурен. Знам, че има слухове, които са тръгнали за това кой стои зад цялото това нещо, казва Аръков за бившата си.
Аз обожавах театъра. Тогава дойдоха при мен Стефан Данаилов, Татяна Лолова - казваха, че ме очаква светло бъдеще. Всяка година имам чувството, че имам някакво завръщане. Всяка година трябва да доказвам кой съм и какво правя. Нямам роля в български филм след "Кецове", посочи той.
Изморих се да играя поддръжки, да бъда патерица на сцени. Никога не съм бил в главна роля. И може би главната ми роля е музиката, казва Аръков.
Жените могат да обичат много, но и много да мразят. Могат да целуват цялото ти тяло и на другия ден да ти счупят капачките. Преди обичах много. Сега обичам много с резерви. Габриела ме разбира много, разбира болката ми, посочи актьорът.
На въпроса ходил ли е на психотерапевт, отвърна: Не. Защото явно не си давам сметка, че това са сериозни проблеми. Винаги съм смятал, че мога сам да се справя.
