Научната фантастика затова се нарича научна, защото писателите от този конкретен жанр се опират на съвременните им научни постижения, за да предвиждат бъдещето.
И колкото по-талантлив е конкретният автор, толкова повече се сбъдват неговите предвиждания.
Затова няма нищо чудно в това, че предмети, устройства и машини, които днес смятаме за нормална част от ежедневието си, някога бяха част от фантастичните романи.
Пътешествия в Космоса, световни компютърни мрежи, видеочатове и таблети - те се споменават отчасти в романите на някои писатели. Но други като Хърбърт Уелс, Жул Верн или Артър Кларк направо предрекоха поне половината от днешните машини и цифрова техника.
"24 часа" ви предлага преглед на някои от най-точните писателски прогнози.
Хърбърт Уелс - атомната бомба
Човечеството едва-едва се приближава към идеята за делене на атома, а британският писател Хърбърт Уелс в романа си “Освободеният свят” вече е предсказал появата на оръжие, основано на този процес. Това се случва през 1914 г. - 30 години преди Хирошима и Нагасаки.
Главният героя в книгата Холстън предизвиква радиоактивен разпад на тежки елементи през 1933 г. Както пише Уелс: “Той вече знаеше, че е открил за човечеството път - засега тесен, криволичещ и тъмен, към безгранично и неизчерпаемо могъщество”.
Едуард Белами - дебитните карти
Социалистическата утопия “Поглед назад” на американския писател социалист излиза през 1888 г. Романът описва пътуване във времето повече от сто години напред в бъдещето - в 2000 г., в Америка, чиято икономика е построена според принципите на социализма.
Там всички граждани на страната са длъжни да се трудят в т.нар. промишлена армия, а за работата си получават гарантиран минимум средства. Но не в брой, а в специални карти. Съдейки по описанието, точно такива, които днес наричаме дебитни. Според версията на Белами с такива карти американците са можели да се разплащат в която и да е точка на страната, което прави предсказанието още по-точно.
Марк Твен - интернет
Трудно е да наречем Марк Твен фантаст в класическия смисъл на думата, но все пак той има няколко произведения и в този жанр. Между тях е “В “Лондонския таймс” през 1904 г.”, който той пише през 1898 г.
Там се описва изобретение, което отговаря на всички описания на днешния интернет, наречено от писателя “телеелектроскоп”, или световен телефон. Героят на разказа Клейтън получава достъп до него и ето какво може да прави: “Доставиха апарата и го включиха в международната телефонна мрежа. Сега Клейтън денонощно можеше да звъни във всяко кътче на света, следеше живота там, гледаше разни шантави неща, разговаряше с хората и благодарение на това чудесно изобретение му се струваше, че са му пораснали крила и може да полети накъдето си иска.”
Алексей Толстой - междупланетни пилотирани кораби
С ракетите човечеството е запознато повече от две години, когато ги ползват главно за фойерверки още в Древен Китай. Но за междупланетни придвижвания в Космоса за първи път пише Алексей Толстой в романа “Аелита”.
Идеята е на революционера Николай Кибалчич, който е участник в атентата срещу император Александър II. Той издига идеята за космически кораб с управляем вектор на тягата.
Аркадий и Борис Стругацки - пейнтбол
“Това беше нещо като автомат играчка - с удобна грапава дръжка и нещо като контейнер, който стърчеше отдолу.
Това нещо се описва в романа на известните съветски писатели фантасти братя Стругацки и представлява точно описание на съвременните оръжия, които се използват в сраженията с топчета боя. Интересно е, че там оръжието е наречено “ляпник”, но названието така и не се задържа в употреба.
Жул Верн - подводница, хеликоптер и полет до Луната
Най-главният писател фантаст на ХIХ е написал вероятно повече фантастични романи от който и да е негов съвременник. При това е предрекъл немалко фундаментални бъдещи открития.
Разбира се, най-известното му пророчество е появата на подводниците, при това с електрически двигатели. Това става във вероятно най-популярния му роман “Капитан Немо”, чието оригинално заглавие е “20 000 левги под водата”.
Верн предрича и появата на хеликоптера. Вярно - на много по-голям от съществуващите днес, нещо като летящ жилищен блок, в повестта “Робур завоевателят”.
Първият полет до Луната също е описан от френския класик. Факт е, че по доста примитивен начин - тримата т.нар. астронавти са вкарани в тапициран снаряд и след това са изстреляни към спътника на Земята от гигантско оръдие, което няма как да стане.
Карел Чапек - робот
Чешкият писател не само е предвидил появата и развитието на роботите. Той е измислил самия термин. Произхожда от чешката дума robota, което означава принудителен труд. За първи път роботите се появяват през 1920 г. в пиесата на Чапек (в съавторство с брат му Йозеф) “Р.У.Р.”, което се дешифрира като “росумски универсални роботи”.
След това роботите завладяха целия свят, като днес са напълно обикновено нещо. Интересно е, че Прага, където легендарният чешки писател е пише въпросната пиеса, е родина на далечния предшественик на роботите - глинения Голем. Това изкуствено същество, което може да изпълнява заповеди на собственика си, според легендата е създадено от пражкия равин Лев, за да защитава местното население.
Артър Кларк - космически спътници за комуникация
Днес на никого няма да му мине през главата да подложи на съмнение начина, по който работи комуникационната ни система -на базата на геостационарни спътници. В същото време преди едни никакви 70 години подобна идея изглеждаше не само революционна, но и пределно невъзможна. Но бъдещата звезда на световната научна фантастика Артър Кларк не смята така. Англичанинът, който тогава се води към Британското междупланетно общество, пише през 1945 г. есе със заглавие “Космическата станция с приложение за радиото”.
Там за първи път се обосновава приложението именно на геостационарните спътници, тоест онези, които са на постоянна орбита над Земята.
