Дълго време бил и президент на надпреварата с магарешки каручки в родния си град
"В отглеждането на рози има голям майсторлък. Тайната е, като на всяка работа, която трябва да се свърши - да се гледат грижливо. И всичко трябва да се прави навреме: рязане, чистене, оране, пръскане". Това е научил от опита си най-старият розопроизводител в Розовата долина - Вълчо Вълчев от Гурково. Да е живот и здраве, на 13 септември ще навърши 95 години.
"Аз съм "розово дете", моите родители също бяха производители на рози, по градините съм от малък", казва за себе си бай Вълчо. Навремето градината им била 3-4 декара, но той още помни как водел воловете, трактори тогава нямало, за да правят с ралото траншеи за новите насаждения. Да не говорим за беритбата - ставали много рано, но той бил мераклия да работи.
Днес семейството му има 20 декара градини на най-хубавата за рози земя в Гурково - под гарата. И всички те са с капково напояване. Смята, че това е селскостопанстата култура, от която може да се печели най-добре в условията на гурковския район.
"Аз работех активно до 2018 г., малко преди да закръгля 90 години", продължава разказа си възрастният стопанин. Днес е отстъпил градините на внуците си, но пак намира време да обикаля по полето - хем да види как върви работата, хем съвет да даде. За последно бил там преди два дни, за да се порадва на хубавата реколта, която е на полето тази година. Както обикновено, бил със съпругата си Иванка, която е на 85 години.
Неотдавна кметът на Гурково Кънчо Папазов му връчи и специален приз като на пазител на традициите в производството на рози.
Решил да се върне към тях, след като разбрал, че ще връщат земята на някогашните й собственици. Тъкмо и се бил пенсионирал, но не можел да стои без работа. Започнал с 1 декар, стигнал до 20. Преди това 13 години бил в армията, стигнал до чин майор. После - председател на Районната потребителна кооперация в Гурково.
Случило се така, че негов съученик, зам.-директор на Института по розата в Казанлък, му дал и технологията за производство на разсад за розовите градини. Дал я с обещанието да не я доверява на никой. И Вълчо започнал да произвежда и разсад - най-напред в оранжерия от 30 квадратни метра произвел 5 хиляди стръка, после стигнал до 65 хиляди в оранжерия от 240 квадрата. Това е тънка работа, защото разсадът се гледа при температура от 52 градуса и специално капково напояване - системата 3 секунди пръска с вода, 8 секунди не пръска.
Било по времето, когато в района се създавали много нови розови насаждения и хората маково купували разсад. Сега, с години, той вече не се занимава с това, работата поели други.
На други вече е отстъпил и едно друго свое "задължение" от последните 30 години - бай Вълчо неизбежно беше президент на традиционното биорали - надпревара с магарешки каручки, която от 1971 г. с известно прекъсване се провежда в Гурково. Като председател на РПК-то първо се занимавал с организацията, после единствен имал привилегията да пристигне на магарешкото рали с файтон, теглен от кон, за да даде старт на състезанията. Днес вече е само "почетен президент" и молбата му кмета на общината да върне отново ралито от местността Лазово, където се провежда то сега, на местния стадион.
