- Красивата китайка слуша рапъра Боро Първи, мечтае да бъдат преведени Здравка Евтимова и Георги Господинов. И да обиколи България
- Петима са в момента магистрите по българистика в Пекинския университет, специалността е на 60 години
“Не само харесвам българския език. Обичам го. Обожавам го!” Така започва разговорът ни с красива китайка край оживен парк в Пекин. Джудзюн Чен е на 23 години, от Сиан. Представя се обаче като Доброслава. И говори чист и богат български език. На моменти забавя изказ, но не защото не знае думата, а защото търси най-изразителната.
Доброслава е студентка в Пекинския университет за чужди езици и следва магистратура по български език. С гордост изтъква, че през 2021 г. е имало тържествено честване на 60 години от специалността “Българистика”, показва видео, на което тя и нейни колеги представят книги и учебници на български. Вади и снимка на университетската библиотека. Надписът на български може да не е най-големият, обаче е на централно място и се набива на очи веднага. “Защото специалността е дългогодишна”, бърза да отбележи тя.
На повече от 7000 км от София младата китайка
говори с любов за страна, в която не е била,
и за език, толкова различен от родния ѝ. Джудзюн е станала Доброслава след своеобразно кръщение от учителка по български. Било препратка към значението на китайското ѝ име, а и наистина прилича на добро момиче, което го очаква слава.
Има и друго име - Клое. “Повечето китайски студенти, които учат чужди езици, имат по две имена, по-лесно е. Аз си имам три”, усмихва се тя.
“Повече харесвам български от английски език. Отначало азбуката и буквите ми бяха много трудни. Системата, славянската азбука - много по-различно е от китайската. Има прилика във формата на английски, но е съвсем различно звученето. Първата година на бакалавърската степен е много трудно. Сега определено харесвам, обичам и обожавам този език ”, за сетен път изтъква тя.
Когато започнала да опознава българите, била впечатлена от начина, по който кимаме за “не” и “да” - обратно на останалия свят. Изумило я и “българското” определение за закуска: кафенце с цигарка... Всъщност голямо впечатление ѝ направил навикът често да ползваме умалителни.
Повече са сходните, отколкото различните неща между България и Китай, разсъждава обаче Доброслава. И веднага дава пример: “Еднакво е мисленето за семейството - и българи, и китайци държат на родителите си, на децата си. Семейството е централно”. Има и много близки поговорки.
Имаме много еднакви изрази с думата “глава”
И в китайския имаме “вдигната глава”, “върти ми се главата” - изразяваме едно и също, обяснява младата жена. “Не вдигам глава” и за китайците означава “работя много”. “Давам си главата”, “главата ми ще се пръсне”, “дебела глава” - имаме ги същите изрази, разказва още тя.
В трите курса на магистърската програма по български в момента има само 5-има студенти. Доброслава е сама в своя. В началото се е притеснявала, дори било малко страшно да чуеш, че други няма да има. Сега вече е доволна - приятно е, а преподавателите ѝ обръщат повече внимание. Имам късмет, концентрират се върху моите интереси и нужди, смята Доброслава.
Преподават ѝ четирима китайци - Дзиендзюн Тиен, Ин Чен, Уеншуан Лин, Йани Джан, и една българка - Люба Атанасова. Бакалаврите с български в университета ѝ са общо около 70 в момента.
В още 3 вуза в Китай се учи български, има и кратки свободноизбираеми курсове, частно училище също скоро ще го вкара в програмата си.
Миналата година в часовете по превод се появили и двама студенти от България. “Цял семестър превеждахме от китайски и български. Затова имаме и много сравнения, имаме работен клуб за преводи. Превеждаме както политически текстове, така и с културна насоченост. Работим с реалии - търсим думи, натоварени със специфично културно значение за даден народ”, обяснява тя. Например в Китай бамбукът е символ за високо и подредено, както и за добро поведение.
А откъде вземат новините на български?
“Чета много “24 часа”. Уебсайтът е подреден, има всички аспекти на живота
- култура, политика, мода, спорт и дори литература”, казва Доброслава. Признава, че не се интересува особено от политика, затова и не сравнява управленските системи на двете страни.
Иначе студентите по български в ПУЧЕ имат сериозен поглед върху много сфери - започват с езика и литературата, но имат и часове по българска география, история и др. За 5-те години от обучението за нея най-трудна се оказала историята. Не многовековната на Китай, а българските битки, царства и неволи. “Може би не се вълнувам толкова от история и затова ми е най-труден този предмет. За други студенти теорията на литературата, особено възрожденската, може би е трудната”, разсъждава тя.
От часовете по география, както и от клипчета в интернет, а и разкази на хора Доброслава вече е харесала какво иска да види в България - Русе, Пловдив и Варна. Първата ѝ дестинация обаче ще е София и по-точно - Софийският университет. Сред стиховете на български, които пише, има посветен на Русе (виж долу). Студентите по българистика в Китай обикновено получават възможност да дойдат в България на обучение за година или за няколко месеца през лятото, но ковид пандемията объркала плановете. Доброслава вярва, че догодина най-сетне ще посети страната, чийто език я очарова толкова много.
“Искам да продължа да уча, харесвам българската литература. Искам да правя изследвания, да сравнявам китайската и българската литература и култура. А и има нужда да се преведат повече български писатели и поети. Има толкова хубави произведения, които трябва да представим пред китайските читатели! Така ще научат повече за България. Забелязах, че
в Китай българските произведения са до 80-те години, след това няма нови преводи
Има много добри автори, но не са превеждани на китайски. Това е пропуск, трябва да го поправим”, изстрелва на един дъх Джудзюн. Много са творците, които би искала да види на китайски, откроява обаче Здравка Евтимова и Георги Господинов.
Китайската студентка по българистика не харесва Хитър Петър и Бай Ганьо. Намира ги за остарели. Но смята, че хуморът на габровци трябва да бъде представен по света. И че “Аз съм българче” и Иван Вазов трябва да се изучават не само от хората, родени и израснали в България.
Харесва много и “Тютюн” на Димитър Димов. Като любими автори изрежда още Павел Вежинов и Гео Милев. “Луната, старата змия, съблича…”, започва да рецитира стиха на Милев. “В това произведение образът на Луната е съвсем различен от китайските поезии - много е интересно. Тук Луната е демон, страшна фигура. Докато в китайската поезия тя е тиха, елегантна…”, анализира филоложката. Впечатлена е, че в някои български истории змията може да е положителен образ и хората я харесват. “В китайската поезия змията рядко съществува, освен това тя е зло, има негативно значение”, прави паралел бъдещата изследователка.
А докато сериозно се готви за научна кариера в литературните среди, Доброслава слуша китайски и англоезични певци, но и модерни български изпълнители, включително рапъри като Боро Първи.
Мечтае да опита истинско българско кисело мляко,
а у познати българи вече е пробвала хубава баница.
Джудзюн, или Доброслава, е готова за полета до страната, чиято визитка според нея е българската роза. От Китай ще си вземе само типичните за едно момиче неща - дрехи и телефон. И цялата любов и любопитство към държава, която не е зървала, но чийто език вече говори.
