Точно копие на ценната книга бе изложено в Археологическия музей
Маркиз Джузепе Кампори завещава след смъртта си през 1887 г. на родния си град Модена богато наследство от картини, произведения на изкуството и безценната си колекция от ръкописи и старопечатни книги.
В това съкровище се намира и най-ранната история на България. Книгата е на латински език и се нарича De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas. Ще рече "За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници".
Авторът е Петър Богдан, българин, роден в Чипровци през 1601 г., издигнал се до католически епископ.
Книгата е завършена около 1667 г. и затова е обявена за най-ранния известен труд по история на България, предхождащ с около век написаната през 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер "История на България", както и прословутата "История славянобългарска" на свети отец Паисий Хилендарски от 1762 г.
Дълго време никой в България няма да знае, нито ще предполага, че такава книга съществува. Едва през 1979 г., ровейки се из архивите на Ватиканската библиотека, Божидар Димитров се натъква на 9 страници препис от историята - увод и четири глави, като последната дори не е запазена в цялост.
В ръкописа обаче се съдържат бележки на рецензента и от това става ясно, че оригиналният труд се състои от много повече глави. Уводът пък дава достатъчно насоки какво е това съчинение, а и за мотивите на автора да го напише.
Петър Богдан Бакшев пише за любовта си към родната българска земя. Това се смята за изключително, тъй като по онова време обикновено книжовниците не си позволяват да дават толкова пряк израз на патриотичните си чувства.
Както личи, целта на автора е, написвайки максимално обективно една цялостна история на българския народ, с всички най-значителни моменти, да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.
За Петър Богдан Бакшев се знае, че е роден в Чипровци през 1601 г., като рожденото му име е Богдан, а името Петър придобива с присъединяването си към Францисканския орден през 1612 г.
Младият българин говори латински, италиански, гръцки, руски и други езици, които му помагат да се изяви като преводач на църковна литература.
Завръща се в България през 1630 г., където става водач на българската католическа общност. През 1637 г. е провъзгласен за Галиполски епископ, а след 5 години и Софийски епископ и апостолически викарий на Влашко и Молдова. Работи за издигането на Софийския диоцез в архиепископия и през 1642 година е назначен официално за първи софийски архиепископ.
През 1643 г. Петър Богдан пише в писмо, че иска да има повече време за литературни занимания.
Междувременно той е натрупал достатъчно знания по история и география на българските земи. Неговите доклади до Конгрегацията в Рим звучат като пътеписи, въпреки че са писани по служба.
С времето той решава да събере всичко по българската тема в един историографски труд и да го отпечата във Венеция. Не намира обаче достатъчно средства и до смъртта му през 1674 г. книгата така и не излиза от печат.
В научните среди през ХХ век има сведения за исторически труд на Петър Богдан Бакшев, посветен на България, именно защото той го споменава в някои свои писма. Но тъй като векове наред няма и следа от самата книга, тя се смята за безвъзвратно изгубена във времето.
И ето че заради този пламенен устрем на аристократа от XIX в. е запазена в цялост и тази най-стара писана история на България.
След откритието на проф. Илиева ръкописът е издаден у нас през 2020 г. от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от преводача д-р Цветан Василев.
Точна репродукция на оригиналната книга пристигна у нас в навечерието на празниците по случай 24 май.
Тя бе представена на официална церемония с участието на държавния глава Румен Радев в Гербовата зала на президентството, а след това бе изложена в Археологическия музей, където ще остане до 22 септември 2024 г.
Ценната придобивка възпроизвежда с максимална точност 200-та страници, в които Петър Богдан разглежда християнското минало и историята на българските земи. Благодарение на него имаме и ранна рисунка на българския герб.
Името на Петър Богдан се свързва и с инициативата за освобождение на християнските народи на Балканите от 1656 г. На съвещание на висши балкански духовници във Влашко се поставя задачата за общо въстание.
Този така наречен Балкански съюз предполага народите от България, Сърбия, Гърция и Албания да се вдигнат на бунт с подкрепата на войски от Влашко и Молдова, а също и с помощта на Фердинанд III. Отказът на хабсбургския император обрича плана на провал.
Петър Богдан Бакшев не се отказва от идеята за освобождение на българите до смъртта си. Предната година той пише писмо до до венецианския Сенат, в което казва, че балканските народи са готови да въстанат, стига Европа да ги подкрепи.
През септември 1674 г. той умира в Чипровци.
