Вече 46 години тя е част от трупата на Театър "Българска армия"
През 2009 г. обявяват, че печели "Икар", но тя решава, че това е "тъпа шега" и се скрива зад кулисите
Мимоза Базова, една от легендите на Театър “Българска армия”, получи почетен “Аскеер” вчера на престижната церемония за най-старите театрални награди у нас. Вече 46 години тя е част от трупата, а в момента зрителите я аплодират в спектаклите “Басейнът”, “Представление и половина” и “Колко е важно да бъдеш сериозен”, в който играе над 20 години.
Зад гърба си има много запомнящи се роли като Елисън Портър в “Обърни се с гняв назад”, Мими и Лола в “Разбойникът”, Наташа във “Фалшивата монета”, и трите постановки на режисьора Иван Добчев. Играла е Леночка в “По следите на радостта”, Краварката в “Пунтила и неговият слуга Мати” и т.н.
Изключително талантлива, за нея колегите ѝ казват, че е органичен артист. Не обича да дава интервюта, да се шуми около нея, но пък очевидно е родена за сцената, защото я забелязват още в ученическите ѝ години, и то без тя да има каквато и да било идея да се занимава с театър.
В детските си години Мимоза Базова живее в Перник, където баща ѝ бил минен инженер. “Спомням си, че го вземаха с файтон от вкъщи и аз много обичах да се возя с него”, разказва актрисата.
С Катя Паскалева били в едно училище и когато имало конкурси за рецитация, двете все се явявали. Но в онзи период и през ума не ѝ минавало, че би могла да стане актриса. Съдбата обаче си знае работата и с поредица от случайности я води именно към този път. Била в горните класове, когато нейна съученичка ѝ казала, че ще се явява на регионалния конкурс за художествена самодейност за творби на Смирненски. Помолила Мимоза да отиде с нея за кураж. Момичето изрецитирало стихотворението си, а от комисията попитали Мимоза дали и тя не иска нещо да каже. Отговорила, че не обича стихотворения, но знае разказа “Босоногите деца”. В крайна сметка нейната приятелка отпаднала, а тя се класирала и отишла на националния конкурс. В комисията били едни от големите артисти по онова време - Йордан Матев, Спас Джонев, Владимир Трендафилов. И изненадващо за самата нея, Мимоза
спечелила второто място
След време, вече като студентка във ВИТИЗ, станала близка приятелка с Йордан Матев, с когото все ходели да обядват в Руския ресторант, много популярен в тези години.
Все още в гимназията, един ден майка ѝ казала, че в Перник ще правят Работнически театър и има конкурс. Председател на журито бил проф. Филип Филипов и заедно с неговите асистенти не само я взели в трупата, но и веднага ѝ дали главна роля в пиеса. С този спектакъл участвали в Преглед на самодейността и Мимоза спечелила златен медал. В комисията бил Желчо Мандаджиев, актьор, режисьор и преподавател, а към онзи момент и директор на Сатиричния театър и ректор на ВИТИЗ. След награждаването поискал да я види и настоял да започне веднага да учи актьорско майсторство в академията. Мимоза била в 10-и клас и майка ѝ категорично отказала да прекъсне училище и да няма завършено образование. Мандаджиев обаче не се отказал и отново издирил Мимоза, този път чрез театъра. Тогава имало специален член, който позволявал извънредно даровити таланти да влязат във ВИТИЗ още преди да са завършили училище. И с този аргумент ректорът продължил да настоява. В крайна сметка се разбрал с директорката на училището да освобождават от часове Мимоза всеки четвъртък и тя да посещава уроци, за да се подготви за изпитите в академията.
Талантливото момиче завършва с пълно отличие и кандидатства архитектура заради майка си, но във ВИТИЗ се класира втора. Тогава конкуренцията била убийствена, 500 момичета се явили за пет места.
“След много години, вече бях актриса в Димитровград, Желчо Мандаджиев дойде при мен и ми каза: “В ничий живот не съм се намесвал така грубо като в твоя. Нещастна ли си, че си актриса?”. Отговорих му, че съм много щастлива, и той си отдъхна”, разказва Мимоза.
Докато учи във ВИТИЗ, проф. Кръстьо Мирски непрекъснато ѝ дава малки роли в Народния театър. Накрая участвала в “Свекърва” на Антон Страшимиров, където с нейната роля на слугинчето се оказало, че по време на целия спектакъл е на сцената, въпреки че нямала и една реплика. И това е първият ѝ успех, защото обира овациите на публиката.
След ВИТИЗ играла известно време в пернишкия театър. Но се преместила. Петър Младенов току-що се бил върнал от Москва и го назначили за окръжен секретар на Видин. Поискал да направи театър, събрал трупа и два месеца в бежовия салон на хотел “България” събирал актьорите, за да ги убеждава
да отидат да играят във Видин
Настанали ги в много добре обзаведените апартаменти на френски специалисти, които строели химически завод, и вече си били тръгнали. “Събирахме се непрекъснато при Пешо (Петър Младенов - бел.авт.). Но после го направиха външен министър и цялата трупа се преместихме в Габрово”, припомня си Мимоза.
От габровския театър се преместила в Димитровград за две години. Там се срещнала с бившия си съпруг - режисьора Иван Добчев. Между двамата пламнала любов и малко по-късно се оженили. Преместили се в Пловдив, където се ражда и синът им Христо. Три години по-късно Мимоза става част от Театър “Българска армия”.
В дългогодишната си кариера печели два пъти наградата “МаксиМ”, за главна женска роля и за цялостно творчество. През 2009 г. получава “Икар” за главна роля - Юля в спектакъла на Иван Добчев “Родилно петно”. Този приз е свързан със забавна случка. Когато разбрала, че е номинирана, била убедена, че няма да спечели, конкуренцията била много силна. И се хванала на бас с двама млади режисьори. Обзаложили се на каса бира от известна българска марка. На церемонията обявили, че тя печели, а наградата ще бъде връчена от шефа именно на същата марка бира. “Втрещих се, като чух, реших, че са разбрали за баса и си правят тъпа шега с мен. И казах: “Е, няма що, много смешно!”. И продължила да си стои зад кулисите, ядосана от “нелепата шега”. Наложило се Рени Врангова да я изтика на сцената, защото Мимоза отказвала да повярва, че наистина тя печели “Икар”.
