Баща му Димо е емигрирал във Франция, там се жени за световно- известната д-р Дарина Кръстинова
Една добра театрална информация събуди любопитството на съсловието, приспано от равномерния ритъм на премиерите към финала на театралния сезон. В края на май в София пристига Сава Лолов, актьор в Париж, племенник на великата Татяна Лолова. Той ще представи моноспектакъл по няколко източника – историческата пиеса “Хенрих V” на Шекспир, текстове на френския модернист Антонен Арто, собствени текстове. Представлението ще бъде показано на френски език с български субтитри.
Сава Лолов е роден през 1970 г. Баща му Димо Лолов е останал при майка си, когато тя се скарва жестоко със сестра му Татяна, неприемаща втория ѝ брак след смъртта на баща си Желязко. Таня Лолова е принудена да напусне жилището им и се приютява при леля си.
Вече като прочута актриса, смятана за кралица на комедията наред със Стоянка Мутафова, Таня Лолова ще си признае: Простих на мама, че ме напъди от вкъщи след едно скарване преди години. Простила съм ѝ и за шамарите, които ми е удряла, но го е правила винаги за добро. Не виждам вреда от това, станах човек. Така е трябвало да се случи.
Димо Лолов
емигрира във Франция и
се изучава за режисьор,
след като има актьорско образование във ВИТИЗ. Дори в родината си участва в няколко филма, най-известен от които е психодрамата “Процесът” на режисьора Яким Якимов. Кастът е страхотен. Лолов играе младежа Евгени, влюбен в състудентката си Бистра (Бранимира Антонова), с която са непрекъснато заедно. Идилията им се счупва, когато – след запознанството с бащата на Евгени (Иван Кондов), Бистра се увлича по възрастния мъж. Евгени изпада в депресия и след остро спречкване с Бистра, докато шофира колата си, удря пешеходец. Чака го тежък процес с тежка присъда. Единствено Бистра може да го отърве, ако признае какво точно е станало. Във филма участват Иван Андонов (преподавател), Лора Кремен (майката на Евгени), Стефан Сърбов (адвокат), Северина Тенева (приятелка на Бистра).
Във Франция Димо Лолов се жени за българската лекарка Дарина Кръстинова, която работи в областта на пластичната хирургия. Днес тя е смятана за световна знаменитост, особено търсена от жени с пострадали лица от плисната киселина. Д-р Кръстинова е от лекарско семейство, дъщеря на прочутия хирург генерал Генчо Кръстинов, един от създателите на софийската Военна болница. Тя притежава куп високи отличия, член е на Кралското медицинско дружество в Лондон, носител е на “Мадарски конник”. Д-р Кръстинова не скъсва връзките си с България и поддържа консултантска дейност в Аджибадем сити клиник “Токуда”.
Нейният син Сава расте в разкош и задоволяване на всички желания. Баща му не поддържа контакти със сестра си, известната комедийна актриса в България. Според една информация Таня
Лолова е пристигнала в Париж
през 2015 г. и тогава са се
видели с брат си
Димо, а разходките им са били заснети като филмова лента. Не знам дали е така, но знам, че Таня Лолова можеше да стаява дълго време обида и сърдитост, макар и с грешен адрес. Набързо ще разкажа как през 80-те години придружих театър “София” в Москва за гастрол с няколко представления. Още на втората вечер отидох да гледам представление в театър “Таганка”. Бяха се наредили хора за билети чак до третата пряка. Въртях се омърлушен около касата, когато на улицата спря кола и от нея слязоха Таня Лолова и висок, едър, красив мъж. Изплаках мъката си, а Татяна ме запозна с народния артист на Русия Миша Козаков, всенароден любимец. Той влезе в касата и когато излезе, ни даде два пропуска за вечерта. Така тръгнаха нещата.
Миша Козаков се оказа магьосник, който ни вкара в най-търсените представления в Москва. А Таня Лолова беше единствената от трупата на театър “София”, която се интересуваше от театралния живот в Москва, който беше на страхотно ниво, да си го признаем.
Така се сприятелихме и в София от време на време ѝ се обаждах след представление. Тази идилия се счупи, когато написах в един вестник, че съпругът на Таня Слави Светославов ще стопанисва актьорското кафе на театър “София”. Бях радостно изненадан, че частна инициатива замества държавното притежание, първи лястовици на променящата се икономическа картина. Обаче Таня Лолова се обиди, сметна публикацията за клюкарство. Това лошо чувство тя държа до смъртта си.
По едно време останах с група актьори ветерани в хотел в Албена, акция на фондацията на Ламбо и Сотир Майноловски. Таня беше със Славето, вече не си спомняше точно за какво ми е обидена и изтърси, че не харесва вестника, в който работех. Аз толкова много благоговея пред човека артист, че всичко ѝ простих.
И така, френският племенник на Таня Лолова, воден от генетичното пристрастие на семейството към сцената, записва актьорско майсторство в прочутата парижка консерватория. Той
пристъпва в университет
със световен рейтинг
Консерваторията е създадена през 1784 г. като Кралско училище за пеене и декламация. То е преобразувано през 1795 г. в Музикална консерватория, в която 5 години по-късно се откриват театрален и хореографски факултет.
Чак през 1946 г. театралният факултет се отделя в самостоятелна структура, която се назовава Висша национална консерватория по драматическо изкуство. През 1990 г. този университет е наречен Парижка консерватория. Трябва да признаем, че в музикалното обучение се трудят доста по-известни творци в сравнение с театралното. Сегашният директор там е композиторът Бруно Мантовани, а преди него са управлявали Луиджи Керубини, Марсел Дюпре, Марк Бльоз, Марк Дюпен, Ален Пуаре, Паскал Дюме и др.
Вероятно причина за липсата на велики театрални имена в сферата на обучението е бумът на частните театрални училища в Париж преди и след Втората световна война.
Режисьорът Луи Жуве, когото сега споменават в информациите за Сава Лолов, че е преподавал в Консерваторията, всъщност е световноизвестен като член на прочутия частен квартет с колегите си Жан Копо, Шарл Дюлен и Жак Лекок. Част от възхищението на сънародниците им към тях се дължи на техните усилия да помагат на френските автори в театъра, подкрепяйки Жироду и Жан Ануи.
Много повече впечатлен съм не от следването на Сава Лолов в Консерваторията, а от неговите 7 години в театъра на Ариан Мнушкин. Доколкото познавам информациите за кариерата на френската режисьорка Ариан Мнушкин, мисля, че основна роля за формирането на Сава Лолов като артист изиграва 7-годишният му престой (от 1997 до 2004) при нея и нейния “Театър дю Солей” (“Театър на слънцето”).
Ариан Мнушкин е знаменита фигура на световния театър. Повлияна от бунтовете през 1968-а, тя върви през работнически и социални трупи към формиране на екип за експериментални постановки. През 1970 г. получава от кметството на Париж стара изоставена оръжейна фабрика “Ла Картушри” (леярната за куршуми) в предградието Венсен. Мястото, където са се леели куршуми, е преобразувано в мултифункционално театрално пространство, в което могат да се обособяват сценични площадки на различна височина и в различни места.
Хората на нейния театър живеят като в комуна, така че всеки от трупата може да репетира, да строи декорите, да реди осветлението, да чисти и дори да готви в кухнята.
Първите спектакли на новия театър – “Клоуните” и “1789”, нямат драматургичен текст и актьорите
създават визуални сцени
на различните площадки
в цялото пространство, като често импровизират текста. Впечатлението е уникално в своето въздействие и неординерност.
Всеки следващ спектакъл представлява нов етап от театралните търсения на Мнушкин, винаги със социално ангажирана тема, но вън от каквато и да е идеология. Репетициите са продължителни, вкарват се елементи от естетиката на японския театър Кабуки и индийския театър Катакали, трупата често пътува по сцени в други държави. Каквито и промени да налага Мнушкин, едно-единствено условие остава непроменено – колективност на творческата работа. Някои постановки са с предварителен текст (пиесите на Шекспир и античните трагедии), други се създават от въображението на актьорите, нерядко в диалог с публиката. Крайният продукт е зрелище, в което думите, жестовете, звуците, ритъмът са омесени в едно цяло, родено от изпълнителите.
Представленията на “Театър дю Солей” стават хит във Франция и в световната театрална общност. Тълпи зрители от цял свят пътуват към Венсен, за да гледат “Ужасната и незавършена история на Нородом Сианук” и “Индиада, или Индия на техните мечти”. Спектакълът “1789”, изцяло продукт на колективното творчество, е гледан от 200 000 души само за един сезон през 1970 г.
В тази лабораторна пещ на театрално творчество попада Сава Лолов през 1997 г. Той често е ангажиран във филмови продукции. Мисля, че най-известната, която го обкръжава с големи звезди, е “Полунощ в Париж”. Участват Рейчъл Маккадамс, Оуен Уилсън, Марион Котияр, Ейдриън Броуди, Кати Бейтс, Карла Бруни-Саркози.
Надявам се, че когато сега Сава Лолов дойде в София, ще отиде в квартал “Гео Милев”, за да поседи на
жълтата пейка с табелка, на
която са имената на неговата
знаменита леля
и любимия ѝ съпруг. Само ще трябва да отмести цветята, които непрекъснато оставят там.
Ние ще гледаме Сава Лолов в голямата зала на “Сфумато” на 20, 21 и 22 май. Актьорът ще представи историческата пиеса на Шекспир “Хенрих V” на френски, а горе над сцената ще се прожектират българските субтитри.
Информацията сочи, че основният текст ще се придружава с текстове на Антонен Арто, гуру на модерния театър, както и с текстове на самия актьор.
Както се казва, добре дошъл, Сава Лолов!
