Наскоро Риана изуми със скандална снимка на корицата на списание Interview, на която влиза в образа на това, което знаем и очакваме от традиционната монахиня. Внушителната корица се появи малко след премиерата на филма "Непорочна", в който героинята на Сидни Суини (като тайно бременна монахиня) се бори за живота си в италиански манастир.
Подобни образи на весталките всъщност са част от дълга поредица от интерпретации на поп културата за живота (и любовта) на монахините.
В модата жените, които са се отдали на служба на Бога, са дългогодишен източник на вдъхновение за дизайнерите. По време на престоя си като творчески директор на Dior, Джон Галиано създаде през 2008 г. колекция Haute Couture, включваща заострени шапки, напомнящи тези, носени от монахините през 50-те години на миналия век.
Вече като дизайнер за Maison Margiela той отново беше "поразен" от божествено вдъхновение и през 2019 г. пусна моделите си по подиума облечени с воали от бял и черен плат. Класическият силует е преосмислян и представян отново и отново от Schiaparelli, Marine Serre, Emilia Wickstead и Vaquera. Съвсем наскоро Бела Хадид се разходи по подиума на Coperni есен-зима 2022, носейки шапка, напомняща тази от традиционната визия на монахиня.
Монахините са изобразявани на поздравителните картички да ядат сладолед или рисувани как приемат причастие с пиърсинг на езика. Особено популярна снимка, направена през 1965 г. - широко приписвана на колекцията Hulton-Deutsch - изобразява четири монахини, събрали с в кръг, за да пушат цигари.
Анди Уорхол също беше завладян от образа на игуменката, пресъздавайки шведската актриса Ингрид Бергман като католическа сестра в неговия поп арт портрет от 1983 г. "Монахинята". И американският художник Кен Врана, и японският художник Йошитомо Нара създадоха свои собствени версии на "Летящата монахиня". В картината на Врана от 2014 г. тя се държи на ринга за борба, докато работата на Нара от 2002 г. показва монахиня, която профучава във въздуха в минисамолет.
Но защо тези Божий жени са пленили въображението на толкова много хора?
"Част от очарованието произтича от удоволствието и/или вниманието, предизвикано от прекрачването на очакванията и границите", каза д-р Лин С. Нийл, автор на "Религията в модата: християнството и модата в Америка", пред Си Ен Ен. "Когато хората видят монахиня, това предизвиква цял набор от предположения по отношение на техния ангажимент към святост, себеотрицание и служба на другите."
Киното - което често е работило, за да подкопае точно тези им достойнства - отдавна проявява постоянен интерес към живота на монахините. Уестърн-трилърът от 1959 г. "Историята на монахинята", представящ Одри Хепбърн, която се присъединява отново към светския свят, беше един от първите набези на Холивуд в изследването на сестрите, борещи се с вярата си.
След това през 60-те и 70-те години дойде вълна от кървави европейски филми. Лентата Nunsploitation показа трансформацията на монахините от икони на благочестие и жертва в предвестници на злото и сексуалната мания. В Our Lady of Lust (1972), Behind Convent Walls (1978), The Sinful Nuns of Saint Valentine (1979) жените са изобразени като похотливи и понякога покварени, неспособни да запазят обвързаността си към Бог заради сексуалните си апетити. Killer Nun (1979) пък разказва историята на сестра Гертруд, главната медицинска сестра на многопрофилна болница, която претърпява психически срив и започва убийствена вендета.
Много от тези филми са направени в Италия, страна, в която според проучване близо 80% от пълнолетното й население казва, че се идентифицира като католици.
И днес монахините продължават да намират своето място във филмите. Франчайзът на ужасите "Заклинанието" вече даде път на други два филма — "Монахинята" (2018) и "Монахинята 2" (2023) — като зрителите нетърпеливо се надяват и на трета част. Артхаус продуцентското студио A24 издаде Saint Maud през 2020 г., докато Benedetta, филм за забранена лесбийска афера между две монахини от 17-ти век, дебютира на филмовия фестивал в Кан през 2021 г. В по-лек вариант, "Систър акт 3", третият филм от любимата поредица "Систър акт" от 1990-те с участието на Упи Голдбърг, който в момента се разработва.
В този контекст, както Риана, така и Суини участват в дългогодишна, свещена традиция за подкопаване на целомъдрените очаквания, с които обикновено се свързват монахините, пише dir.bg.
"Съпоставянето на монахинята с крещяща сексуалност е шокиращо и привлича вниманието на хората", пише д-р Нийл. "Някои се радват на това оскверняване на това, което се смята за свещено, като начин да се критикува институционалната религия или да се изрази бунт срещу доминиращите норми. Други се обиждат и критикуват тези действия като неуважителни или дори богохулни. И в двата случая, вниманието и публичността обикновено са следствие!"
