Тя е единствената медалистка от олимпиада на ислямската република, но избяга, за да не е една от милионите потискани жени в родината си
В началото на януари 2020 г. една новина обиколи всички световни медии. Единствената медалистка на Иран от олимпиада - Кимиа Ализадех Занузи, обяви, че напуска родината си. 4 години по-късно крехката девойка иска да се състезава и да печели медали за България.
Аз съм една от милионите потиснати жени в Иран, с които те си играят от години. Те правеха с мен каквото си искат. Караха ме да обличам каквото те искат. Повтарях всяко изречение, което те ми заповядваха да кажа. Експлоатираха ме напълно. Аз не им бях нужна, бях просто техен инструмент, каза през 2020 г. Кимиа. И докато режимът на аятоласите в Иран официално празнувал нейните успехи на тепиха, тайно е критикувал спорта, който е избрала. "Жената не трябва да си разтяга краката", казвали властите за таекуондото.
Първоначално шефът на федерацията Сайед Мохамед Поладгар обявява, че Кимиа не е избягала, а е на ваканция с баща си и треньора си, като всичко е платено от правителството в Техеран.
"Не искам да съм на масата на лицемерието, лъжите, несправедливостта и ласкателството", отвръща Кимиа и добавя, че не иска да бъде свързвана с "корупцията и
лъжите" на режима в Техеран.
Моят неспокоен дух не приема вашите мръсни икономически връзки и тайни политически лобита. Искам единствено да мисля за таекуондо, за своята безопасност и щастлив и здравословен начин на живот, отвръща Кимиа. Не крие, че решението е било по-трудно от спечелването на златен олимпийски медал. Но въпреки всичко остава дъщеря на Иран, където и да се намира.
Бягството на Кимиа дойде в разгара на антиправителствените протести в Техеран, след като Иран призна, че по невнимание е свалил украински самолет и е убил всички 176 души в него. На борда имаше още шведи, канадци и много други националности.
Така Цунамито, както е известна тя в родината си, от герой се превръща във враг на народа - така я заклеймява правителството.
А само броени дни преди да избяга, Кимиа попада в списъка на "100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени" в света на Би Би Си.
Родена е на 10 юли 1998 г. в Караж. Има корени от
Азербайджан. Нейният баща е от Зонуз, който се намира в източната част на Азербайджан, а майка - от западния ирански град Ардабил.
Звездата на Кимиа изгрява на младежката олимпиада в китайския град Нанджин през 2014 г. В категория до 63 килограма печели златото след победа над рускинята Юлия Турутина.
Светът обаче я забелязва на световното първенство през 2015 г. в Челябинск, когато побеждава непобедимата до този момент легенда Джейд Джоунс от Уелс и грабва бронзов медал.
Едва на 18 години дебютира на летните игри в Рио де Жанейро през 2016 г. И влиза в историята с бронзовия си медал в категория до 57 кг. Първият при жените за Иран. В първата си среща побеждава Ана Занинович (Хърватия) със 7:6, но на 1/4-финал губи от испанката Ева Калво със 7:8. Калво обаче стига до финала, където губи от Джейд Джоунс и я издърпва в битката за третото място. Преди да грабне бронза, разбива представителката на Тайланд Фанапа Хансужин и още една хърватка, но с шведски паспорт - Никита Гласнович.
В Техеран е посрещната като национален герой, но бързо идват проблемите. Взема сребро от световното в родината на таекуондото - Република Корея през 2017 г., когато губи във финала от представителката на Кот д'Ивоар Рут Гбабри. Едва тогава става ясно, че
фамилията се изписва грешно - Занурин вместо Занузи.
След бягството става част от отбора на бежанците, който е организиран от МОК за игрите в Токио. Там показва подкрепата си за протестите заради убийството на студентката Махса Армани. Още в първия кръг се изправя срещу своята сънародничка Нахид Киани и я разбива с 18:9. В следващия кръг е отново срещу Джейд Джоунс и я спира по пътя към третата олимпийска титла с 16:12. След победа над китайката Лиюн Жу с 9:8 губи от рускинята Татяна Минина, която е под неутрален флаг с 3:10. За бронза обаче пада и от туркинята Хатидже Кюбра Илгюн с 6:8.
Квотата за Париж Кимиа печели в Елин Пелин на квалификацията, която бе на 9 и 10 март. Другата виза отиде за Татяна Минина. Реално в категория до 57 килограма отново се събира позната компания. Джейд Джоунс тръгва на четвърта олимпиада, а квоти имат още Нахид Киани и Хатидже Илгюн.
От началото на годината Кимиа участва в два турнира по таекуондо. Във финала на този в Инсбрук загуби от Ела Максич (Сърбия) и взе златото на този в Рино, Невада, където надви Хатидже Илгюн.
Сега идва новото предизвикателство за младата иранка. Да научи български, което не е толкова лесно. До момента знае само "здравейте", но според всички напредва доста. Бързо трябва да се придвижат и документите , за да може да се състезава за България още на европейското в Белград.
В момента Кимиа живее в Лондон и тренира в "Тайгърс Таекуондо Академи" в централната част на английската столица. Тя се ръководи от мастър Давуд Етминани, 6-и дан кикивон и притежател на черен колан. Мастър Дав е участвал на 8 световни, 12 турнира Гранд При, 10 европейски и 3 олимпиади като състезател, мениджър и треньор. Бил е начело на националните отбори на Великобритания и Белгия, както и ръководи програмата на МОК за бежанци.
