Приемам страха от смъртта и се усещам като частица от един по-голям свят, споделя тя
Чувствам, че започвам да дишам в тази професия. Казвам си, че съм актриса, която понякога е по-добра, друг път не толкова добра. Това споделя актрисата Теодора Духовникова.
През последните две десетилетия не слизаше от кориците и главните страници на вестници и списания. През годините често бе описвана като красавицата, „секс символ", българската Мишел Пфайфър и едва на второ място идваше нейният актьорски талант. Това прави пътят й дотук двойно по-труден. Пред Мариян Станков Мон Дьо пред Нова телевизия актрисата се изповядва за стигмата, сексизма в киното и театъра, ролите. Самата тя признава, че понякога е по-добра в ролите, които изиграва, понякога не толкова, но има право на провал, както всички останали. Признава, че не би се разсърдила ако някой й свирне на улицата или някой й каже, че е сладка. Радва се, че не се е променила и е от тези, които не си е опънала бръчките. Като актриса те наистина й трябват.
"Мисля, че се успокоих в някакъв хубав смисъл на думата и това се случи през шамарите на живота. Започнах да ставам по-щастлива, когато започнах повече да се харесвам и да си вярвам. Вече започвам да правя неща, които преди бих се страхувала да направя. Да не се срамувам от това сама на себе си да кажа: "Теодора, ти си актриса". Прекалено много високо ми стои тази професия в съзнанието. И аз преди това съм била актриса, обаче някак си не вярвам в тази дума, не стоя зад нея", казва Духовникова.
"Най-голямата промяна беше да спра да се страхувам да бъда женствена. Всъщност съм се чувствала изключително дискомфортно, когато около мен са ме карали да започна да се притеснявам от своята женственост. В момента не мисля, че може някой да ме накара да се притеснявам от нея. Нито професионално, още по-малко пък лично. Чувствам, че започвам да дишам в тази професия. Казвам си, че съм актриса, която понякога е по-добра, друг път не толкова добра", посочва тя.
„През последните години направих едни не леки роли – т.нар. „роли локомотив". Това са роли, които изтеглят цялата пиеса и всичките актьори – партньори. Усетих, че мога да бъда локомотив и това ми даде самочувствие. Не ме интересува каква е самата роля и жанра на пиесата. Достигнала съм до етап, в които ми е интересно с кои хора ще бъде през следващите 2-3 месеца от живота си. Чувствам се изхабена от глупости, нямам време за тях и внимавам с кои хора си споделям времето. Не е важно и дали е провал. Имам право и на провал. Много искам да изиграя Ана Каренина. Това за мен е особена, болезнена женственост, която може да променя божествения компютър. Тя не е паметник или нереална героиня, а е много уязвима и крехка в тази си своя сила. Предлагали са ми да я изиграя, но не се случи. Беше за друг театър и се разминахме. В наши дни на Ана би и било по-лесно. Не мисля, че би се хвърлила под влака", оценява таланта си и ролите, които поема актрисата.
Теодора признава, че е влюбена в мъжкия пол, но повече харесва жените, тъй като мисли, че те са по-сложните създания и по-голямата гордост на Бога. Според нея жената е музата, дивата и вдъхновява Твореца.
„Започвам да приемам някакви неща. Приемам страха от смъртта и се усещам като частица от един по-голям свят, в който моето его или тропане с краче нямат значение. Инфантилността ми мина през годините и в момента мисля, че съм станала по-добра актриса и съм по-приятна за живеене. Дори децата ми казаха, че съм се успокоила като майка и не изисквам от тях някакви неща. Драматичната актриса не ме е напуснала, а drama queen ме напусна", споделя актрисата.
Мъжът й казва, че много му харесва, че Теодора Духовникова се държи като известна, но само по интервюта. Опитва се съзнателно да премахва страховете си на отхвърляне, болест, смърт, остаряване, изоставяне. Страхът е нещото, което според нея много пречи и моментите, в които е играла лошо, се дължи на страха.
