Режисьорът създаде постмодернистична изложба, вдъхновен от "Пинк Флойд"
14 години след “Мисия Лондон” - най-смешната съвременна българска комедия, режисьорът ѝ Димитър Митовски отново намери вдъхновение в английската столица.
Но този път авторът, свикнал да гледа на живота чрез 24-те кинокадъра в секунда, прави статична изложба с амбицията да ревизира легендарната английска група “Пинк Флойд”. Музика няма, но има истински звуци от Космоса, записани на дългосвиреща грамофонна плоча. От страна А е космически шум, а от страна Б - звук от черна дупка.
В центъра ѝ стои личицето на зелено човече - онова, което обикновено свързваме с представата си за извънземните. То е и върху картините на Митовски - в близък или далечен план, изработени като дигитален принт върху полиестерен сатен.
А на всички тях са детайли или цялата сграда на лондонската електроцентрала “Батърси”. Тя е същата, която “Пинк Флойд” поставят върху обложката на концептуалния си албум Animals, издаден през 1977 г. -
даркмузика с препратки към антиутопията “Фермата”
на Джордж Оруел и капитализма, който смазва човека. Затова над димящите комини на електроцентралата “Пинк Флойд” поставят да се рее надуваемо розово прасе и да напомня за Оруел.
47 години по-късно Митовски съвсем съзнателно използва същата обложка за плочата си, но прасето е заменено със зелено човече, което се превръща в акцента на изложбата “Космически шум”.
“Защото реалността се е променила във времето и затова и символите са се променили”, обяснява режисьорът. И днес въпросът по-скоро е коя е стъпката след изкуствения интелект. “Среща с извънземен живот, и то разумен, да се надяваме”, казва с усмивка.
Вече сериозно, просто иска да подскаже, че човечеството навлиза в нов етап. Прави го чрез прийомите на постмодернизма, който често използва стари произведения, за да ги развие по нов начин. Така и Митовски чрез “декора” на “Пинк Флойд” напомня на хората, че всичко се е променило - същите обекти, същото място, но времето е друго.
Митовски, нашумял много с филмите, които прави (“Мисия Лондон”, сериала “Под прикритие”), всъщност е завършил художествена гимназия и рисува много преди да се захване с кино и тв продуцентство. Той е член на двете най-авангардни художнически групи у нас - “Ръб” и “Диско 95”, съществували през 80-те до края на 90-те години на миналия век. Заедно с тях участва в множество изложби, като има и доста самостоятелни. Впрочем последната му изява е негова инсталация със скулптури, която представя в Москва преди войната. Организира я заедно със своя галерист и мениджър Валентин Монев (Monev Contemporary), с когото представиха и “Космически шум” в софийската галерия One.
“Няма лесно в изкуството” - казва Митовски и това е единственото, по което може да сравни работата на художника по една картина със създаването на филм. - Просто картината е по-удобна за твореца, защото с много по-малко средства можеш да изразяваш не по-малко големи идеи.” Докато в киното трябват доста пари, като има и още едно условие даже по-трудно за преодоляване - работата в екип. “Това са много хора с различни виждания, различни мнения. В по-голямата си част те са артисти, егоцентрици и целият процес става по-сложен”, обяснява режисьорът.
Това обаче не го спира да работи едновременно и с камерата, и с четката. Сам усеща, че
има инстинкта да отделя комерсиалното от артистичното
и често да прескача от едната в другата територия.
Така навремето започва да прави като продуцент първото кулинарно предаване - “Вкусно” с Ути Бъчваров. Но за него е само телевизионен бизнес, защото това е можело да се продава в онези години. Следва първото издание на играта “Стани богат” с Ники Кънчев по Нова тв, после и първото риалити “Биг Брадър”. Тв пазарът у нас постепенно се променя и това му дава шанса да снима “Мисия Лондон” и “Под прикритие”. “Когато правех “Вкусно”, това беше невъзможно да стане”, казва той.
Междувременно засне и два късометражни сюрреалистични филма с Камен Калев, номинирани в Кан - “Върни заека” (Get the Rabbit Back) и “Заешки проблеми” (Rabbit Troubles), които Митовски галено нарича “зайците”.
Сега работи по няколко идеи за филми и сериали в чужбина, като е абсолютно наясно, че комерсиалната му дейност успява да финансира изкуството му. “Много са малко авторите - не само у нас, а и по света, които могат да си позволят да се издържат само от изкуство и да имат охолен живот”, казва с усмивка Митовски. И продължава да рисува.
Купува от НАСА звуци от Космоса за грамофонна плоча
За да направи грамофонната плоча, Димитър Митовски купува истински звук, записан в Космоса, от НАСА - американското Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство. Така успява да набави космически шум и звуци от черна дупка, които слага съответно на страна А и на страна Б върху дългосвирещата плоча. Преди това обаче звуците са обработени от Михаил Дичев, тъй като спектърът им е извън този, който чува човешкото ухо.
Издава я в лимитирана серия от 100 бройки, като всяка плоча е подписана лично от него.
Обложката е за двоен албум, но във второто разделение има визуална част, която съдържа част от постерите на изложбата.
Изкуствоведът Иван Стефанов:
Метафора за изкуствения интелект
“Космически шум” е мултижанрова изложба на Димитър Митовски, която допуска и дори се ангажира с пряка намеса в представата ни за единна рационална реалност. Авторът поставя акцента върху парадоксалната същност на идеята за историческо осмисляне на действителността, преминала през компресията на времето. Загубата в превода между обществените групи и поколенията превръща някога смисленото в безсмислено, силно ангажираното в отвлечено, а познатото в нещо напълно непознато.
Емблематичните образи на електроцентралата, символ на модерния проект, и надуваемото прасе като антиутопичен символ, създаден от Оруел, попадат в системата на концептуалното мислене - сложният исторически и политически контекст на епохата ограничава пълното им осъзнаване както тогава, така и днес.
В конкретния случай може дори да преосмислим зеленото човече като метафора за непознато интелектуално присъствие, каквото всъщност е изкуственият интелект.
