Майорът бил душата на компанията, с глас баритон, свирел на акордеон и цигулка
Бил е много гласовит, с хубав глас - баритон, свирел е на акордеон и цигулка. Роден е в Тръстеник, завършил е школата в Долна Митрополия за летци, 55-и випуск, където са едни от най-добрите в България.
Това разказва актьорът и певец Орлин Павлов за дядо си, майор Павел Павлов, герой от войната, на когото иска да направи паметник в София.
Майор Павел Павлов е роден в село Тръстеник, Плевенско. Загива на 10 декември 1943 г., спасявайки София по време на англо-американските бомбардировки. Излитайки от Карлово като капитан на ято, той пада в село Одраница, където е лобното му място. Повишен е посмъртно в полковник.
“Малко преди да избухне войната, с негов приятел като млади войници били в Полша на учение. Когато руснаците влизат там и избухва войната, двамата са пленени. Водят ги в Москва и изчезват безследно за няколко месеца, без никаква кореспонденция. Моята баба го чака и му пише непрекъснато писма без никакъв отговор. След 4-5 месеца били освободени и той се прибира неузнаваем, чука на вратата с чеизите и с булчинска рокля, женят се и имат две деца.” Това разказва Орлин Павлов за дядо си.
Майор Павлов излита от Карлово към София и повече никога не се връща. Оставя две деца - бащата на Орлин и неговата сестра.
Година след като загива, известният български скулптор Иван Фунев прави барелеф на героя от войната. Той е метър и 10 см, с кръгла форма.
Направен е от гипс, след което е боядисан с бронзова боя и е скрит в църквата в Тръстеник
Скриват го, защото дядото на Орлин Павлов е бил царски офицер, а след 9 септември всички пилоти и хора, служили на царя, са имали тежка съдба, някои от тях са пращани и в лагери. “Там паметникът е стоял 70 години непокътнат редом до иконите, дядо ми е бил като икона за града”, казва актьорът.
За направата на паметника той се свързал със скулптора Георги Георгиев-Гецата. Поискал разрешение от кмета на Тръстеник да вземе от църквата барелефа на майор Павлов и да го занесе в Сопот, където в леярната да му направят калъп. “Всичко това се случваше много бавно”, разказва изпълнителят, като целият този процес му отнел към година.
Павлов решил паметникът да бъде от мрамор. След като направили копие от гипс на барелефа, дело на Иван Фунев, го закарали до Враца. Там с помощта на 3D машина го сканирали.
След месец и половина копието от мрамор, което тежи 500-600 кг, е готово. Предстои да се направи проект за паметника, който да се внесе в Столичната община. Той ще бъде разположен точно до Народното събрание, на алеята на авиаторите сред паметниците на Списаревски, на загинали парашутисти и др.
“Моят дядо лично се е познавал със Списаревски по спомените на баба ми, която приживе разказваше. Бил е с около 10 г. по-млад от него и двамата си говорели за това какво ще става, когато дойдат англичаните и американците, какво ще правят”, разказва Орлин Павлов. Впрочем Списаревски загива няколко дена по-късно от майор Павлов.
Паметник на майор Павлов има първо в родния му град Тръстеник. А отскоро има и на лобното му място в село Одраница, изграден с помощта на няколко човека, любители на българската история и героите ѝ. Дори една жена дарила собствени средства за паметника.
“И аз като негов внук правя всичко това със собствени средства. А тази жена няма никаква родствена връзка, тя просто почита героите на България и иска да бъде запомнен този човек, паднал във въздушна битка”, казва Орлин Павлов.
За дядо си той още разказва, че бил много широко скроен, душата на компанията, обичал е земята, бил е земеделец и имал ниви. Бащата на певеца - Орлин Павлов-старши, и сестра му нямали много спомени с баща си майор Павлов, тъй като били много малки, когато той е починал.
“Леля ми имаше някакви бегли спомени как е получил заповедта, че трябва да излети. Тогава той погледнал небето и казал: “Това чисто небе, а ще падат английски бомби”, разказва Орлин Павлов.
