Сценаристът Борислав Захариев пише историята на сериала, представяйки си Мак и Радина Боршош в главните роли
Навръх Нова година спонтанно решение променя пътя на Мак Маринов. Отказва се от специалността “Философия”, която учи, и се записва “Актьорско майсторство” в НАТФИЗ. Може би този избор е правилен, защото след години съдбата му отрежда да играе в главна роля в нов сериал. За повечето млади актьори като него е мечта да бъдат в основата на сюжета.
Сценаристът Борислав Захариев е написал историята на “Алея на славата”, който се излъчва по Нова тв, представяйки си Мак и Радина Боршош в главните роли на готвачите Милен и Али. Все пак актьорите се явяват на пробен кастинг, одобряват ги и започват да снимат.
“Сценарият на Борислав Захариев е много добър. Има неща, които се случват, това гарантира драматургично движение напред, което за мен е важно. Възникват трудности в снимачния процес, но режисьорът Виктор Чучков запази хладнокръвие, не се умори и до последно анализира и помага на актьорите да ги постави в ситуация, да им създаде условия, че сцените да могат да се случват. Това е много важна режисьорска способност, която той има”, разказва Мак Маринов.
“Алея на славата” е първият сериал у нас, който показва ресторантьорския бизнес отвътре. Продуцент е Светлин Нейнски, а в главните роли зрителите гледат още Деян Донков, Ирини Жамбонас, Маргита Гошева, Свежен Младенов, Цветан Алексиев и др.
Според Мак Маринов сериалът не е кулинарен, а кулинарията е драматургична територия, на която се развива съвсем друга история. Неговият герой е много добър шеф готвач. В действителност Маринов
обича да готви и предпочита
да яде храна, която
си е направил сам
Разказва, че покрай сериала вече е научил повече неща за кулинарията, за устройството на този бизнес, като според него той е строго структуриран и всичко е много изрядно. “Изисква се голяма организация. Човек, който не е влизал в кухнята, не знае. Представя си, че има готвач и сервитьори и това е. Но всъщност цялата система от взаимовръзки е много интересна и специфична”, обяснява Мак Маринов. Героят му Милен е добър готвач, жертвоготовен за семейството си и своенравен.
Същината на актьорската професия е, че работиш с това, с което разполагаш, а ти не разполагаш с нищо друго освен със себе си. “Аз не вярвам в т.нар превъплъщения”, казва Мак Маринов. “Какъвто и герой да трябва да изиграя, аз се опитвам да разбера как персонажът мисли. За мен винаги е било важно не толкова да се изменям външно, колкото да успея да мисля от името на някой друг. Оттам нататък нещата сами се променят. С героя ми Милен мислим доста сходно”, казва актьорът. Той би приел всякаква роля, стига да е в добър сценарий и да си партнира с хора, които си “разбират от работата”.
Може би изборът му да поеме по пътя на актьорската професия не е толкова изненадващ, предвид че е израснал в артистично семейство - майка му е актрисата Жорета Николова, която е част от трупата на Народния театър “Иван Вазов”, а баща му Валентин Маринов – Пело е бил директор продукция, както и преводач. Мак гледа всичките представления на майка си и обратно - тя неговите. Заедно ги обсъждат, тя му помага и му дава съвети. “Много обективен зрител и критик е. Това, че съм ѝ син, не влияе на оценката ѝ за моето представяне.
Понякога е болезнено,
ако не е доволна,
но знам, че когато ми каже, че нещо е добро, то наистина е добро”, казва актьорът.
Зрителите може да го гледат в Малък градски театър “Зад канала”, където е щатен актьор, както и в “Сфумато”. А в Театър 199 е последната премиера, в която участва - “Блажени са блажените” по текст на Ясмина Реза. Представлението е в памет на баща му.
Вече няма силна сценична треска преди да излезе на театралната сцена, за разлика от майка му, която и до ден-днешен има, докато стъпи на сцената, после изчезва. Мак разказва, че винаги е развълнуван, леко притеснен, но това усещане е приятно.
Една от любимите му роли е в българо-сръбската продукция “Южен вятър 2: Ускорение”, в която главен герой е сръбският актьор Милош Бикович (познат на зрителите в руските сериали “Кухня” и “Хотел Елеон”). Във филма Мак Маринов влиза в ролята на мафиот и наркоман, син на Захари Бахаров.
“Много съм щастлив, че ми се случи. До момента е едно от най-сериозните ми представяния в киното. Много ми беше приятно да снимам в съседна държава с много добри професионалисти. Милош Бикович, въпреки че е световна звезда, се държи съвсем човешки, много добре партнира. Говорихме си кое как да стане, много добре работихме”, разказва актьорът.
Втората част на филма излезе преди две години. Тогава много български зрители го възприемат като обиден за нашето общество, защото представя българите по лош начин. “Това е художествена измислица, няма нищо общо с реалността. Това е криминален филм, има всякакви герои”, разказва Маринов. Той харесва повече
да играе отрицателни роли,
защото там “се задвижват
най-много актьорските му
инстинкти”
“Когато се играе положителен персонаж, обикновено те движи моралът. Правилното решение винаги е ясно, защото си на страната на доброто, но при отрицателния персонаж това решение невинаги е толкова лесно. Това ми харесва”, казва Мак Маринов.
“В училище бях лош ученик”. Така откровено актьорът заявява, защото е бил много буен и свободолюбив. Интересувал се е само от някои предмети, а училището е било възможност да общува с приятели и “да изследва живота отвътре”. “Аз съм се образовал основно сам. Имах достатъчно възможности да се задълбчавам в това, което ме интересува, а в училище беше по-важно да си намирам приятели”, казва Маринов. В много сайтове, дори в уикипедия за него пише, че има сестра близначка на име Сара. Това обаче не е вярно.
Запален е по подводния риболов
- Имате ли хоби?
- Имам няколко хобита - плувам, отскоро се опитвам да се занимавам и с подводен риболов. Аз съм страшно запален, но никога нямам достатъчно време да прекарам на морето, за да се науча. Уча се сам, но следващото лято ще го посветя на тези занимания. Човекът, от когото си купих първия харпун, ми каза: Да знаеш, че това не е хоби, това е болестно състояние. Мислех, че е шега, но се оказа точно така. Веднъж като почнеш, се запалваш, голяма мания е. Свиря на китара, но вече имам все по-малко време за това.
- Любимо място?
- Домът ми.
- Как обичате да си почивате?
- Почивам си, седейки си вкъщи. Ако искам да си почина от работа, от тежък работен ден, играя на компютъра. Имам нужда да си пречистя главата. Да спра да мисля за час-два. А иначе, ако говорим за по-голяма почивка, отивам на море или в планината. Тогава прибягвам до отдалечаване от целия напрегнат живот.
- Имате ли неприятен навик?
- Да, пуша цигари. Понякога прекалено се встрастявам в разни неща, после съжалявам, че не съм гледал отгоре-отгоре.
- Ако трябва да промените нещо в себе си, какво би било?
- Аз се опитвам да правя такива промени, засега вървят добре. Старая се да съм по-центриран и във владение на темперамента си. Да ставам все по-спокоен човек. Бих спрял цигарите. Пуша от много отдавна, от ученик. По мое време тогава се пропушваше. Не е хубаво, ако можете, спирайте ги.
- Ако може да се размените с някого за един ден, с кого би било?
- С някой ескимос, с тибетски монах или човек от африканско племе. Или пък с животно. Ако получа такава възможност, бих искал да разбера възможно най-много неща. Би ми било интересно да видя какво прави една риба или куче например.
