Едната му дъщеря се е снимала в 4 филма и вече отказва ангажименти, а другата има страхотен слух и пее за удоволствие
Няма да се разграничавам от стария популярен лаф: “Наш'то гардже - най-'убавото!”. Всичките ни дни са различни и се опитваме да импровизираме в етапите им... Изучаваме се взаимно. Иначе денят ми минава в “почистване на перушината на гарджето”, в готвене, в измисляне на шеги за майка му и в опити да позабравя заобикалящия ни хаос.
“Перушината на гарджето” се почиства от Валери Йорданов, актьора, който стана татко за трети път на 22 октомври, когато се роди синът му Йордан. Това е първото общо дете на “хъша” и приятелката му Неделина Куртелова, доктор пулмолог в болница “Св. Иван Рилски”. Любовта помежду им започва година преди пандемията, а тя е номинирана от слушателите на “Дарик” за “Лекар на първа линия”.
“Днес, 22. 10. 2023 г., се роди Йордан Валери Йорданов. Син на Неделина Куртелова и Валери Йорданов. Племенник, внук, правнук и праправнук - от двете страни и от началото на името и на фамилията си. “Йордан - Спокойна и мощна река.” С тези думи Йорданов обяви щастливата новина във фейсбук профила си.
От предишния си брак той има две дъщери - Йована, на 16 г., и Яна, на 11 г.
Актьорът няма как да не вярва в суеверия за новородените, след като е израснал сред хора, свързани с историята си, с поверията и със земята. “Разбира се, конци не връзваме, но имам едно наум, и то е подсъзнателно. Не е продиктувано от страхове, но “щом баба и дядо така казват - има нещо там.”
Едно поверие със сигурност спазват - не извеждат навън бебето през първите 40 дни. Така е правилно и от медицинска гледна точка, все пак приятелката му е лекар. И гледат да оставят всяко външно напрежение “извън вратата”. “Професиите ни са свързани с голяма доза от него и моментът сега е релаксиращ за нас. Като медитация, почивка или ходене към далечен връх”, казва той.
Актьорът най-добре умее да осигури спокойствие вкъщи дори и когато бебето плаче. Тогава го държи на рамото си и тихо му пее. “Това го успокоява, а аз разбирам какво го боли, какво му харесва или го тревожи. Опознаваме се.”
И трите му деца са кръстени на свои предци, защото Йорданов държи на традициите. За него паметта е нещото, което ни е запазило или ни е давало сили да продължим напред. Затова и децата му носят имената на хора с характер и запомнени от околните, “конкретни и изключителни”. Някои от тях е описал в книгата си “Гризачи”, която излезе миналата година.
Така и бебето Йордан направо си дошло с името. “Кръстен е на много силни и чисти хора. От страна на майка си той има баба, прадядо и вуйчо. От моя страна - двама прадядовци. Не е необходимо човек да умува дълго, особено ако държи на паметта и на рода си”, казва Валери Йорданов.
Точно като баща им и Йована, и Яна са много артистични. Валери постепенно свикнал с този факт, но още се надява, че “има време да размислят”. От друга страна, казва, че хубавото на тази професия е, че те кара да си рефлективен, да си с будна фантазия и винаги във форма. “Не можеш да си позволиш да си в нея без необходимата кондиция и конкретност, а това е полезно, какъвто и път да избереш след време”, добавя той.
За негов “ужас” голямата - Йована, се занимава с актьорско майсторство. Сама се записала на актьорска школа и вече се е снимала в 4 филма. Едва 4-годишна участва в лентата “Потъването на Созопол”, където играе дъщеричката на Деян Донков. На 5 годинки се снима във филма на режисьора Борис Николов “Първа книга на въздухоплаването”, а на 6 участва в “Каръци” на проф. Ивайло Христов.
По-късно изиграва и “дъщерята на Попето” в “Дяволското гърло”, а режисьорът се ядосвал, че не са написали по-голяма роля - толкова я харесали от екипа. “След това Йо отказа два филма - не ѝ допадали сценариите, и аз си “отдъхнах” за малко”, допълва Йорданов.
Йована постоянно ходи на театър с приятели. Гледала е “Хъшове”, “Ничия земя”, “Опит за летене” и “Караконджул” много пъти, а в “Хъшове” е участвала на два юбилея на спектакъла. “Тогава се успокоявах и с факта, че има някаква магия и мечтателност на тази “сцена”, щом кара дори децата да си тръгват със среднощни въпроси и горещо да дискутират теми около смисъла на живота или общуването като изкуство”, разказва баща ѝ.
Той обаче не предава тайни от занаята, но предполага, че сама си ги “краде”, “както се казва в книгата на Остин Клиън “Кради като артист”. Двамата обичат да гледат заедно филми от “голямото кино”. Правят си “съботен киноден” и след това тя му преразказва и анализира филма дълго и в детайли. Същото се случвало и с прочетена книга - “това може би е било неосъзнатото упражнение”, казва той.
От друга страна, Йована е голяма късметлийка, защото винаги е била забелязвана, попадала е на точното място и при правилния човек. За ролята във филма “Каръци” Ивайло Христов звъннал на Валери Йорданов, след като ги видял как се катерят и се шегуват на едни скали край морето, и направо я взел. Без кастинг, с двеминутен разговор. След фестивалите и наградите на филма Йована (вече на 7 г.) казва в едно интервю, че “работата пред камера е интересна, като в карате-спаринг - най-важното е да не правиш нищо излишно!”. И двете със сестра ѝ Яна тренират от 5-годишни, а спортът прави човека много конкретен, обяснява актьорът.
Йована е по инструментите - китара и пиано, а Яна ходи на пеене единствено за удоволствие. “Има страхотен слух, особено ако чуе хубава песен във филм, който в момента я вълнува. Запомня веднага и импровизира”, разказва Йорданов. За песента “Няма бивши хъшове”. Яна отишла с баща си в студиото, чула мелодията и веднага се включила.
Така направила и на кастинг за филм преди години, който спечелила. После проектът се оказва твърде дългосрочен, щял да пречи на училището и се наложило баща ѝ “деликатно” да я разубеждава. Тя се съгласила с думите: “Нищо. Важното е, че победихме на кастинга!”. “Харесва ми, че прави нещата леко и се забавлява. Без излишни “тежки амбиции”, казва той.
Хобитата и на двете им се променят, но винаги са свързани с действие. “Не са статични и понякога са на ръба на екстремното. Обичат адреналина.”
Иначе обичат да ходят за риба, в планината, на някое диво място, но само да не са сред “тълпа и магазини”. Обичат да яздят, да плуват, да играят баскетбол и тенис на маса.
Казва, че на децата не им пречи известността му. Въпреки че тази дума му е като “таралеж в устата”. “Тактично не го коментират. Приели са ме такъв, какъвто съм, все едно съм “без крак или без уши”, или наистина съм с таралеж в устата”.
5-те думички, които едно дете трябва да знае
1. Достойнство
2. Чест
3. Благодарност
4. Грижа
5. Уважение
Тези 5 “позабравени” думи актьорът знае от дядо си, който не говорел много, но го научил, че тяхното значение и смисъл са най-важните за всяко дете. Валидно е и за момчетата, и за момичетата.
Съветите, които той дава за отглеждането на три деца, са:
- Родителите да се държат естествено, което е най-прекият път към приятелството.
- Всяко дете има необходимост от самочувствие и за да не го накараш да се “затвори” или да го търси “по грешни пътища”, помогни му да се убеди, че е право или е сгрешило.
- Най-добрият помощник е чувството за хумор.
