Издателката, чакала 10 години бебето си, е успешен пример, че ролята на майка и работна жена са все пак съвместими
Издател, създател, селекционер и артдиректор на международния кинофестивал за адаптации на литературни произведения “Синелибри”, и най-важната роля от всички - майка. Това са само част от определенията, които представят Жаклин Вагенщайн. Внучка на сценариста, режисьор и писател Анжел Вагенщайн и дъщеря на кинокритика и издател Раймонд Вагенщайн.
Съвсем отскоро - от 1 септември 2023-а, тя осъществи най-голямото си желание - стана
горда майка
на момченце
на име Раян. Бебето е дълго чакано - повече от 10 години. През цялото време обаче издателката не е спирала да прави опити да забременее, но не здравословни проблеми са били препятствието по пътя към мечтата ѝ. “Бебето стана в момента, в който спрях да се вглъбявам в тази тема”, казва Жаклин.
Всъщност името на Раян е свързано с това на бащата на Вагенщайн - Раймонд. И двете съдържат думата “Рай”. В арабската митология това име означава “реките на рая”. Именно оттук двамата родители се вдъхновяват да нарекат и своето дете така. Освен това името присъства в християнския календар и е валидно за англоговорящи страни. Идеята на Жаклин е да бъде разпознаваемо по света. Също като имената на останалите от семейството - всичките могат да бъдат запомнени и произнесени и от чужденци.
Що се отнася до това да намериш баланса между майчинството и работата, Вагенщайн признава, че не е лесно. Все пак е очаквала да ѝ бъде дори по-трудно. Страхотният екип, с който работи по организацията на “Синелибри”, наистина ѝ помага, защото всеки от тях е отдаден на работата си. “Човек нищо не може да постигне сам”, допълва Жаклин. И макар да смята, че всяка майка има поне малко угризение дали е направила нужното за детето си, засега не е чувала упреци. “По-скоро аз съм си своя собствен коректив”, казва тя.
Самата тя подготвя концептуално и съдържателно фестивала, преди да роди. Дори влиза с лаптопа си в родилното, за да изпраща и чете имейли. След като на бял свят се появява Раян, ѝ се налага да отсътва изцяло от работа за няколко седмици. “Имаме късмет, че бебето е голямо. Не е съвсем малко и да те е страх да не го счупиш”, казва тя. На помощ се притичват и бабите на момченцето. “Успяваме да се справим с помощта на всички близки, а и на бебето, което по-скоро ми помага, отколкото обратното”, допълва Вагенщайн. Задружно преминават през най-големите напрежения, които вече са в миналото.
За жалост, дядото на Жаклин -
Анжел Вагенщайн, не успява
да дочака своя правнук
Но със сигурност оставя топъл спомен в цялото семейство. И макар тя да не знае каква е неговата тайна да се съхрани до 100 г., стига до свой личен извод - трябва да имаш занимание за ума. Да твориш, да работиш, да не се затваряш в себе си, да се интересуваш от околния свят, да виждаш плодовете на труда си, да четеш. “Колкото по-будно е съзнанието ти, толкова по-будно е тялото ти”, казва Жаклин Вагенщайн. Разказва обаче, че дядо ѝ със сигурност не е имал спокоен и прекалено здравословен начин на живот. Приживе Анжел Вагенщайн успява да ѝ предаде много житейски уроци. “Той е толкова богат духовно човек, че ме е научил на прекалено много неща”, допълва тя.
Жаклин завършва английска гимназия, а по-късно придобива две бакалавърски и една магистърска степен. Учи културно посредничество и комуникации и филология в Париж, както и европеистика. През 2005 г. участва в организацията на фестивал на изкуствата в Нормандия, посветен на България, след което завършва и докторантура по европеистика отново във Франция. Изкарва и курс в New York Film Academy. След това се връща обратно в България.
До голяма степен причината за решението ѝ е свързано със семейния бизнес - издателство “Колибри”, което основава баща ѝ Раймонд Вагенщайн. Освен това много обича родината си и винаги се връща тук с удоволствие.
Във Франция прекарва
12 години
Въпреки любовта към Париж обаче, както и всички създадени приятелства там, домът ѝ е в България, където живеят и повечето от близките ѝ. У нас все пак има добри възможности за реализация, докато във Франция обстановката е по-враждебна и там се пробива по-трудно.
За щастие, Париж е на 3-часов полет от София, затова през ваканциите се връща в България и работи в издателството. “Ние сме граждани на света и човек може да работи от всяка точка на земята благодарение на новите технологии”, казва тя.
Ясно е откъде идва и влечението ѝ към киното и книгите - баща ѝ и дядо ѝ предават любовта си към тях. Почти през целия си живот Анжел Вагенщайн работи в киното, започва да пише и книги, при това наистина успешни. Същото се случва и с баща ѝ, който, освен че се занимава с кино, на по-късен етап влиза и в издателския бизнес. “Връзката между киното и книгите е семейно кодирана”, обяснява създателката на “Синелибри”, за която киното е голяма любов и истинска страст и е много трудно да не го обичаш. Макар специалността ѝ в университета да е насочена по-скоро към литературата и културното посредничество,
в движение успява да усвои
тънкостите в киноиндустрията
Неусетно тя се превръща в нейна професия. Освен фестивала Вагенщайн се занимава с много продуцентски проекти, има и собствени режисьорски. “Синелибри” функционира и като киноразпространител с богато портфолио. Издават книги, базирани на литературни произведения, както и биографична поредица за големите имена в киното.
Следващото 10-о издание на “Синелибри” е юбилейно. Затова Жаклин Вагенщайн решава то да започне на 10 октомври (10.10.) догодина. Датите вече са фиксирани, текат и преговори за част от филмите, които ще се излъчат по време на фестивала. Самата Вагенщайн има покани за няколко международни кинофорума, които ще посети. Гостите ще бъдат звезди от цял свят, които не са могли да присъстват тази година. “Имаме много позитивен опит и обратна връзка от тазгодишния фестивал”, обяснява издателката. Все пак събитията по време на фестивала са с каузи като опазването на околната среда, превенцията на рака на гърдата, домашното насилие и моралния тормоз в двойката, борбата с антисемитизма и други, които ще присъстват като теми и догодина. Освен това държавите, с които работят сега, вече са потвърдили партньорството си за догодина. От екипа решават да включат продукции, направени в държави, които нямат толкова силни киноиндустрии, каквито са в Италия, Франция и Америка. Ще има голямо разнообразие на филми, както откъм произход, така и жанрово, разказва Жаклин Вагенщайн.
