Българо-френската изпълнителка си чупи глезена и от чисто любопитство попълва въпросника за музикалния формат
Няма нищо случайно. Бях на легло, понеже си счупих крака през март, бях с гипс и ми беше забранено 4 месеца да ставам. Нямаше какво да правя, въртях се като муха без глава и тогава попаднах на едно рекламно съобщение от “Гласът на България”, в което пишеше: “Ако искате да се запишете, натиснете тук”. И от чисто любопитство натиснах и попаднах на въпросник, който много ми напомняше на лексиконите от едно време със страхотни въпроси.
Така българо-френската цигуларка и певица Емануела Калчева с артистичен псевдоним Джайма, без да иска, се записва за музикалния формат “Гласът на България”. “Понеже наистина нямах какво да правя, попълних въпросника по-скоро като забавление. Изобщо не мислех, че ще ми се обадят”, казва тя.
Не само я канят на кастинг, но и четиримата треньори се обръщат към нея, като чуват как пее своя версия на Besame Mucho. Пред въпросителните им погледи кого ще избере тя просто изпява част от парче на Мария Илиева.
Всъщност Джайма си чупи глезена, след като кучето ѝ Шокран (от арабски ез. означава “благодаря” - б.а.) я бута. “С една дума кучето ме бутна, за да съм сега в “Гласът на България”, шегува се изпълнителката.
Артистичният ѝ псевдоним се появява заради импресариото ѝ, който я питал какво име да напише на афиша за неин концерт. Емануела Калчева било прекалено дълго. Тя му предложила Найма, но той я посякъл, че това е арабско име, а тя свири балканско-циганска музика. По това време изпълнявала цигански джаз с други музиканти. Имената на всички започвали все с Дж - Джими, Джони, Джанго, така и Найма станала Джайма. Но пък е със значение от санскритски - “божествена майка”.
Емануела е дунавско момиче, родом от Тутракан. До 7-и клас живее в Силистра, а след това учи в Русенското музикално училище. Завършва кукли в класа на проф. Дора Рускова във ВИТИЗ, паралелно обаче работи и с класа по актьорско майсторство на проф. Здравко Митков.
А после се сбъдва желанието ѝ да специализира музикален театър в Париж. Още като студентка в София два пъти представяла ВИТИЗ на фестивали във Франция и толкова ѝ харесало, че все мечтаела да учи там. Френският не е проблем - знае го от малка, защото баба ѝ, която е румънка, говорила румънски и френски.
В началото обаче ѝ се налага да работи на 4 места, за да се издържа. Започва да чисти магазини за мъжки костюми, но постепенно тръгва да свири по кабарета и джаз клубове, да прави своя музика и дискове, да работи за музикална къща за детски музикални приказки.
И остава във Франция 30 години. Там среща втория си съпруг, който ѝ предлага брак на Айфеловата кула. “Покани ме да закусваме там и по едно време ме води към страната откъм парка и ми каза да погледна надолу. А там - огромно платно с надпис: “Еманюел (от фр. ез. - Emmanuelle), искаш ли да се омъжиш за мен?”. Но тя се чуди дали надписът е за нея и в цялото си притеснение вместо да каже “да”, го пита: “Къде е пръстенът?”.
Заради кариерите си обаче двамата започнали да се отдалечават един от друг и след 15 години слагат край на брака си, от който имат две деца.
По време на пандемията от ковид залите за спектакли в Париж затварят, а основната прехрана на Джайма е от концерти. Уплашена, тя приема предложение да замества учителка по музика в частен колеж. Харесват я и я канят да преподава и през следващата учебна година. Училището обаче било твърде далеч от дома ѝ и при първото му затваряне заради ковид тя започнала да търси друго, до което да стига пеша за 15 минути или поне да има удобен транспорт. Но в интернет попаднала на реклама за учители в чужбина. За неин късмет търсели и преподаватели по музика.
Така Емануела заминава за столицата на Египет - Кайро, където живее и досега. А и училището, в което преподава, е точно на 15 минути разстояние с кола - точно както го е търсела. Затова приятелите ѝ се смеели, че е трябвало да уточни в желанието си, че става дума за Париж.
Да, но в Египет ковидът не се усеща толкова тежко и Джайма започва да свири отново. Накрая се озовава при Йехе Хадид, който работи в операта в Кайро и Александрия.
Всъщност преди да се запише за “Гласът на България”, вече ѝ се иска да се върне в Европа. Но точно тогава си счупва крака и заради него се прибира в България. Преди това си идвала рядко - само за седмица, за да се види с майка си. Затова пък децата ѝ гостували често.
Първото ѝ излизане на сцена е, когато я канят на джем сешън. За беда тя трудно намира мястото на концерта и закъснява. “Когато влизам в джаз клуба, басистът ми прави знак да се кача на сцената и да започна да свиря. Аз съм с електрическа цигулка и трябва да я включа в някой контакт. Но всичко е запълнено с кабели, а вече идва моментът за моето изпълнение след китаровото соло. Дърпам един кабел, включвам цигулката, но в същото време китарата млъква, защото аз съм я изключила”, спомня си тя.
Най-голямото ѝ изпълнение пред публика е концерт в Корсика, записан за Трети канал на Френската телевизия. Тогава свирила композиции от втория си албум, а след това с музикантите били на турне в Индия и Турция. “Била съм на много фестивали, но за първи път от телевизията искаха да снимат мой концерт, което беше много приятно”, признава тя.
Въпреки че от години е на сцената, все още се притеснява, когато трябва да се явява на прослушване. “Знаеш, че срещу теб са професионалисти, критикуват те и ти трябва да се докажеш за 2 минути и 30 секунди. Докато на концерт публиката идва да те слуша, защото те харесва”, обяснява Джайма. На сцената на “Гласът на България” тя отново се напрегнала, но повече за това дали ще успее да издържи права, тъй като все още е трябвало да бъде с патерици.
Много ѝ се иска да прави концерти и в България, не само в чужбина. Впрочем това лято, докато е по-дълго тук покрай музикалното риалити, вече е свирила в Силистра на римските разкопки.
Баща ѝ казвал, че пее фалшиво, за да не изостави цигулката
Мечтата на Джайма винаги е била свързана с театъра и танците. Но баща ѝ, бохем артист, който свирил на много инструменти, искал да направи дъщеря си цигулар още на 4 г. “Цигулката аз не съм си я избрала, те ми я сложиха в ръцете”, казва тя.
Когато завършила музикалното в Русе, кандидатствала за консерваторията, защото така трябвало. Щастлива, че останала първа под чертата и не е приета, заявява на родителите си, че е дотук с цигулката и че отива във ВИТИЗ.
Но благодарение на театралната академия Емануела Калчева отново се върнала към музиката, тъй като в един от дипломните спектакли се наложило някой да свири. Поверили ролята на нея, след като разбрали, че от малка познава нотите и цигулката.
Пак заради ВИТИЗ Джайма и пропяла. “Дълги години баща ми казваше: “Ти пееш фалшиво, няма нужда да пееш”. Казвал ѝ го от страх, че ще остави цигулката настрана.
