“Тангра”, “Сигнал”, Б.Т.Р, “Фактор”, Кирил Маричков и Стенли се събират на една сцена с хитове по текстове на поета
“Тангра”, “Сигнал”, Б.Т.Р, “Фактор”, Кирил Маричков, Стенли - много трудно е да се съберат всички тези легендарни музиканти на едно място. Но въпреки десетките си ангажименти и непрекъснатата заетост те ще са заедно на 25 октомври в зала 1 на НДК. Правят го заради поета Александър Петров, за да участват в концерта под мотото “Песните, без които не можем” - все любими парчета по негови текстове.
Напоследък има връщане към хубавата българска песен със стойностни текстове. Правят се много концерти и винаги залите са пълни. “Това са предимно сборни програми най-вече с популярна музика. Не обичам думата естрада и тази квалификация естрадни певци. Това са българските поп изпълнители от близкото минало, терминът естрада беше наложен от вън. Мисля, че хората с този репертоар се връщат в младостта си. Всеки човек има носталгия към нещо, което е било и няма да се повтори. Песни, филми, книги - това е част от живота ни”, казва Александър Петров, който продължава да твори активно. Наред с организацията за концерта на 25 октомври се е заел да продуцира някои от най-популярните изпълнения на “Тангра” в нов вариант. Пише и нови песни. Съвсем наскоро Стенли пусна новата си песен “Вчера”, която пак е по текст на Александър Петров. Двамата работят съвместно вече много години - още от времето, в което Стенли беше вокал на “Тангра” и продължават сега, за самостоятелните му проекти. “Той е изключително талантлив и характерен, разпознаваем и това много ми харесва. Щастлив съм, че направихме песента “Вчера” и вярвам, че ще има голям успех”, казва поетът.
За да напише стихове, винаги има някакво вдъхновение, шегува се, че не всички поводи са за разказване. А и не обича да разкрива лични неща. Много пъти са го питали за най-популярната хазайка без каничка кафе от песента “Богатство”. Жената вероятно отдавна е починала и не му се струва коректно да разказва каквото и да било. През смях добавя, че няма как да разкаже и някои
палави случки с “приятелките на песента”,
както наричали фенките, които пътували с музикантите от град на град. Те вече са сериозни дами, със свой живот и вероятно с внучета. А и самият той не обича да се връща към минали истории. По-интересно му е в сегашното време и донякъде в бъдещето. Защото “Утре започва от днес”.
Години наред поетът работи с рок музиканти и твърди, че никак не е трудно. Напротив, винаги е много забавно, защото повечето от тях имат невероятно чувство за хумор. Понякога се случва да промени някой стих за удобство при изпяването, защото в българския език има думи с шипящи съгласни, които са много трудни по време на изпълнение. Обикновено ги избягва, държи певецът да се чувства удобно с думите и мислите, които пише.
Преди да седне пред белия лист, за него е важно да знае за кого ще бъдат стиховете, защото иначе се чувства на тъмно. Категорично отказва предложения от типа: “Дай да направим песента, пък после ще помислим кой да я изпее”. Стиховете му не се получават чак на един дъх, но има песни с много ясна музикална фраза и логика. Такива най-много обича. И обикновено стават наистина добри. Затрудняват го интонационно нелогичните музикални фрази, които приличат на мутиращ момичешки или момчешки глас.
В богатото си творчество има две стихотворения, посветени на дъщеря му. Но си останали така, все не се решава да ги предложи за музика и да се превърнат в песни.
Александър Петров е автор и на емблематичните за прехода парчета “Времето е наше”, “Последен валс” и “Развод ми дай”. Не пише текстовете по поръчка. Просто имал нужда да каже нещо на всички по начина, по който той умее. А именно с песен. В първите години на демокрацията, когато се правеха огромни митинги, хиляди хора пееха в един глас тези песни. “Удоволствие е да осъзнаеш, че си си свършил добре работата. Но аз никога не съм бил суетен и с желание да бъда в светлината на прожекторите”, казва той. Тогава ходи по митингите, но не е много активен. Струвало му се леко еднообразно -
две песни, изказване, няколко клишета. “Сега им казват “опорки”,
отново две песни и пак изказване. А и песните, които бях написал, ги знаех наизуст като всички. По-интересно ми беше да наблюдавам хората. Развълнувани от възможността да направят някой долар или марка, като отидат до Турция и се върнат с претоварен от кожухчета и маратонки автомобил или автобус”, добавя поетът.
Предлагали са му да влезе в политиката, но отказал, без да се замисли. Казали му, че ще бъде на избираемо място, а той дори не знаел какво е това.
В дългогодишната си кариера е имал различни периоди като всеки човек - на спадове и възходи. “Сякаш има някаква цикличност. Като годишни времена е. Както е казал един поет: “Ту скука, ту сполука”. Но това е с всяка професия. Няма абонамент за щастие. Или за успешна песен”, казва Александър Петров. Дори и в най-трудните дни никога не си е помислял да се откаже от това, което е правил цял живот. Първо, защото знае, че е много добър в професията си. И второ, защото нищо друго не може да прави.
Тази година бе изключително успешна за него. Започна с това, че е главен герой в документалната книга на Иван Гарелов “Рокендрол, шпионаж и последен валс”. Много интересен поглед върху факта и гледната точка на Гарелов, че рок музиката пробива Желязната завеса. Съдържа документални материали, има анализ на събитията и студентските вълнения във Франция, Чехословакия, та чак до нас, тук, в ъгъла на континента. Костадин Бонев пък направи 90-минутен документален филм, в който събира песните на Александър Петров и посланията в тях. Отговорността и любовта, с които се отнася към работата си, както, разбира се, и огромният му талант му донесоха тази година и много призове. Поетът бе награден със “Златен век” от Министерството на културата, “Златното перо” от “Кантус фирмус”, бе отличен от Българското национално радио за “открояващи се постижения”. А БГ радио му даде наградата “БГ вдъхновение”. Вероятно скоро Александър Петров ще зарадва почитателите си и с нова стихосбирка, върху която вече работи.
