Директорът на “Армията” Мирослав Пашов
я нарича “българската Ан Хатауей”
Дълга семейна почивка на морето за месец, далеч от работните ангажименти. Такива са плановете на актрисата Гергана Данданова за лятото, преди да получи покана за кастинг за нов сериал. Тя се явява, изиграва 3 сцени и след това очаква обаждане. Никой обаче не я търси. Тъкмо мисли, че не са я одобрили, когато я викат отново на кастинг. И този път резултатът е положителен. Но какво става с плановете за дългата морска ваканция? Дилемата да приеме ролята или да отиде на море е решена от съпруга ѝ - актьора Юлиян Малинов.
“Почнах да се чудя, имаше момент, в който се колебаех, но мъжът ми каза да се съглася, такава възможност не се отказва и наистина се оказа много вълнуваща и интересна героиня”, разказва Гергана Данданова и добре, че не я отказва, защото влиза в главната роля на новия сериал “Клетката”, който се излъчва по Нова телевизия. В него Данданова си партнира с Асен Блатечки, който за първи път е в нетипичен за него образ - играе положителен герой.
Данданова и Блатечки за втори път са заедно на снимачната площадка. При първата им работна среща Гергана му удря шамар. Това, разбира се, е заради сценария на филма “Останалото е пепел”. Лентата разказва за видния български политик, дипломат и финансист Атанас Буров, в чийто образ влиза Блатечки. Данданова има малка роля, като изиграва негова предишна любов. Двамата се срещат в заведение, където Данданова вдига скандал и му удря шамар. За нея работата с Асен Блатечки на терен е много лека и приятна, защото той бил изключително спокоен и не създавал напрежение.
В главните роли в “Клетката” са още Мартин Димитров и Жаклин Дочева. Сюжетът на сериала се заплете още от първия епизод, когато Данданова, в ролята на успешната брокерка Ина, влезе в затвора в опит да спаси дъщеря си от несправедливо обвинение, което също може да я вкара зад решетките. Актрисата харесва своята героиня и според нея си приличат по еднаквата силна обич към децата и близките. “Решителността на двете ни да минем и през огъня заради детето си, но предполагам, че всяка майка е така. Ина ме превъзпита, научи ме да съм още по-силна и смела в определени ситуации. Всяка една ситуация е вярна с моята душевност”, разказва Данданова. Но според нея разликата между нея и Ина е силната амбиция на героинята ѝ. “Аз съм свит човек в това отношение. Не преминавам през трупове, както се казва, за да постигна нещо в кариерата си”, казва актрисата.
Пътят ѝ в актьорската професия започва от Стара Загора. След като завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, я командироват в театъра там. По това време тя вече е семейна и е родила първия си син. Спомените ѝ са, че Стара Загора е много спокоен, чист град, никой за никъде не бърза и не се сопва за нищо. “Веднъж споделих в театъра, че няма кой да се грижи за детето, когато и двамата с мъжа ми сме на репетиции или на представление. Тогава шивачката на театъра - Ванчето, каза: “Аз ще го гледам”. И наистина се грижеше за него, когато ние нямахме възможност. Много ни помогна. Моят син е отгледан 4 години в Стара Загора, а после в София, като се върнахме, казваше “нйе”, разказва с усмивка актрисата. Сега големият ѝ син е на 19 и учи в УНСС, а малкият е много артистичен, но все още му е рано да избере дали ще тръгне по стъпките на родителите си.
Преди категорично да избере актьорската професия, Гергана Данданова харесва журналистиката. Учи в Национално средно общообразователно училище “София” с профил “Издателски дейности и масови комуникации”. Журналистиката ѝ е интересна, защото среща с много хора и е социална професия. “Впечатлена съм от тази работа, изисква концентрация, търпение, определен подход. Като гостувам по разни предавания, първото нещо, което ми хрумва да попитам, е: Как ставате толкова рано за сутрешния блок, говорите и имате енергия?”, разказва актрисата. Тя дори кандидатства тази специалност, но не я приемат, защото “всеки има път, който, колкото и да заобикаляш, в крайна сметка излизаш на правилното място”, както силно вярва Данданова. Колкото и клиширано да звучи, тя е убедена в силата на съдбата. Случвало ѝ се е преди повече от 15 години, когато я канят да играе ролята на Беатриче в постановката “Много шум за нищо” в София. Тогава обаче в Стара Загора я разпределят за друга пиеса. Затова актрисата много се ядосва, че няма да може да играе на столична сцена, и то в образа на Беатриче. Но малко по-късно се оказва, че трябва да я изиграе в театър “Българска армия”, където работи и до днес. Директорът Мирослав Пашов я нарича “българската Ан Хатауей”. Зрителите може да я гледат в най-новите постановки “64”, “Представление и половина”, където всички жени от театъра са на сцената, и “Мизантроп” на Жан-Батист Молиер.
