“Аз в момента съм, да не кажа голяма дума, жив труп. Светльо е тук, той ме взе от болницата. Благодарен съм му - за това, което той прави за мен, не знам как ще му се отблагодаря. Вдига ме от кревата, сваля ме надолу, вдига ми гащите, обува ми ги, води ме до болницата с колата, връща ме. Има затруднения след контузията. Ще се справи с тях, убеден съм. Той е мъж с главно М. При мен нещата наистина са на тежка борба. Изкарах толкова време по болници - на много силни лекарства, инжекции. Дълъг ще е периодът на възстановяване при мен.”
Тази изповед на Велислав Вуцов пред клубната телевизия на футболен клуб “Янтра” (Габрово) потресе не само феновете, но и всички хора, които са съпричастни към болките на обикновените българи.
Някак не беше много очаквано, че
известен човек може да има проблемите, грижите и болките на останалите,
хеле пък Вили Вуцов. Защото, както и да го гледаме, той си е звезда.
Факт е, че малкият Вуцов е известен покрай баща си. Но това невинаги е предимство, понякога е проклятие. Аз познавам и бащата, и сина. Знам колко Иван Вуцов страдаше, че е оставил такова наследство на този си син - Велислав. Защото другият - Руслан, избра друг път - правото, бизнеса...
Иван Вуцов играе в един от най-великите мачове в историята на българския футбол. Баража за класиране на националния отбор за световното през 1966 г. срещу Белгия във Флоренция, спечелен с 2:1
Същия мач, в който Аспарухов вкарва два гола и става после първият футболист, който е обявен и за Спортист на годината.
Вуцов е вероятно единственият българин, който е бил на световно първенство като футболист (1966), треньор (1986) и ръководител (1998, изпълнителен директор). Той е даже не емблема на българския футбол, той е самата история. Аз имах възможността да съм близо до него в един момент от кариерата му, да напиша биографията му, да имам всичко това на адуио, видео и на хартия.
Роден е на 14 декември 1939 година в Габрово, където започва да играе футбол в местния “Чардафон”, по-късно известен като “Янтра”. На 18 години го вземат войник и го пращат в “Ботев” (Пловдив). Живее заедно с известните даже и тогава, но по-късно повече футболисти Христо Илиев-Патрата и Димо Печеников. Именно те го убеждават след уволнението да не се връща в родния град, а да премине в “Левски”.
И той отива. За да стане част от един от най-великите “сини” отбори в историята - онзи, който бие ЦСКА 7:2 и дава основните национали за победата над Белгия с 2:1 във Флоренция, която класира България за втори пореден път на световно първенство.
За съжаление, самото световно първенство в Англия направи Иван Вуцов прочут по неприятен повод. И до днес се смята, че той е автор на най-красивия автогол в историята на световните първенства - при загубата 0:3 от Португалия. След центриране отляво той се хвърля с плонж да избие топката, но я
забива в ъгъла на собствената си врата
При завръщането негови “приятели” подучват по-големия му син Руслан, който тогава е само на 2 години, да го пита на летището: “Тате, що си вкара гола, бе?” Велислав още е на път...
Това на практика е краят на кариерата на Иван Вуцов в националния отбор, но за “Левски” той има още какво да даде. Като например 7:2 срещу ЦСКА, когато е в състава, купата на Съветската армия през 1967 г. или титлата през 1968 г.
Странно, но той първо става управленец, а после треньор, а накрая пак управленец. Правят го шеф на футбола в ДФС “Левски-Спартак”, което е все едно сега да е президент на клуба.
За българския футбол той беше велик човек, надминал времето си. Например, някъде в началото на ХХI век, когато беше изпълнителен директор на БФС, той предложи във всяка една комисия да има по един журналист. Разбира се, това бе прието и аз влязох в дисциплинарната, Томислав Русев от Дарик радио - в спортно-техническата, а Владимир Памуков - в медийната. Никога преди и след това не е имало подобна медийна свобода във футболния съюз.
По принцип Иван Вуцов беше новатор в много области. Навремето му се смееха, че като треньор бил внедрявал “пакетно придвижване”. 20 години по-късно се оказа, че това е тактиката на бъдещето.
Той ми разказваше, че връзвал футболистите с въже и ги карал да тичат така, че въжето винаги да е изпънато. Тоест четиримата защитници да тичат в една линия, четиримата (или колкото са там) халфове да тичат в една линия, а двамата (или колкото са там) нападатели също да тичат в една линия. Сега това е закон във футболната тактика, но тогава на Иван Вуцов му се подиграваха. Излезе даже виц преди световното в Мексико, че пратил националите с помощника си на подготовка преди световното през 1986 г. в Саудитска Арабия. Казал му: Гледах как тренират германците - нареждат едни варели и дриблират между тях. След два дни помощникът му звъни: Вуца, идвай! Варелите ни водят 3:1.
Иван (позволявам си да го наричам така, защото ми е Кръстник, ама истински Кръстник, ако не ме беше кръстил, нямаше да се оженя) имаше уникално чувство за хумор, което малцина оценяваха. Примерно за един национал от “онзи” отбор казваше “той най-добре говори, като мълчи”. И беше прав.
Интересното е, че в началото на кариерата си малкият му син Велислав повтаряше почти едно към едно баща си и като играч, и като треньор, особено като треньор. Бай Иван - повтарям, имам право да го наричам така, много страдаше, че Вили го “тричаха” (не знам дали схващате смисъла на думата тричаха) заради него. Казваше ми: “Вили страда, защото е син на баща си. Аз съм виновен за всичко в българския футбол, а греховете ми трябва да ги плащат децата ми.”
Факт, така беше. Вили не беше лош треньор. Дойде, примерно, в “Левски” в много тежък момент, Наско и Мъри току-що бяха уволнени след приказката, ние тогава пишехме автобиографията му, той ми каза: “Говорихме с Батков Вили да почне след мача с ЦСКА, ама той вика сега, та сега”. Направи 1:1 с почти мъртъв отбор, но после отпадна от “БАТЕ Борисов” и го уволниха. Грозно.
Обикновено, когато говорим или пишем за Вуцови, споменаваме Иван и Вили. Затова трябва да кажем и някоя добра дума за Руслан.
Разумния, рационалния, медиатора, опитващия се да сдобри всички
- и в семейството, че даже и във футбола. Дълги години беше шеф в реномирана фирма вносител на автомобили, сега е застрахователен брокер на фирма “Интоит” ООД, член е на УС на Института по пътна безопасност, преди това е завършил право в СУ “Климент Охридски”.
И стигаме до внуците на Иван Вуцов, разбира си. Забавно е, че единствените, които носят неговото име, нямат нищо общо с футбола. А те са двама - Иван на Руслан живее в Австрия, завърши там икономика и в момента работи като данъчен съветник.
Иван на Велислав пък завърши също икономика, но във Варненския свободен университет и се занимава с частен бизнес.
За да стигнем до футболистите. В момента на устата на всички е Светослав - най-малкият внук на Иван Вуцов. Вратар на “Славия”, един от играчите на “белите”, които най-добре биха се продали, но с определени проблеми именно защото не иска да подпише нов договор.
Брат му Петър е халф в “Янтра”, където пък треньор е баща му Велислав. Като за капак двата отбора се паднаха един срещу друг в първия възможен кръг за купата на България. Таткото е нахъсан, синовете го молят да си гледа здравето.
