Подкрепа, общуване и признаване на индивидуалността на малките са в основата на модела
Около 89,6% от възрастното население по света в някакъв момент от живота си стават родители. И макар повечето от нас да се стремят да бъдат възможно най добри в тази роля, ние често сме объркани и разочаровани от безкрайните предизвикателства на родителството. При това те са различни във всеки етап от израстването на децата. В началото са едни, след това се променят непрестанно. Тъкмо си изработим стратегия, и трябва да я променяме.
Със своя фокус върху щастието, устойчивостта и положителното развитие на младите хора позитивната психология е особено подходяща за дискусиите за ефективното родителство. Появи се дори терминът “позитивно родителство”.
Що е то?
Преди да дадем определение за позитивно родителство, нека направим крачка назад и да видим какво имаме предвид под “родители”. Докато голяма част от изследванията за родителството са фокусирани върху ролята на майките, психосоциалното благополучие на децата се влияе от всички лица, участващи в тяхното възпитание. Това са не само биологичните родители, но и осиновители, приемни родители, самотни, доведени, по-големи братя и сестри и други роднини и близки, които играят значима роля в живота на детето. С други думи, терминът “родител” се използва за лица, чието присъствие оказва влияние върху здравето и благосъстоянието на малките.
Специалисти дефинират положителното родителство като “грижа, овластяване, ненасилствено държание, проява на чувствителност към спецификите и нуждите на детето, зачитане на етапите на неговото развитие, осигуряване на признание, отворена комуникация, емоционална сигурност и топлина, даване на насоки, което включва и определяне на граници, за да се даде възможност за пълно развитие на детето. И, разбира се, безусловна любов”.
В този стил на родителство поведението на възрастния се основава на най-добрия интерес на детето. По този начин то се признава като индивид с пълни права, а родителят има за цел да защитава, насочва и насърчава неговото развитие на всички нива. Чрез обич, сигурност и напътствие той се стреми да изгражда автономността на малкия човек, така че той да може да постигне най-добри резултати във всички различни области на живота си.
Като цяло изследванията показват, че положителното родителство е свързано с различни аспекти на здравословното развитие на детето. Такива резултати не са нито мимолетни, нито временни и ще дават плодове цял живот.
Децата не идват с наръчник, въпреки че родителите често си представят, че те имат такъв. Освен това моделите на родителство, с които са отгледани възрастните, вероятно са остарели, предизвикателствата също са различни, така че е по-добре те да не се връщат към спомените си.
Този модел е изключително различен от авторитарния възпитателен стил, прилаган в предишните поколения, при който родителите очакват послушно и пасивно отношение от децата си. Това обаче не е и разрешителен или небрежен модел. Наистина трябва да има надзор, граници и добре разбрана дисциплина.
Компонентите на положителното родителство
• Топли емоционални връзки между всички членове на семейството.
• Структурирана среда, която предлага подходящи процедури и граници.
• Подходящо стимулиране за повишаване на способностите и уменията на непълнолетните.
• Присъствие, внимание и споделено качествено време.
• Признаване на непълнолетния като пълноправно лице. Неговите мнения, интереси и нужди се чуват и вземат под внимание.
• Повишаване на увереността, самочувствието и сигурността на децата. Това означава, че те се чувстват способни да ръководят собствения си живот и да влияят на околната среда.
• Възпитание, основано на ненасилие. Неподходящото поведение на непълнолетните се коригира чрез последствия, които не ги накърняват и не ги унижават. Например те се насърчават да обмислят и поправят щетите, които са причинили.
Какви са ползите?
Позитивното родителство е от полза преди всичко за непълнолетните. Децата и юношите, възпитавани по начин, който интелигентно съчетава обичта, условията и налагането на граници, израстват, чувствайки се защитени, обичани, приети и способни. За тях е по-лесно да развият добро самочувствие и да могат да поставят интелигентни граници и за другите.
Освен това положителното упражняване на родителството носи ползи за родителите. В края на краищата никой родител не се радва да види дома си превърнат в бойно поле, да преследва децата си да се подчиняват, да влиза в битки за власт с тях или да им налага наказания. Чрез позитивния подход се постигат по-здрави и хармонични семейни отношения, намаляват се конфликтите и се повишава доверието. Защото връзките между родители и деца се укрепват.
Примери за позитивен подход
• При всеки конфликт, проблем или вземане на решение в семейството родителите и децата се срещат, за да поговорят и да намерят заедно най-подходящото решение. В този случай всеки се изслушва с уважение и всяко мнение се взема предвид. Така се постигат споразумения, които са в полза на цялото семейство.
• Родителите се включват в училищния живот на децата си, като се интересуват от техния образователен процес и това, което учат.
• Ако детето направи нещо, което се счита за неприемливо, вместо да прибягва до физическо или психологическо наказание, то се насърчава да поправи причинените щети. Например, ако удари съученик, вместо родителите да го накажат с шамар или да го оставят без видеоигри за една седмица, те го учат да поправя щетите. В този случай това може да включва извинение към другото дете.
• Родителите отделят време за занимания с децата си. Това трябва да е качествено време и да не бъде прекъсвано от други хора или задачи. Целта е да се извършва дейност, която да радва както родителите, така и децата.
Десет съвета за насърчаване на доброто семейство
1. Децата имат право на подходяща грижа и напътствие.
2. Образованието и възпитанието трябва да се основават на познаване, защита и общуване.
3. Привързаността е решаваща, така че трябва да се насърчава и поддържа през цялото време.
4. Привързаността трябва да се показва открито, така че децата да се чувстват обичани.
5. Правилата и границите са важни, тъй като дават на децата структура и сигурност.
6. Децата трябва да участват активно във вземането на семейни решения, за да се чувстват отговорни, но и изслушвани и ценени.
7. Децата трябва да бъдат санкционирани, когато се държат лошо, но не и наказвани.
8. Шамарите, обидите, заплахите и виковете не са нито ефективни, нито адекватни за възпитанието на децата.
9. Конфликтите трябва да се разрешават, без да се прибягва до насилие.
10. За да са добре децата, трябва да са добре и родителите.
