Бъдещият собственик трябва да е сигурен, че може да поеме отговорността и грижите за новия член на семейството
Ако се разходите по улиците и парковете, и имате отношение към животните, със сигурност ще ви направи впечатление, че хората, разхождащи кучета без някаква порода, са значително повече от собствениците на чистокръвни животни. През последните няколко години значително се увеличиха желаещите да осиновят бездомен любимец и да му дадат шанс за по-добър живот. И не става въпрос само за кучета, а и за котки. Нещо повече, сякаш добротата и всеотдайността у много хора се отключиха, защото вземат в домовете си и опашатковци с проблеми и правят всичко възможно мъничетата да оздравеят и да водят пълноценен живот. Без значение дали става въпрос за липсващо краче, генетично заболяване, наложителна тежка операция и т.н. Полагат неимоверни грижи, като за свое дете. И точно това е адекватното и нормално отношение и грижа към домашния любимец, защото той става член на семейството, с който задължително трябва да се съобразяваме, да обгрижваме и обсипваме с любов, която той връща безрезервно и я дава до последния си дъх.
Да осиновиш куче или коте обаче,
не е като да си купиш плюшена играчка от магазина
Това е живо същество, за което бъдещият стопанин не само трябва да е напълно подготвен, но и да е абсолютно сигурен, че може да поеме отговорността да се грижи за любимеца си. Трябва да е наясно, че е възможно да се случват бели, някои животни по-бързо се научават къде може и къде не може да се пишка и ака, при други обаче отнема повече време. Има беладжии, които може да наръфат или надерат мебели, да надъвчат обувки и т.н. С търпение и добро възпитание обаче не е проблем да се създадат желаните навици. За съжаление, не са малко хората, които вземат в дома си животинка и след месец-два решават, че не могат да се справят. И обикновено клетото същество се озовава на улицата.
Именно по тази причина фондациите, приютите и различните организации, които се грижат за бездомни животинки, имат изисквания и правила за търсенето на дом и осиновяването на кучета и котки. “Кучетата и котките, които могат да се осиновят при нас, преминават през лечение във ветеринарната ни клиника, обезпаразитяват се,
кастрират се и се ваксинират,
тогава вече могат да намерят своя нов дом и любящи стопани”, разказват от фондация “Четири лапи”, благодарение на която стотици животинки всяка година получават шанс за достоен живот. Но за да се стигне до желаното осиновяване, са нужни няколко основни неща.
Всяко куче и коте има име и свой профил, в който освен снимки винаги е разказана и неговата история, която в повечето случаи е наистина разтърсваща и човек трудно може да устои на желанието да помогне и да даде дом. Все пак няма как да прибере всички, спира се на едно и тогава трябва да попълни специална анкета. В нея има въпроси за предишен опит с домашни любимци или наличието на такива в момента, за специфики на обитаваното жилище, големината на домакинството - брой членове и колко от тях са деца, както и за плановете за бъдещото отглеждане на любимеца.
“След попълване на анкетата представител на нашия екип - нашият координатор осиновявания, се свързва с бъдещия осиновител по имейл или телефон за още подробности и насрочваме опознавателна среща с животното”, разказват от фондация “Четири лапи”. Разполагат с достатъчно време да се разходят заедно и да поиграят, за да се види дали взаимно си допадат. Всяко животно, което може да бъде осиновено, получава всички необходими ваксини, микрочип и европейски паспорт, а новите му стопани не дължат никакви пари за това.
Едно от най-важните неща, които трябва да се знаят, е, че осиновяването не трябва да бъде прибързано и импулсивно решение, защото ангажиментът, който стопаните поемат за любимеца, е дългосрочен. Освен всекидневните грижи, които трябва да полагат, те трябва да са сигурни, че разполагат и с време, което да отделят за игра и разходка с животинката, кучетата трябва да се извеждат навън поне два пъти дневно. Бъдещият собственик трябва да бъде сигурен, че ще има на кого да остави любимеца си, когато пътува, ако няма възможност да го взема със себе си, или ще може да си позволява да плаща за хотел за домашни животни, в който да го оставя, докато отсъства.
Преди да бъде взет един опашатковец вкъщи,
домът трябва да е пригоден за него
- желателно е да има преградни мрежи на прозорците, особено ако се взема котка, да няма опасни предмети, с които може да се нарани или да ги глътне, ако са по-дребни, да има купички за храна и вода, легло и т.н. Почти винаги има тестов период, в който човекът и животинката имат възможност да живеят заедно, да се напаснат един към друг, да се види дали евентуалният собственик е сигурен, че наистина ще може да полага тези грижи и в бъдеще. И чак тогава се пристъпва към официалното осиновяване, с което вече имате нов член на семейството. Имайте предвид, че е нужно време за адаптацията, опознаването и възпитанието на домашния любимец. За да свикне бързо с начина ви на живот и да ви слуша, е необходимо да отделите повече внимание и време първоначално, така и вие и животинчето ще се чувствате комфортно и с ясни правила, съветват от фондацията. За хора, които никога не са имали животинка вкъщи, липсата на опит налага доста въпроси и нужда от консултации. Добре е винаги да се търси съвет от ветеринар или от хората, които са намерили и са се грижили за кучето или котето, преди да бъде осиновено.
Често се случва хора да приберат в дома си животинка директно от улицата. В тези случаи първото нещо, което трябва да се направи, е да се посети ветеринар, който да направи всички необходими изследвания, обезпаразитяване, ваксини и ако се налага - лечение.
Това са част от кучетата, които вече имат своите стопани.
любимец винаги след
опознавателна среща
Животинките
се чипират,
ваксинират,
обезпаразитяват
и кастрират
преди да отидат
в новия си дом.
СНИМКИ: “ЧЕТИРИ ЛАПИ”/
ОРЛИН НИКОЛОВ
И ХРИСТО
ВЛАДЕВ
