Филмът му “Уроците на Блага” трябва да превземе членовете на Академията в Холивуд
“Уроците на Блага" е българският представител в състезанието за международен пълнометражен филм на 96-ите награди “Оскар” на Американската филмова академия.
Това определено е добра новина!
Разбира се, народът още не е видял филма, неговата премиера в България предстои тази есен, но комисия на Националния филмов център го е гледала и единодушно гласува за лентата на Стефан Командарев.
Останалите кандидати са филмите “Януари”, “Апокалипсис до поискване” и “Случаят “Тесла”.
Комисията е в състав Людмила Дякова – председател, и членове Зорница София, проф. Емилия Стоева, д-р Деян Статулов и Христо Христозов. Да припомним - филмът спечели “Кристален глобус” в Карлови Вари, а актрисата Ели Скорчева взе наградата за най-добра женска роля. Eкуменическото жури награди филма за отстояване на християнските и морални ценности.
Сюжетът на филма е, както се
казва, взет от живия живот
Главната героиня Блага - учителка, наскоро останала вдовица, става жертва на телефонни измамници. Остава без спестяванията си и без грижливо събираните пари за гроба на покойния си съпруг.
Тя разбира, че няма как да си върне откраднатите пари, и когато е на върха на отчаянието си, получава примамливо, но подозрително предложение да работа.
Какво става с почтената и честна Блага и как се развива животът и след това предложение, ще видим във филма.
В главната роля е Ели Скорчева. През 1980 г. тя стана известна с участието си в сериала “Адаптация” и във филмите “Търновската царица”, “Ева на третия етаж”, “Мадам Бовари от Сливен” и “Дефицит”. После изчезна от екрана и от театралната сцена.
През тези почти 30 години тя се грижи за тежко болните си родители. Работи като маркетингов директор на застрахователна компания, занимава се с пиар и имидж мейкинг, била е офис мениджър, както и счетоводител и касиер на строителна фирма.
Мъчно й е за киното, но отказва да се снима във филми, сценариите на които не са интересни и не я впечатляват.
Преди малко повече от година самата Съдба решава да вземе нещата в свои ръце. Праща актрисата да разхожда кучето си в един парк, където разхожда своето куче Александър Косев - режисьор и продуцент. Той я разпознава, започват лафче, става дума за кино и той я пита би ли се върнала в него. Да, но само в стойностен проект.
Косев разказва за срещата си на Стефан Командарев, който пък й праща сценария. Тя го изчита на един дъх. Обажда му се и казва “Да! Не “да”, искам, настоявам. 100 пъти “да”!
Стефан Командарев е най-успелият български режисьор сред талантливото поколение филмови творци през последните 10-15 години. Той е и сценарист и продуцент, член е на Европейската филмова академия.
Стефан е единственият български режисьор атакувал два пъти крепостта “Оскар”. С филма си “Съдилището” стига до топ 15, със “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” - до топ 9. С него печели и 35 международни награди. А със “Съдилището” - 12 награди, включително и “Златна роза”.
“В кръг” през 2019 г. е с премиера на МФФ в Сараево, носител е на 8 награди. Премиерата на “Посоки” през 2017 г., е в “Особен поглед” на МФФ - Кан, отличен е с 12 награди на международни фестивали. Сега “Уроците на Блага” е в официалната конкурсна програма на МФФ в Солун 2023 - Balkan Survey.
Командарев е автор и на няколко много силни документални филма - “Ненужен герой”, “Градът на жените баданте”, “Живот от живота” и др.
Стефан е нашият гид
в лабиринта на мечтата,
наречена “Оскар”:
Като начало има две важни условия. Първото е да се снимат много български филми. Тогава ще има по-силна конкуренция и повече качествени ленти. Второто е определен процент от тези филми да бъдат заснети от млади режисьори. Така кинематографията ни се обновява със свежа кръв. А това действа положително и тонизиращо на всички участници в производствения филмов процес.
Във Франция например държавата финансира около 150 филма годишно. Традицията е една трета от тези филми да са на режисьори дебютанти.
Сега да си представим, че български режисьор прави филм шедьовър, печели много награди от световни кинофестивали и избран от НФЦ, застава пред портите на Академията за киноискуство и наука в Лос Анджелис. За да се отворят тези порти, трябват пари. Много пари за реклама на филма и показването му пред членовете на Академията, които са между 5000 и 6000 души.
Рекламният бюджет тръгва от 50-60 хиляди долара нагоре. Почти половината отиват за агенцията, която ще прави рекламата на филма. Когато бяхме със “Съдилището”, филмът на Звягинцев “Левиатан” беше руският кандидат за чуждестранен “Оскар”. И въпреки че той се смята за опозиция на Путин и властта - същата тази власт му дала за рекламна кампания един милион долара.
Какво фактически означава да си българското предложение за “Оскар”? Имаш една прожекция, която можем да наречем казионна (официална), която ти се полага по регламент в Академията, но нямаш право да присъстваш на нея.
Членовете са между 5 и 6 хиляди. На тази прожекция ще дойдат примерно 200 човека. Огромният смисъл на финансите, които се влагат, е с тях да накараш, да дадеш шанс, да предизвикаш интерес и да дадеш възможност на останалите членове да видят филма.
Основно парите, които са за кампанията, отиват за купуване на допълнителни прожекции. Наемане на зали, плащане за някакъв малък кетъринг, плащане на паркинга пред залата, защото те няма да дойдат, ако трябва да си платят паркинга. Ние имахме прожекции, които струваха по 1000, по 8000, по 10 000 долара.
Лос Анджелис е огромен и ако правиш прожекцията в единия му край, за да дойде - това са три часа шофиране. Ония от другия край няма да дойдат. Трябва да направиш прожекция в Малибу, защото много от членовете на Академията живеят там. Трябва да направиш прожекции в колкото се може повече райони на Лос Анджелис.
Филмите с големи бюджети правеха по 20, 30 прожекции. За “Съдилището” ние се гордеехме с 6 прожекции. Те трябва да са приятни, да са интересни, да има поне по чаша вино.
Част от парите от бюджета отиват за рекламните карета и страници в “Холивуд рипорт” и другите големи списания и сайтове за кино. Но там половин страница струва “майка си и баща си”.
С какво можем да впечатлим академиците? Като разказваме наши, български истории - искрени, човешки, по начин, който вълнува както българския зрител, така и китайския, и американския. Директорът на Кан ми каза по повод филма “Посоки”: “Шест истории в шест таксита в София. Но тези истории могат да се случат във всеки европейски град”.
Държавата трябва да вземе стратегическо решение. Дали тя има интерес от развитието на духовност и култура у това население, или няма. Самият факт, че България е държавата с най-ниския процент от брутния вътрешен продукт за култура, е показателен.
Очевидно е, че културата не е приоритет, не е любимо дете на властта.
