Младата актриса се явява на кастинг за
друга роля, но я вземат за главната във
филмовата поредица за брокери на имоти
Младата актриса с централна роля в сериала “София вкъщи” се съгласи да се срещнем в кафе-ресторанта на Сатиричния театър. Като видя допотопното ми диктофонче, Владинелла се развесели и призна, че като малка умирала да развива касетките на майка си и баща си - журналисти от радиото, за да види какво има на края на лентите.
Владинелла Кацарска е родена в София. Завършила е 18-о училище “Гладстон” и след посещаване на школата на Башар Рахал влиза в НАТФИЗ в класа на проф. Пенко Господинов. Дипломира се преди две години. Има наградата “Икар” за дебют за ролята си в постановката “Косвени щети” на режисьорката Максима Боева.
- Влади, кой те запали по театъра, че да кандидатстваш в НАТФИЗ?
- Леля ми е актриса, вуйчо ми Костадин Бандутов е режисьор във Варна. Но главните виновници са родителите ми, които винаги са ме подкрепяли.
- На какво те научи НАТФИЗ?
- На много неща, но главното е как да преодолявам егото си и как да не съм суетен артист. Защото в академията много често ти казват “Не!”. И ако не ти казват “Браво!”, това не означава, че не си добър, а че имаш още много работа. И аз така го приемам до ден днешен – ако някой ми каже, че в нещо не съм добра, това означава, че ми предстои още много работа.
- Какво означава един артист да има голямо его?
- Това означава постоянно да мислиш за себе си, а не за образа, който изграждаш. Не е лошо един артист да има самочувствие, но много лошо е да има его.
- Четох, че обичаш да свириш на укулеле. Какво е това?
- Продължавам да свиря. Стефан Данаилов беше го описал като малка китарка, макар че не е. Но на приемните изпити ме запомниха като момичето с малката китарка. Аз съм много щастлива, че проф. Пенко Господинов ме взе в неговия клас. Научих много неща от него. Понеже бяхме първият му клас в НАТФИЗ, бяхме много нахъсани да се покажем! Както и той към нас. Получи се много добро партньорство.
- На кастинга за сериала “София вкъщи” ти се явяваш с идеята за друга роля, тази на нейната приятелка Боби. Какво стана?
- Исках тази роля, Боби ми беше по-приятна като човек. Тя е стереотипно по-луда, припознавах се в нея. Записах видео, в което подавах репликите от София, а играх ролята на Боби. Когато ме извикаха на кастинг, мислех, че е за ролята на Боби. Кастингът беше нормален разговор с двамата режисьори и продуцента. Говорех за себе си. Казаха ми, че не ме виждат като Боби, и аз си помислих, че съм се провалила. Обаче те ми казаха, че искат да ме вземат в ролята на София. В главата ми мислите станаха на права линия. Сега познати ме убеждават, че виждат много от София у мен.
- Изглеждаш добросърдечна и отзивчива като нея.
- Смятам, че съм доста по-предпазлива.
- Коя зодия си?
- Близнаци с асцендент Козирог.
- Четох, че обичаш да караш ролкови кънки. Къде караш?
- В Южния парк.
- Защо пушиш, родителите ти не ти ли се карат?
- Приятно ми е да пуша. Мисля, че така печеля повече лично време. Защото, ако видиш един човек, който обикновено не пуши, да пали цигара, гледаш много-много да не го закачаш.
- Не ти ли се струва, че София е премного пасивна? На другите персонажи непрекъснато се случват разни случки, а тя нищо не предприема по собствена инициатива и трябва само да реагира на чуждите намерения спрямо нея.
- Не съм съгласна! На другите хора нещата се случват с тях, а на София – на нея. Тя няма друг избор, освен да реагира. Защото, каквото и да предприеме, се намира непрекъснато в нова за нея ситуация. До края на сериала няма какво да предприема, защото няма на каква база.
- Ти сега знаеш ли повече за деловия свят?
- Не! Толкова ми е чужд! Макар че имам приятели брокери, които ми казват, че сериалът много добре е пресъздал какво е брокерският свят. На мен историята с брокерите ми се струва страшна измислица. Как така убеждаваш един човек да си купи нещо толкова огромно единствено на базата на думи? Откъде накъде! А изведнъж се оказа точно така! Седиш си в офис, а търгуваш с помощта на книжа. Стори ми се като една много странна актьорска манипулация. Защото брокерите присъстват от името на фирмата, а актьорът присъства от името на персонажа.
- Имаш ли любимо място?
- Имам си едно местенце, не съм сигурна дали наистина съществува, или съм го измислила. Някъде е на морето – една пещера, която е изцяло с розов кварц. Не знам дали не е спомен, но е сигурно, че не е от сега.
- Къде почиваш на морето?
- Зависи, където ме тегли душата. В последните години - в Созопол, въпреки че вече не ми се ходи там.
- Какво дължиш на рождената си дата?
- Всичко! Много ме интересува нумерологията. Родена съм на 16-и. Едно плюс шест е седем. Всичко в живота ми е било някак си ръководено от седмицата.
- Преживявала ли си любовно разочарование?
- Да, три пъти!
- И на какво те научиха?
- Не станах по-мъдра, но по-научена на определени неща.
- По отношение на една актриса какво означава това?
- Най-важното е, че трябва да намериш какво ти е интересно в онова, което ти предлагат. Досега имах привилегията да играя в неща, които ми бяха изключително интересни. Изведнъж този сериал ми се стовари на главата, ние получавахме епизодите един по един и не знаехме какво ще се случи по-нататък. И се стремях да си намирам вратички, така че да не забивам София в нещо конкретно, защото в следващия епизод можеше да се случи нещо тотално различно. Другото ми усилие беше да я оправдавам, когато не ми се харесваше как действа.
- Така разсъждаваш, защото все още си много честна в професията.
- Надявам се така да остана! Аз пък напук такава ще остана!
- Опитният актьор поставя капани, за да заблуждава другите.
- Опитен не означава добър.
- Вярно е! Какъв театър обичаш?
- Честен! Спектакълът, който напоследък много ме докосна, беше във Военния театър – “Хотел между тоя и оня свят”. До него гледах тип Брехтов театър – дайте тук да се отчуждим, дайте тук да поговорим на публиката, хайде тук да направим една експресия. Тези хора откровено ме лъжат! Случват се разни емоционални неща на героите, а актьорът се обръща настрани и заявява: “Аз тук толкова много плаках!”. Има постановки, в които това върви, но не се прави във всички! Много се обидих, когато колеги казваха, че “Хотел между тоя и оня свят” е наивен театър. Ами театърът поначало трябва да е наивен.
- Кажи ми според теб съществува ли всеотдайна, безкористна, дълготрайна любов?
- Гледайки родителите ми, да! Имам привилегията моите родители да се обичат много и каквото да се случва, да са двамата срещу света. Благодарение на тях вярвам.
- Празнуват ли семейни юбилеи?
- Да, само ние от семейството. Свикнали сме да празнуваме само в семеен кръг.
- Имаш ли верни приятели?
- Да, трима.
- Останали от трите ти любовни разочарования?
- Не, останали въпреки тях!
- Имаш ли кумири в света на артистите?
- Гледам да нямам кумири, защото ако идеализираш един човек, той престава да е човек, превръща се в твоя представа за него. Предпочитам да гледам на артистите като на хора. Но има една световна актриса, на която се възхищавам - Татяна Лолова!
- Какво ще правиш оттук нататък? Ще пробваш ли да влезеш в някоя театрална трупа?
- Не ми се работи на щат в театър. Но ако ми се удаде такава възможност, може и да приема, защото не знам какво е да си на щат. Зависи!
- Какви книги харесваш?
- От рода на “Парфюмът” и “Повелителят на мухите”.
- Какво би си пожелала?
- Да съм винаги щастлива!
