През 2017 г. воденият от проф. Николай Овчаров екип от археолозите попадат на поредната изненада, която поднася великият скален град Перперикон. Това е уникален изсечен в скалите резервоар за питейна вода. Той е подобен на грандиозната цистерна в Акропола на града, събирала повече от половин милион литра вода. Забележителното архитектурно съоръжение се намира в проучвания през последните години Южен квартал на Перперикон. Тогава поради липса на средства проучванията не могат да бъдат завършени, но през 2023 г. това се случи при реализацията на големия проект за консервация и реставрация на стойност над 8 милиона лева по важната европейска програма „Региони в растеж“. Вече може твърдо да се каже, че не става дума само за огромна цистерна за вода, но и за античен римски храм, посветен на водата (нимфеум). С размерите си това е най-голямото подобно култово съоръжение в Родопите.
Новооткритият храм се датира във II-III в. от новата ера и показва невероятните умения на древните строители. Намира на входа на Южния квартал, откъдето е минавал основният път за Перперикон, който е водел от града към минаващата по крайбрежието на Егейско море прочута „магистрала“ Виа Егнация, водела от Рим към Константинопол. Ще припомня на читателите, че пътят към Перперикон е достигал до Южната порта на Акропола, фланкирана от две яки четириъгълни кули. От едната страна на неговото трасе се е развивал обширен некропол от монументални каменни мавзолеи на богатите граждани на града от римския период, а от другата след приемането на християнството през V в. е изградена най-голямата известна до момента базилика в Родопите.
Храмът на водата е бил първото нещо от Перперикон, което виждали пристигащите в града пътници през древността. От три страни грандиозната цистерна от Южния квартал е издялана в скалите, а от изток е бил изграден масивен зид от квадрови блокове. На лицевата страна е била оформена представителна чешма с бронзови чучури, може би с формата на животински и човешки глави, а вероятно е имало и фонтан със водоскок. Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е помещавал същинският храм, в който са почитани водните божества – нимфите. Всички тези детайли на новооткритото светилище са се намирали в общ архитектурен комплекс с колонади и богата украса от профилирани корнизи. Забележителна е сложната система от издълбани с невероятно прецизност канали в скалата. Отводняването е ставало чрез издялан с невероятно умение на каменоделците главен отточен канал. Той е на две нива, като е покрит с плътни каменни плочи. Към него съществува цяла система от по-малки канали, преливници и водостоци.
Но какво представляват в световен мащаб тези интересни архитектурни съоръжения? Нимфеумите са антични светилища, посветени на водните божества - нимфите. Обикновено били строени при източници на вода или резервоари за питейна вода - (на древногръцки - κρηνη). Римляните пък ги наричали с името „лутериум“ (от латинското luteris - басейн за измиване).
В древна Гърция светилищата на нимфите, които са божества на природните сили, се намирали в горички и скрити в планините пещери. Но тъй като древногръцките нимфи покровителствали не само природните явления, но и човешките дела, храмовете им често се доближавали по смисъл до вълшебните извори, описани в митовете. Такъв бил например Хипокрен (на гръцки – „Конски извор“) - свещеният извор на поетично вдъхновение на върха на планината Хеликон в Беотия, възникнал според мита от копитото на крилатия кон Пегас. Същата роля изиграл и Касталийският извор на легендарната планина Парнас.
В елинистическата и римската епоха на горските и езерните нимфи се посвещавали малки сгради над водоизточниците - едикули, стели, мраморни чешми, фиали и басейни. Понякога стената или входът били украсявани с ниша със статуя на нимфата, фонтан и фиала. През I-II в. от н. е. в къщите на римските патриции и в помпейските вили са построени отделни стаи с фонтани, наричани още нимфеуми. Чешмата давала прохлада в горещите летни дни, а малък олтар служел за жертвоприношения на домашните богове - лари и пенати.
Пак през римската епоха нимфеумите вече се строят под формата на квадратни или кръгли сгради с колони, понякога на няколко етажа, или сграда тип „толос“, по-късно стилизирана като естествена пещера. Например в Поцуоли близо до Неапол са запазени руините на Нимфеума на богинята Диана, от който е останала само кръглата основа и част от възвишението.
Все по-често в древния Рим „нимфеуми“ започват да наричат масивни архитектурни съоръжения, които украсяват водоизточниците, както и градски сгради с големи резервоари с вода за битови нужди в тях. Често те били украсени с изображения на нимфи или алегорични статуи. Запазени са редица останки от автентични древни нимфеуми, открити при археологически разкопки, по-специално в Мала Азия и Близкия изток, който преди това е бил част от сферата на елинистическото и римското влияние. Най-известни са храмовете в Хиерапол и Сиде в днешна Турция.
Нимфеум бил изключителният паметник на древната архитектура Septizonium (латински Septizonium, от латински septem - седем и латински zona - пояс, рамкиране) - монументална структура в Рим в подножието на Палатинския хълм, построена през 203 г. от император Септимий Север. Сградата е била на седем етажа с ниши и редове от колони, украсена богато с мрамор и статуи. Нимфеумът е напълно разрушен по заповед на папа Сикст V през 1588-1589 г., а строителният материал е използван за нови сгради, включително за Сикстинската капела и базиликата Санта Мария Маджоре. От сградата са оцелели само останки от основите и няколко скици, направени през Ренесанса.
Интересно е, че в раннохристиянската епоха античните нимфеуми са използвани за кръщелни (баптистерии). Така през Средновековието древните извори и резервоари често са превръщани в „Свети кладенци“ (на латински: Sacrum Puteus), понякога с фонтан в центъра и с балдахин - цибориум, разположен в средата на атриума или двора на християнския манастир. Такъв резервоар символично се тълкувал като източник на вечен живот, който се дава чрез вяра в Христос. Близък средновековен паметник, макар и с различна функция и композиция, е „Кладенецът на предците“ или „Кладенецът на Мойсей“, работата на фламандския скулптор Клаус Слутер, направена за картузианския манастир Чанмол близо до Дижон, Франция.
Новооткритият нимфеум на Перперикон хвърля нова светлина върху този интересен вид антични култови паметници. Досега най-известният нимфеум от българските земи е този при хасковското село Каснаково. Това е старо тракийско езическо светилище на Афродита и нимфите. Представлява полукръгла площадка с аязмо и лечебна вода. Днес местността е известна като „Гяур бунар“. Нимфеумът е построен в края на II в. от ветеран в римската армия от тракийски произход.
Ако нимфеумът при Каснаково е класически пример за светилище в природна среда, то откритият в Хисаря, древния Диоклецианапол, е от градски тип. По-късно той е включен в архитектурната структура на големите обществени бани (терми). Храмът на водата на Перперикон има специфичен облик, продиктуван от вместването му в градската среда. Сам по себе си той е уникален и без аналог в световната археология.
