С тази сграда, замислена като врата към София, през която се вижда небето,
94-годишният днес архитект влиза в историята на съвременното изкуство у нас
Архитектурата е изкуство на радостта от живота.
Заради това свое разбиране Лозан Лозанов - един от най-добрите ни съвременни архитекти, създава много приятелства, а и има много ученици и последователи. Приятелствата са именно покрай работата – за да построи къща, трябва добре да познава живота на обитателите ѝ, онова, което ги радва. А учениците идват сами през годините в ателието му, за да “откраднат” занаят от 94-годишния днес Лозанов, който е сред ярките модернисти в това изкуство.
Първият му значим проект, с който влиза в историята на съвременната архитектура, е хотел “Плиска”. Когато го създава, сградата е доста в края на града и е мислена като врата към София – бяла рамка, през която сякаш се вижда небето заради синята фасада. Така хотелът се превръща в един от характерните образци на модернистичните търсения, появили се след т.нар. сталински барок (големите сгради на Партийния дом, ЦУМ и пр.) и след “размразяването” в културата ни.
Впрочем навремето се оказало доста трудно да намерят подходящ материал за фасадата. Днес подобен проблем изглежда почти невероятен в изобилието от окачени и стъклени фасади във всякакви цветове. Тогава обаче
облепили хотела отвън с купени от Румъния сини плочки за баня,
за да издържат на влага. С тази керамика създават идеята за вход към София и илюзията за празна рамка.
По-късно Лозанов прави реконструкция с новите материали и така успява докрай да възпроизведе замисления образ, който и до днес остава в паметта на града.
При последния ремонт на сградата този замисъл се е позагубил, защото инвеститорите вече не се съобразяват много с мнението на архитекта, а все повече взимат решенията сами. Факт е, че новият фасон на сградата не стои лошо в съвременната среда, но навремето е бил абсолютно отличаващ се. Така хотел “Плиска” остава като първата сграда на Лозанов, която се помни.
После той започва да работи заедно с арх. Богдан Томалевски. Двамата са един от типичните тандеми в българската архитектура, както техните учители. Те са повлияни от Цолов и Васильов - едни от най-известните архитекти от предишното поколение, проектирали сградите на БНБ, на военното министерство, на Народната библиотека и много други, които и досега дават облика на София.
Лозанов и Томалевски наследяват нещо от техния стил на работа и заедно създават външното министерство, Дома на профсъюзите, сградата на ул. “Позитано”, в която сега се помещава БСП. Също така вила “Калина”, която днес се обитава от президента на републиката.
За да вдигнат 19-етажния Дом на профсъюзите, в който от години е централата на КНСБ, двамата използват съвсем нова за времето си технология. Строителството е по метода пакетно-повдигани плочи, които се отливат на терена и се подреждат една след друга от горе надолу.
Една изумителна история е белязала строежа на високата сграда още в началото му. Бил изграден само най-горният етаж, от който надолу трябва да се положат плочите, и отдалече скелето приличало на гъба. През нощта там на върха стоял пазач, но не щеш ли, става вранчанското земетресение.
Докато слезе на земята, младият пазач бил напълно побелял
Не вярвал, че конзолата ще издържи. Заради новаторското инженерно решение обаче нищо не се случило с нея.
Впрочем тази сграда е частично реализирана, защото е трябвало да бъде от две тела. Въпреки това и днес тя продължава да е сред най-внушителните в София.
Арх. Лозанов и арх. Томалевски създават сградите си след спечелени конкурси. Работата в тези професионални състезания всъщност била голям купон заради любовта им към архитектурата, която те приемали като празник.
Обикновено проектират нощем, тъй като през деня - от 8 до 5, са в проектантската си организация “Софпроект”. Извънредният труд по конкурсите бил за собствена творческа реализация и мотивация. Често работели в ателието на Лозанов в семейната му къща във Връбница. Още повече че с Томалевски, известен като артист и бохем, били и големи приятели.
Двамата винаги са били безпартийни и без административна кариера. След 1989 г. канят Лозанов за главен архитект на София, както и за разни други постове, но той все се е пазил от подобни назначения.
Архитектско семейство
- така с респект приятелите говорят за Лозанов и съпругата му Олга Станева, тъй като и двамата са отдадени на професията и я признават за голямата си любов.
В един дълъг период след 1989 г. се включват в строителния бум на Банско. Така там се появява хотел “Перун”, както и отделни къщи, все по проект на архитекта. Лозанов създава също комплекса “Катарино”, който е близо до Разлог. За него получава голямата награда в конкурса за сграда на годината през 2005 г.
След това го канят да проектира и къщите в голфклуб “Пирин”. Прави ги от дърво и стъкло, отворени към планината. Толкова се харесват, че техният брой и до ден днешен нараства, като възпроизвеждат все неговия проект.
И докато семейството е там, цяло Банско познава архитекта, а в механите го посрещат с любимите му песни, изпълнявани от местните оркестри.
По-важното е, че напредничавите му идеи променят нещо в облика на тамошната архитектура. Тя е битов тип от тъмно дърво, както са старите къщи. Докато Лозанов вкарва светло дърво, стъкло и метал – инокс, и така включва модерни елементи в традицията на българската архитектура, на която много държи.
Важна част от неговата биография е църквата на Ванга в Рупите
Тя е била много важна и за самата Ванга като жест към Българската православна църква. За да могат духовниците да преодолеят подозренията, които винаги са имали към гадателите, и да я приемат като истинска християнка. Подобна задача никак не била лесна именно заради тези сложни отношения на Ванга с църквата. Но пък се ражда храм със съвременно внушение, който в същото време пази характеристики на класическата византийска църковна архитектура.
За Лозанов всяка сграда трябва да е съобразена с мястото. Архитектурата не бива да е агресивна намеса в средата, а обратно - да ѝ се подчинява и да я развива. Той не обича и екстравагантностите. Най-важното за него е архитектурата да носи удоволствие и да се чувстват добре тези, които обитават сградите.
Затова и еднофамилните къщи, които е проектирал, сякаш са портрети на собствениците им. Това е резултат именно от приятелствата му с хората, за които строи къща, от това, че ги е усетил, влязъл е в начина им на живот и мислене.
Така навремето прави своеобразна къща библиотека за писателя Станислав Стратиев.
Съвсем различно изглежда и домът на покойния вече художник Стоян Цанев, също приятел на Лозанов. Пространството, което те посреща там, е едновременно фамилна къща, ателие и галерия. По-скоро си в артистична, отколкото в битова среда, но достатъчно уютна, за да се чувстваш у дома си. Затова и Цанев много пъти е разказвал, че къщата му е като излята по него.
Лозанов е много ларж към колегите си и рядко си позволява да е твърде критичен към работата им. Напоследък обаче наблюдава как архитектурата се комерсиализира и пренебрегва естетическото въздействие в полза на инвеститорския интерес. Така тя губи качествата си на изкуство.
Не му харесва и това, че архитектурата е станала конфекция - едни и същи схеми непрестанно се повтарят. По думите му градът сам трябва да диктува архитектурата си и собственото си развитие, без външни агресивни намеси.
Впрочем така създава и дома си във Връбница, където всяко нещо се е появявало и е получавало облик във връзка с моментната ситуация във фамилията. Постепенно къщата му се разширява, за да побере семействата на сина му Георги Лозанов – известния медиен експерт, и на дъщеря му – пиара Олга Лозанова.
А иначе всичко започва от един обор, който се превръща в ателие. Тогава взимат кравите на баща му за ТКЗС-то и той с добронамерена ирония казва:
“Взеха ми кравите и дойдоха архитектите”
Да, но пък оборът се превръща в ателието, в което арх. Лозанов изработва заедно с колегите немалко от проектите за конкурсите, в които е участвал. На практика има над 100 реализирани проекта в кариерата си. Заради приноса му в развитието на културата, изкуството, образованието и науката през 2020 година е удостоен с орден “Св. св. Кирил и Методий първа степен”. А преди две години Камарата на архитектите у нас за първи път в 30-годишната си история му връчи награда за цялостно творчество с признанието, че задава критериите за стойностна архитектура. С признание за цялостното му творчество е удостоен и от Министерството на културата.
Най-ценната му награда обаче са младите архитекти, продължили да го посещават във връбнишкото ателие точно както навремето са идвали при него в “Софпроект”, за да специализират и да се докоснат до знанията и таланта му. Така Лозанов създава своеобразна школа, след като немалко от известните архитекти днес са негови ученици или поне им е дал начален път.
