Мислете за достойнството на учителите! Ученикът да те плюе и ти да не можеш да му кажеш нищо, защото баща му ще дойде?!
- Г-н Сърменов, дали Народното събрание не иззема работата на Сатиричния театър? През последните 3 години наблюдаваме един дълъг комедиен спектакъл в парламента. Защо се стигна дотук - да гледаме сатирични сюжети не само в театъра, но и в управлението на държавата?
- За да могат хората да кажат: “Е, не, стига вече. Ясно е, че парламентарната демокрация не върви, дайте да сменим модела”. Това е целта. Ние си живяхме много добре през 2019 г., нямахме никакви проблеми и го казвам съвсем отговорно. Аз съм директор на държавно предприятие, имам отношение и към частния бизнес. Имахме правила, логика, нещата си вървяха, въпреки че идеален вариант няма.
След това излязоха едни хора и почнаха да ровят по жълтите павета с пръчки и изведнъж се оказа, че те са тези, които решават съдбата на България. Не са те, както видяхме. Но обществото се раздели. Влязохме в тази въртележка, която на тях им беше много удобна. Манипулация на изборите. Машините например. Трябва да си доста слабоумен, за да не разбереш за какво става въпрос. Колко държави в света са с машини и кои? Това също е важно. Въпросният Мадуро. Ясно е какво иска да се направи там.
Да не забравяме, че когато дойдоха първите правителства на Радев, първото и най-неотложно нещо беше да се смени Централната избирателна комисия (ЦИК). Всичко друго беше окей, но това трябваше веднага да се случи. И се започна. Пределно прозрачно и ясно е за мен. Обаче здравите сили някак си успяха да прогледнат, че бъдещето е повече от ясно.
- Компромисен вариант за правителство ли е ротационният модел - 9 месеца един премиер, 9 - друг? Или отново се опитват да се надхитрят един друг?
- Това е възможно най-разумният вариант да се измъкнем от клещите на задаващата се президентска република. Демокрацията трябва да бъде спасена и това е единственият шанс. Парламентарната демокрация е нещо, което ни прави част от Европа и от света. В мига, в който това не се случи, ние отиваме там, където бяхме преди 35 г. Аз лично искрено се надявам да се случат нещата, защото нямаме друг шанс. Всичко досега беше направено да се покаже как парламентарната демокрация е изчерпала цялата си логика. Надявам се, че това, което се случва в момента, е някакъв вид проглеждане от всички.
- Смятате ли, че доверието, което народът гласува на политиците, отново остана неоправдано?
- Между другото, това беше и целта - да останат разочаровани. Не е възможно така да се отнасяш с културата. На всичкото отгоре тези хора намалиха в бюджета процентите за култура. Ние нямахме никакво поле за развитие. Аз не казвам кой е добър и кой е лош. Но виждам факти. Ние не се развиваме, което е най-лошото.
Добре, че върнаха тази част от хартиената бюлетина, защото иначе съвсем щяхме да бъдем в ръцете на манипулацията. Машините се манипулират преди вота, а не след това. Затова още на първите избори се получи такава разлика. В началото ГЕРБ водеха с около 10%. Нямаше една познала социологическа агенция, което е за първи път в историята и никой не го коментира. В последните два часа резултатите се промениха. Всичко е ясно и прозрачно. Най-вероятно няма нищо лошо, но това не е системата, по която ние трябва да се развиваме в Европа. Тя изисква нещо друго от нас. Мисля, че единственият ни път е към Европа, а не към Съветския съюз.
- Ако правителството не се задържи дълго и се наложи отново да ходим на избори, ще гласувате ли?
- Аз винаги съм гласувал. Повече ме притеснява, че те успяха да демотивират хората в България. Да ги накарат наистина да повярват, че това е една безсмислица. Създадоха усещане у младите, в чийто разум дълбоко се съмнявам, че това е една мръсна игра. Защото това също е психологически модел за развитие на манипулация. Това е нечестна игра и тя въобще не бива да е в центъра на интересите или заниманията на младите.
Човек трябва да носи отговорност за бъдещето още в мига, в който стане на 18 години. Забранил съм да наричат студентите ми “децата”. Какви деца? Те гласуват и трябва да са наясно с това какво и как се случва. И това е част от задължението на нашето общество - да създадем поколение, което да е наясно със случващото се. Но ние, както виждаме, даваме възможност такива същества да създават средата, в която младите да растат.
Затова са и тези неща, които виждаме с абитуриентските балове. Аз живея до “Св. Александър Невски”. Такава свинщина е това и никой не поема отговорност. Никой не казва: “Чакайте малко, дотук бяхме. Край вече, такова нещо не бива”. Угажда се на тоя, угажда се на оня. Винаги някакви политически причини, много дребно играят.
Проблемът с катастрофите например. Сега щели да се увеличат полицаите, камерите, колите. Трябва да се смени законът, да се влезе в училищата, да се преподава, да се повиши образователната активност в тази посока. Представете си в какъв свят живеем.
Онзиден случайно видях по телевизията репортаж за матурите. Купуват се и се продават отговори, изнася се информация и никой нищо не прави по въпроса. Ние имаме голям проблем с правосъдието. Прокуратурата не знам дали е проблем. Но правосъдието е страшно, там е голямата мъка.
- В тази връзка имаше много противоречия около инцидента с главния прокурор. Едни го намират за театрална постановка, други за съвсем реален опит за убийство. А според вас?
- Не съм бил там, не съм специалист, не мога да кажа. Вярвам на този човек, винаги съм го харесвал. Смятам, че позицията му и начинът, по който той се държеше, са за респект. Това, че в момента се случва нещо, е политическа игра. Сигурно има някаква логика, но даже не полагам усилия да я разбера. Не съм от тези, които са против него. Смятам, че той е наистина достоен човек, който започна да се бърка там, където на много хора не им беше приятно. И отидоха в разни далечни и по-близки страни да се опъват на плажа в буквалния и преносния смисъл на думата.
- Ако си представим, че НС е театър, депутатите са актьори, а народът е публиката, какъв е най-добрият възможен сценарий, за да получат аплауз, а не да бъдат освиркани?
- Да работят за държавата и представлението да го правят за публиката. Това е единственото. Важно е да си сменят приоритетите. Не да обслужват интереси, не да печелят пари, защото то е ясно, че или от Съветския съюз, или от Дубай, или от Сърбия текат едни потоци. Мислят си, че се крият, че е много завоалирано и че никой не разбира. Да опростачим народа, ще му смъкнем нивото и вече ще си правим с него всичко. Но все пак има и мислещи хора.
Има няколко приоритетни зони - здравеопазване, култура, образование. Но като обявяват правителството, министърът на културата - последен. Не казвам, че културата трябва да бъде първа, но трябва да ти е приоритет. Защото на базата на нея всички тези изродщини, които виждаме по пътищата и не само, няма да ги има. Видяхме, че нещата не се свеждат само до това да вдигнеш заплатите на учителите. Трябва да им вдигнеш самочувствието и достойнството. А това не става само със заплатите. Достойнството на учителите се вдига с начина, по който те се позиционират в обществото. Начинът, по който ти им създаваш условия да работят. А не да дойде малкият пикльо, да наплюе учителката, тя да не каже нищо, защото баща му ще дойде. Да не можеш да удариш един шамар или да го изгониш от час. Защото той е свободен дух и прави каквото си иска и ние трябва да се занимаваме със свободата на младите. Кой се е занимавал с моята свобода? Никой.
Сложете доблест, професионализъм, любов към държавата и поколенията. А културата не е приоритет на държавата. И после защо се случва това? Защото нито ние, нито медиите го приемат като приоритет.
В частните медии роля играят рейтингът и продажбата. Гледам едни форматни предавания, които претендират за нещо, но вътре е прикрита чалга, в лошия смисъл на думата го казвам. Иначе едни хора излизат със страшни думи и говорят колко е било изкуство.
Онзиден качих епизод от български филм във фейсбук. Точно на 24 май един артист казва “Слюнча, слюнча”. Какъв е този български език? Редактор, режисьор, всички са там. И на никого не му е направило впечатление. Ние отдавна сме потънали. Според мен вече връщане няма. Перспективата не е никак добра, аз не съм оптимист за това, което виждам. Но поне вече съм дърт и мога да си говоря каквото си искам.
- Всекидневно публикувате свои рисунки във фейсбук. Винаги пишете и послание към тях. Това опит за пробуждане на самосъзнанието на хората ли е?
- Това е моето отношение към света и аз си го казвам откровено. Няма нищо скрито. Напротив. Може би някои от тях са прекалено интелектуални, но в крайна сметка мен не ме интересуват покрайнините, образно казано. Това не е някаква политика, която искам да правя или да създавам нещо. Просто това е моето отношение и когато е с образ, е малко по-видимо. Плюс това започна да ме забавлява. Вече нямам много време, изкарах премиера, сто неща на главата ми. Около Нова година, януари и февруари имах повече време и някак си се запалих. Доставя ми удоволствие. Обичам да рисувам с пръсти. Това е digital art (от англ. - дигитално изкуство), правя го с пръсти по телефона или таблета. Въобще пипането и миризмата са ми много важни. Както и в отношенията с хората. Ако на миризма и пипане не се разберем, после на големите идеи няма да стане.
- Какви са коментарите под тези рисунки? Какво ви прави впечатление, четейки ги?
- Хората прекалено много го обръщат на политика. Толкова сме политизирани вече. А пък в една нормална държава не би трябвало даже да знам кой е премиер. Това му е работата на правителството - да ми създава условия. Аз не трябва да се интересувам кой е министър на културата. Но тук сме толкова политизирани, че всичко се обръща на политика. Аз говоря за секс или за красивото утро и изведнъж то се вкарва в политически контекст. Не мога да се сърдя на хората. Трябва да се борим за това наистина да не знаем имената на политиците.
Ние сега нямаме и бюджет. А театърът е бюджетно предприятие. И като няма бюджет, на практика сме спрели да работим. Тя държавата е фалирала, само че никой не си признава. Всички мълчат. Някъде излезе по едно време и те му запушиха устата. Трай, да не чуят. Но ние нямаме бюджет. Сатиричният театър е най-добрият театър в момента финансово и откъм показатели публика и приходи. Имаме изключителни планове за това, което трябва да се случи. Трябва да направим ремонт на сцените, както и други, които са жизненоважни за живота на театъра. И се оказва, че не мога да наема хора. Правя обществени поръчки, но не мога да платя нищо, защото няма бюджет. Всичко е затворено. Няма държава. Аз не искам да се интересувам от политика, но ето изведнъж тя става толкова важна, че зорлем отивам и викам “К'ъв си ти?” на прозореца. Не ме интересува кой седи на прозореца, ама да си върши работата. А те ме занимават с тъжните му очи.
- Ще има ли постановка в Сатирата, базирана на политическия сюжет в страната ни?
- Раздаването на наградите на “Златния кукерикон” ни беше на тема политическо кабаре. Ще взема основата и от септември ще направим политическо сатирично кабаре. Хората заслужават да имат усещането, че някой ги е разбрал. Говоря за публиката. Защото всички си го мислят, но някой трябва да каже: “Да, спокойно, и ние го знаем това, не си сам”. Защото усещането за това, че си сам и нищо не можеш да промениш, е най-отчайващото. А като сте група, има повече надежда.
- Как бихте озаглавили театъра в парламента?
- Ние тук играем едно заглавие - “Вечеря за тъпаци”. Не казвам, че всички са такива. Искам да бъда правилно разбран. Има и много свестни хора, които харесвам и изпитвам респект към тях. Харесвам Томислав Дончев, Десислава Атанасова, Деница Сачева. Харесвам начина им на мислене, позицията, битката, с която влизат, и въобще отношението. Въпросът е, че те не са преобладаващата част. Видяхме, че ГЕРБ спечелиха изборите и съответно системата е да прецакаме ГЕРБ. Много се радвам и се надявам наистина да бъде така, че да сложат на масата приоритетите - държавата, народа. И всички герои по вода, които превземаха някакви неща, малко да се кротнат и да видят, че всъщност здравомислещата част в България е повече. Последните избори доказаха това. Не съм оптимист, но се надявам. Искам да бъда изненадан. Армен Джигарханян го каза навремето: “Аз искам да се изненадвам”. Изключителен артист.
Калин Сърменов:
Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство при Гриша Островски. Занимава се с озвучаване на реклами, филми и сериали. Участва и в сериалите “Седем часа разлика”, “Полицаите от края на града” и др. През 2012 г. е назначен за временен директор на Сатиричния театър “Алеко Константинов”, след което Здравко Митков поема поста. През октомври 2017 г. Сърменов е избран за директор на театъра, а на 12 април 2022 г. е преизбран на поста.
